Защита от домашно насилие? Счупени ръце, изгубен яйчник, мъчения – а насилникът: пуснат вкъщи

След общественото възмущение тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Илков отстрани началника на полицейското управление в Пирдоп заради проспано насилие и бездействие. Насилникът Владимир Илиев беше арестуван няколко дни след инцидента.

Днес обаче той вече е на свобода.

Причината – изтекъл е максималният осеммесечен срок, в който задържането под стража може да продължи без постановена присъда. Прокуратурата обясни, че делото е било върнато заради „съществени нарушения на процесуалните правила“.

Според разследването Владимир Илиев е пребивал Роза в продължение на три часа, пред очите на децата им – с лопата, маркуч и опит за удавяне в бидон. Жената е претърпяла четири операции, не може повече да има деца и в момента живее в кризисен център. Въпреки това, тя се страхува, защото Илиев се е опитвал да установи контакт с децата.

„Опитва се да покаже, че не го е страх от закона. Аз се страхувам, но няма да се предам“, каза Роза в ефира на NOVA.

Хронология на случая

Владимир Илиев беше задържан три дни след побоя. Роза постъпи в кризисен център, където ѝ беше осигурена правна и психологическа подкрепа.

Прокуратурата повдигна обвинение месеци по-късно. Загубата на яйчник беше квалифицирана като „средна телесна повреда“.

Социалните служби признаха родителския капацитет на Роза, а съдът отне на Илиев правата над децата. Децата бяха признати за жертви, тъй като са свидетели на насилието.

Роза започна работа и продължава да чака делото да тръгне.

Колко струва животът на една жена в България?

Оказва се – не повече от осем месеца административно забавяне. Държавата, която трябва да пази жертвите, днес допуска насилник да се прибере у дома, докато пострадалата продължава да живее в страх.

Системата не само не предпазва жените, тя често ги подлага на вторична травма – с мудни процедури, формални квалификации на тежки телесни повреди и липса на координация между институциите.

Ако „средна телесна повреда“ означава изгубен орган, невъзможност за раждане и счупени ръце, какво тогава би било „тежко престъпление“?

Роза не е просто отделен случай. Тя е лице на системен провал – на една държава, в която жертвата трябва да доказва, че заслужава защита, а насилникът се възползва от процедурни грешки. В България неведнъж сме виждали как „правилата“ надделяват над морала, а бавната съдебна машина осигурява не справедливост, а безнаказаност.

Колко още жени трябва да бъдат осакатени или убити, за да се вземат реални мерки? И дали наистина живеем в правова държава, когато свидетели на престъпление – като децата на Роза – са оставени в опасност от същия човек, когото са гледали как пребива майка им?

ФрогНюз