Какъв ден! Сарафов се опълчи на Гешев и зейна пробойна в крепостта на мрака

Това че шефът на Националната следствена служба се възпротиви на главния прокурор, чиито заместник е по закон, е събитие от особено значение и заслужава цялото ни внимание.

„Провокиран от интервюто на главния прокурор г-н Иван Гешев по БНТ, - пише Сарафов, - желая да изразя собствената си гледна точка по някои актуални за обществото въпроси.

Не е моя грешката и аз не желая да нося отговорност за чужди грехове и в този смисъл казаното от мен, че семейството на г-н Иван Гешев е било в автомобила заедно с него по време на взрива, е провокирано, именно защото той самият в телефонен разговор остави в мен такова впечатление.

Всъщност, ако г-н Гешев имаше желание да внесе пояснение и да поправи моята грешка, можеше да го направи още същия ден в свое изявление, с което да внесе необходимата яснота и да преустанови и избегне манипулациите по темата. Това не беше направено, а мълчанието му даде повод за предизвикване на остра обществена дискусия и свободни интерпретации. 

Защо главният прокурор мълча цяла седмица, вместо да даде дължимите на българското общество пояснения и да избегне дискусията и политизирането на този въпрос, е въпрос, на който аз нямам отговор“.

Според мен Сарафов има много ясен отговор, но все още не смее да го изрече публично. А той е, че Гешев е нарцис, диктатор по душа, самонадеян, нагъл, надменен, безотговорен, комплексиран. За него е бил важен моментът на лъжата и манипулацията – обществото да чуе, че има извършен терористичен акт срещу него и семейството му. В публичното пространство да се изгради образ на герой, който е жертва на зли сили, мафия или някакви заговорници. Но и това не е достатъчно: трябва му и съчувствието на българите. С една дума: незаменим. Затова вкара безцеремонно, цинично и брутално семейството си в тази гадна и пошла инсценировка.

Ако майката на децата му притежава качества, които ценностната система отрежда на всеки родител, вече трябваше да си е тръгнала с децата след зловещата им намеса в сюжета. Ако, но явно не…

Писмото на Сарафов показва също, колко несъстоятелни са твърденията на ГЕРБ и други партии, че не било важно кой е главен прокурор, а принципното ограничаване на неговите права и контрола върху неговата дейност. Каква заблуда! Сталин назначава за генерален прокурор именно Андрей Вишински, защото той може да извърши погромите срещу интелигенцията, научните среди, евреите, медиците, членовете на КПСС и милионите обикновени граждани изпратени в лагерите.  

Гешев е на този пост по същите съображения и не е никакъв „инструмент на Господ“ както сам се определя, а инструмент на Борисов и задкулисието.

Още от писмото на Сарафов: „Дължа на българското общество още един отговор – за израелския експерт, който посети местопроизшествието в деня на инцидента. Този експерт беше доведен от моя заместник г-н Ясен Тодоров по разпореждане на г-н Гешев. Аз не го познавам, нямам информация за неговото име, служебна позиция и експертиза, но изпълнявайки преки указания, с колегите ми дежурни следователи го допуснахме на местопроизшествието, където той се запозна на място с обстоятелствата около взрива, макар и да не беше допуснат до иззетите веществени доказателства, а направи само визуален оглед, след което си тръгна с г-н Тодоров.“

Стават ясни няколко много, много важни неща. Очевидно Гешев е знаел предварително, че този израелски гражданин е в България. Или някой близък на Гешев му се е обадил веднага след взрива и му е казал, че има подръка подходящ израелец. И двата варианта заслужават специално внимание.

След това: Гешев звъни на Ясен Тодоров и го изпраща да вземе мистериозния израелец и да го закара на мястото на взрива и после да го върне. Излиза, че Тодоров се ползва с по-голямо доверие пред Гешев, отколкото Сарафов. Това е нишка, която може да отведе до сериозна интрига, която пък да разкрие в следващите дни нови мръсни тайни.

Оттук насетне всяка уважаваща себе си медия трябва не само да следи внимателно развръзката около казуса „израелски експерт“, но и да пита Гешев всеки ден за какво точно става дума. И да не се поддава на номера Сийка говорителката да обяснява.

Сарафов пише още: „Същевременно искам ясно да изразя, че както аз, така и болшинството мои колеги смятаме, че прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко и да се върне в естествената си среда – в защита на справедливостта само и единствено в рамките на институционалните й правомощия".

… Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко… Зловещо признание!

Тепърва това писмо ще бъде анализирано ред по ред. То е знаково дори само заради това, че един от върха на Следствието и държавното обвинение показва, че му е писнало да играе по свирката не просто на прекия си началник, но и на кукловодите. Освен ако кукловодите не стоят зад текста до БТА, защото е възможен и такъв вариант. В смисъл, че е дошло време за края на пиеската с Гешев. Вече има повод, аргументи и факти.

Борислав Сарафов обаче не е революционер, това трябва да е ясно. Немалко време той е до Гешев, много неща са сътворили заедно.

Няколко са вариантите за възникналата нажежена ситуация между него и Главния.

А/ Писнало му е да прикрива глупостите на обвинител №1, някои от които граничат с извратеност.

Б/ Не желае да е мишена на общественото недоволство заради Гешев.

В/ Знае следващите планове на Гешев, в които не желае да бъде замесван.

Г/ Изразява не само своето, но и на свои колеги възмущение от поведението на Гешев.

Д/ Сарафов е част от схема за отстраняването на Гешев и е включен в режим на реализация.

Ако все пак началникът на Следствието има чисти намерения да се държи професионално и граждански коректно в тази токсична ситуация, трябва да продължи по този начин и да отиде докрай. Например да започне с истината за постановката „терористичен акт“.

Ако смелостта му не се е изчерпала с това писмо – да направи следващите крачки. Ще е трудно. Ако иска обществена подкрепа – да я заслужи.

Все още е много далеч от темите за съвестта, морала, принципите, професионализма, етиката, отговорността, лоялността към гражданското общество, към страната и пр. Ако е решил да се бори с Гешев, ще трябва да пребори и собствените грехове.

Имам съмнения, че въпросното писмо е повече моментен порив и емоция, отколкото осъзнат акт на съпротива.

Дано греша, но едва ли. Страхът в прокуратурата държи в желязна хватка сърчицата под червените тоги.

Огнян Стефанов