Неделя, 19 Ноември 2017, 16:18
Frognews
1| 4057 |18.08.2017

Има сблъсък на Постомодерната епоха със Старокаменната

.
Николай Слатински
Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида. Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

Ние сме в Постмодерната епоха, те - в Старокаменната епоха.
Ние, в постмодерността,
сърфираме между идентичности (индивидът вече не е ин-дивид, сиреч неделим, а е все повече дивид, т.е. делим, дори поли-дивид, мулти-дивид),
радваме се на благата на тази епоха, на информационите и комуникационните технолигии, на жизнения стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жалост до крайност, до перверзия.
Но така е винаги -
в обществото на „многостта“, на „много“-то – многото избори, многото възможности, многото идентичности, многото достъпности,
винаги възниква, неизбежно възниква основният, жизненоважният проблем и въпрос:
Колко много да е това „много“?
Защото многостта, „много“-то е като с лекарството – то само до определена доза е лекарство, над тази доза е отрова.

В същото време те, лузърите, аутсайдерите, маргиналите,
останалите в миналото, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната епоха –
понеже са неспособни да изградят свят като нашия, искат да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски способи и средства.
Това е Сблъсък на цивилизации –
но не разположени на различни места в Пространството, както пишеше покойният Самюъл Хънтингтън,
а на разположени на различни места във Времето.
Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната епоха.

Ще ни е много трудно, защото всичко между двете цивилизации е различно – ценности, принципи, постижения, амбиции, стремежи, вярвания, отношения към живота и смъртта.
Ние сме много по-богатите, много по-развитите, много по-просветените, много по-съзидателните, но и с всичките тези много „по“ имаме много „по“ какво да губим.
А понеже имаме толкова много „по“, много „по“ обичаме живота и здравето, защото да сме живи и да сме здрави – това са двете главни условия да се радваме на всички тези „по“ и да ги консумираме в мааксимална степен.

Ето тук нашите сили, нашите силни страни се превръщат в наши слабости. И войната става безмилостно жестока, защото се изправят една срещу друга
Слабостта на Силния и Силата на Слабия.
Силата на Слабия черпи мощ от Слабостта на Силния…

Нашата цивилизация трябва да се замисли много сериозно. Тя има и способностите, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като анализира грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в същото време като привлече всички, които могат да бъдат привлечени в битката за по-добър свят и смаже или постави под контрол отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър…

И накрая – още нещо. То показва колко малък опит имаме все още в противодействието на чумата на сегашния тероризъм – ако това е тероризъм...
Ззащото според мен това е по-скоро е особен тип война, тотална война, която се води включително и чрез терористични действия.

Идеологията мобилизира в името на отложеното щастие в този живот, след определен брой години - 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).
Религията мобилизира в името на отложеното щастие в другия живот, в отвъдния свят.
Много опасно е когато идеологията се превръща в религия (комунизмът).
Оказва се, че е още по-опасно когато религията се превръща в идеология (ислямизмът).

Ислямът е велика религия, една от трите Авраамови религии заедно с Юдаизма и Християнството.
В същото време Ислямизмът с главните му проявления – фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм - е напаст, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрекъснато все по-зловещи метастази и мутации.
Тепърва ще има да страдаме от него, но трябва да се приготвим за тези страдания и да се калим за тяхното понасяне. Няма друг начин. Цената ще е висока. Но понеже ще успеем, понеже ще трябва да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, наистина ще успеем. Не сме ли готови – ще я платим десеторно...
Но пак рано или късно ще успеем.

Проф. Николай Слатински /Заглавието е на редакцията/

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Т. Дончева: Караянчева е партиен секретар, метачка на плювни, Цецка ще ни се види Айнщайн 17| 9458 |18.11.2017 . OZI: Васил Божков е кралят на мафиотите 7| 12233 |17.11.2017 . Събитието на годината! Понеделник, 10,00 часа, Студентски град - Той и истината! 10| 9103 |17.11.2017 . Илиян Василев: ГЕРБ вече е на Пеевски 9| 9633 |17.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах