Иди и виж! Коледа в „малкия Париж”

Защото, както във всеки голям град, в Букурещ също има достатъчно хора с интерес към джобовете ви. Но пък и не е непременно задължително подобно нещо да ви се случи. Във всеки случай градът притежава свой неустоим чар, който е в атмосферата, в мащабите, в галериите, в музеите, в магадините и в чудесните заведения, буквално на всеки ъгъл в старата част на Букурещ.

 

Според една румънска легенда градът се появява на бреговете на река Дъмбовица, след като пастир на име Букур (а букур значи забавление) направил малък параклис на това място, защото един ден, докато пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла, объркала го и той се загубил. Овчарят се помолил на бог и мъглата се вдигнала. По-късно около параклиса се заселили хора и така се родил днешният Букурещ. Покровител на града пък е свети Димитър Бесарбовски, роден в българскотосело Бесарбово, което се намира на около 7 км южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом.

 

Днес Букурещ действително прилича на френската столица Париж, защото съзнателно е била търсена такава аналогия в архитектурно отношение - от ХІХ  век се следват френските модели, а реката Дъмбовица, течаща през сърцето на Букурещ, макар и по-малка от Сена, както и Триумфалната арка допълват приликите.

 

Букурещ по Коледа е чудесна идея, ако ви се пътува. Единият вариант е да стигнете дотам през Русе и Дунав мост. Може с автобус, може и с кола. Със самолет е скъпичко, пък и летището е далеч от града. На 4 колела ще се движите най-дълго през България и няма да сипвате бензин в Румъния, където е по-скъпо.

 

Приятно усещане е да преминеш над Дунава, не е приятно обаче да преполовиш моста и да установиш, че комшиите не са го ремонтирали отколе и траншеите са огромни и опасни за возилото, независимо от неговия клас. А след това попадате в една зона, която има вид на бунище; мръсотия и боклуци са нахвърляни навсякъде и загрозяват пейзажа. Таксата на моста е 4 лв. от нашата страна и 13 леи от румънска. (Леята към лева я смятайте на едро наполовина – 1 левче, 2 леи). И непременно – винетка, без нея из Румънско не може; дори и да не ви спрат, за да ви санкционират, на излизане електронната система ще ви засече.

 

От Гюргево до Букурещ пътят е „пушка” – гладък, широк, приятен за шофиране. Съобразявайте се със скоростта обаче (80 км/ч), защото глобите са пресолени. И се пригответе за много кръгови движения – както по из път, така и в самия Букурещ. 60-тина са километрите до там, но влизането и ориентацията в града, ако не го познавате, си е приключение, защото трафикът е огромен. По неофициални данни румънската столица надхвърляла 2 милиона, твърдят букурещлии. И информират, че ще се натъкнем на много български (русенски) регистрации на автомобилите. Което не означава, че българите са чак толкова много, просто румънците предпочитат да плащат данъци у нас, защото е по-евтино.

 

Ако сте отседнали в хотел, не бъдете сигурни, че той автоматично ви гарантира безплатен паркинг. Оказва се, че в Букурещ дори и като гости на хотела, ще трябва да си плащате по 2 леи на час за престоя на колата ви. Затова по-тънко ще ви излезе да си намерите местенце наоколо. Нелека задача обаче. Но пък със сигурност е за предпочитане да „усвоите” града пеша или с метро – бързо и удобно. (На ухо - софийското е в пъти по-чисто). Авеню Каля Виктория (Пътят на победата) е чудесна отправна точка. То е в сърцето на Букурещ, а и там се намират повечето от добрите ресторанти и барове. Навсякъде ще ви нахранят вкусно, ще ви обслужат на ниво и на прекрасен английски. Забележете – сервитьорите в Букурещ наистина говорят английски, все едно са излезли от елитен колеж. Пък някои може и да са!

 

Абсолютният фаворит е Caru‘ cu Bere. Намира се в самия център на града и е невероятно място с дълга история. Носи приз „Най-добър ресторант в Румъния за 2013 г“ и се намира на ул. Stavropoleos №5 още от 1899 г. насам. Основан е през 1879 г., като там почти през цялото време досега се е точело пиво, собствено производство.  Обзавеждането на ресторанта пази духа от края на XIX и началото на XX век, персоналът е добре обучен и се държи изключително професионално. На влизане посреща един от няколкото салонни управители, който те упътва към свободна маса. Което е рядкост обаче, защото, за да получиш място в Caru‘ cu Bere си трябва резервация. Дамски струнен квартет придава още финес на атмосферата, а въпрос на социална политика на заведението било да храни по-евтино студенти и пенсионери. Челен опит! Струва си да бъде заимстван…И понеже Caru‘ cu Bere си е истинска букурещка забележителност, ето и още, които в никакъв случай не бива да се пропускат:

Дворецът на парламента (Palatul Parlamentului) е построен по време на режима на Чаушеску, Дворецът на парламента е най-известната румънска сграда. Може да се включите в тур из сградата. Пищните стълбища и пълните с полилеи стаи, предоставят завладяващи гледки. Това е втората по големина сграда в света след Пентагона.

 

Историческият център на Букурещ е запазил чара на стария град. Намира се между Каля Виктория бул. Британиу, бул. Царица Елизабета и река Дъмбовица. Каменните улички са архистари. През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани, заради многото германски търговци от Лайпциг. Днес в тази част на Букурещ има много арт галерии, антикварни магазини и заведения със задушевна атмосфера.

Площадът на революцията се намира в центъра на Букурещ. Преди 1989г. е бил известен като площада на двореца, след това е получил името си Румънска революция. На него са разположени част от забележителностите на града. Там се намира и сграда, където е бил някогашния централен щаб на румънската комунистическа партия, а днес е седалище на сената.

 

Музеят на селото е най-големият музей на открито в Европа. Площта му се простира на 30 акра по бреговете на езерото Херастрау в едноименния парк. Този невероятен музей има колекция от 50 сгради, показващи историята на архитектурата по селата в Румъния. Къщи със стръмни покриви, сламени колиби, църкви и мелници от цяла Румъния внимателно са били разглобявани, за да пресъздат духа на румънското село.

 

Има и още. Много! Букурещ не е град за едно посещение. Но е толкова близо! Иди и виж!

 

Фрогнюз.бг