Защо най-новата снимка на НАСА е толкова важна?

Снимката е първата снимка на JWST. Телескопът хвърля дълъг поглед върху малка част от пространството, събирайки слаба светлина и разкривайки изключително отдалечени обекти. Както се вижда през острото инфрачервено око на инструмента, това малко петно ​​е населено от въртящи се, светещи, великолепни галактики, някои от които са съществували преди повече от 13 милиарда години, когато Вселената е била още малка, пишат от “National Geographic”.

Изстрелян на 25 декември 2021 г., JWST е най-мощният телескоп, летял някога. Когато учените за първи път си го представиха преди десетилетия, те си представиха телескоп, който би могъл да надникне назад към най-ранните начала на Вселената, когато първите звезди и галактики се появяваха от космическата тъмнина. За да направи това, обсерваторията за 10 милиарда долара вижда небето в инфрачервена светлина или дължини на вълните, които са малко по-дълги от това, което човешките очи могат да възприемат. След като изображенията са на земята, те се оцветяват с помощта на палитра, която съответства на различните инфрачервени дължини на вълните.

През годините многобройни закъснения, грешки по време на сглобяването, преразход на бюджета и продължаващ спор относно човека, на когото е кръстен телескопът възпрепятстваха пътуването на JWST в космоса. Но след изтрелването си, телескопът успешно изпълни сложна рутинна процедура за разгръщане със стотици трудни стъпки. Огледалото на обсерваторията с диаметър 21 фута се разгъна, разгъна се многослоен слънчев щит и инструментите се охладиха до почти абсолютна нула.

Сега, с тези първи изображения в ръка, е ясно, че JWST работи може би дори по-добре от очакваното – и че следващите 20 години научни операции ще бъдат пълни с изненади.

Поглед назад във времето

Публикуваните от NASA изображения днес са известна аналогия с пътуването във времето. Телескопът предлага поглед към далечното минало, когато галактиките тепърва започват да растат. Някои го описват като "екшън кадър", защото светлината от тези привидно безброй фонови галактики се усилва и изкривява от огромната гравитация на галактически клъстер – наречен SMACS 0723 – на преден план. Този масивен клъстер, който е на четири милиарда светлинни години от Земята, действа като увеличителна леща, позволявайки на светлината от изключително стари, много по-далечни галактики да изскочи в полезрението.

Това не е първият път, когато учените насочват телескоп към парче космос и чакат да видят какво ще се появи. През 1995 г. космическият телескоп Хъбъл се взира в привидно празен участък от небето в продължение на сто часа. Това усилие създаде един от най-революционните образи в науката: осеян с галактики джоб от пространство, който коренно промени концепциите за това как е населена Вселената.

Хъбъл продължи да създава все по-дълбоки изображения, разширявайки способността на телескопа да вижда в ранната вселена. По същия начин JWST ще произвежда все по-дълбоки моментни снимки на космоса, извличайки тайни от тъмнината и разкривайки реалности, които хората никога не са виждали преди – и може би дори не са си представяли.

превод и редакция: Джесика Вълчева