Престижната световна класация оценява университетите на база 13 показатели, които измерват представянето на дадена институция в четири области: преподаване, научни изследвания, трансфер на знания, международни перспективи.

Сриването на статута на българските университети в световните класации се дължи на липсата на средства за наука и развой. Това заявява министърът на образованието Сашо Пенов.

Научните изследвания са водещ показател в световните класации на ВУЗ-овете, докато в България – предвид историческата обусловеност, висшите училища все още са в процес на създаване на устойчиви практики в тази посока, допълва министърът, и признава, че сред затрудненията, пред които са изправени висшите училища на национално ниво, е липсата на бюджет за развойна дейност и наука. През последните години държавното финансиране за Научни изследвания и развойни дейности остава непроменено и е в размер на под 0,25% от БВП въпреки поетите ангажименти в Националната стратегия за развитие на научните изследвания това финансиране да достигне 0,50% от БВП през 2020 г., и 0,70 % от БВП до 2030 г.

В доклад на Световната банка се отбелязва, че са идентифицирани дефицити по отношение на научноизследователския и иновационен капацитет на висшите училища в България. Въз основа на доклада от МОН разработват Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации, която ще бъде финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост.

Предстои и приемането на Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който ще има за цел да преодолее съществуващата към момента некоординираност между отделните политики, регламентиращи дейността на висшите училища, като предложи прилагането на обща политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, вкл. трансфера на знания и технологии, допълва още министърът, пише още БГНЕС.