Не си купувайте медии!

Корпоративната журналистика и неясното финансиране са сред най-проблемните зони в българската медийна среда. Нарастването на властовия натиск върху медиите, свитият медиен плурализъм и трайната тенденция към упражняване на насилие над журналисти допълват картината. Такава е диагнозата в новия доклад „Застрашените свобода и плурализъм на медиите“ на фондация „Медийна демокрация”.

„Let it bе” – кошмарът за властта

Експертите смятат, че основен източник на деформация в информационната среда е медийното движение на капиталите. Като това важи най-вече за пресата и отделни частни електронни медии - обществените медии се оказват по-опазени от зависимостите от политици и пари.

Не само защото в годините на прехода „Let it bе” в държавния ефир се превърна в медиен комплекс на всяко управляващо мнозинство. Не само и „по условие“ - плурализмът в БНР и БНТ е защитен по закон, въпрос е на регулация. Но и защото обществените медии имат волята и професионалния капацитет да го спазват, категоричен е Георги Лозанов.

Неслучайно в закона за радио и телевизия за определен период имаше забрана кредитни милионери и „силови структури” – охранители и застрахователи, да получават радио- и телевизионни лицензии, припомня Лозанов. Тъй като от самото начало на българския преход до днес всички финансово най-мощни субекти имаха и имат апетити към вестници, телевизия, радио, уеб издания.

Сега собствеността „пише статии“

Големите външни инвеститори като ВАЦ и Мърдок, които близо десетилетие диктуваха правилата на играта, се оказаха големият шанс за българските медии, според експертите. Те нямаха отношение към местната конюнктура, ползваха се от „чистия бизнес” в сектора и затова искаха максимално да го опазят такъв, коментира Георги Лозанов.

И ако най-рисково за свободата на словото в зората на демокрацията е финансирането от държавния бюджет, днес класацията на рисковете е преобърната наопаки. Основните канали, по които парите стигат до медиите, си остават познатите четири: аудитория, реклама и спонсорство, инвестиции и държавен бюджет. Парадоксалното е, че за момента държавното финансиране, т.е. прякото бюджетно финансиране на БНР и БНТ е най-благоприятно, твърди Георги Лозанов

От анализа на „ Медийна демокрация“ излиза, че най-големият риск за медиите днес е собствеността /особено в пресата/. Заради кризата повечето вестници са „на червено”. Собствеността направо „пише статии” и то не толкова с цел тираж и рейтинг, колкото заради ефектите в паралелни сфери.

SOS за пресата

Рекламодателите са следващият източник на риск, защото според дела си във финансирането на медиите, и те влияят върху съдържанието, за да си осигурят пиарски комфорт или да ударят конкурентите си.

Третият по риск фактор е аудиторията. 20-те години показват, че тя предпочита таблоидите пред качествените медии. Аудиторията хем се гневи на манипулациите и иска да е обективно информирана, хем пуска есемеси за поредното риалити или се реди пред сергиите за ново жълто издание.

В крайна сметка може би трябва да се учреди държавен фонд за подпомагане на качествената „хартиена” преса, препоръчва Георги Лозанов, позовавайки се на опита на други държави. Още повече, че тази качествена преса вече е изчезващ вид. А и в България тя все не може да се състои пълноценно, защото хибридно се свързва с жълтата, уточнява експертът. Подобен фонд, който би предоставял средства при определени условия, би прокарал най-после граница между двете.

А. Ненкова, Deutsche Welle