Министър Горанов определи Симеончовците и губещите през 2016 година

Държавата поема курс към усилено харчене-само за 365-те дни на 2016 година. Планираните от финансовия министър разходи са с 2 милиарда лева повече. Казано с цифри, на разположение на правителството за тази операция ще са близо 21.8 милиарда лева. Навсякъде, където и да погледнеш в разходната част на бюджет 2016 има увеличение в сравнение с 2015 година.

Грубо пресметнато- на общините повече с 200 милиона, за пенсии, също с толкова, за здравеопазването малко по-малко-40 милиона лева. Май само на БНР, БНТ и БТА парите се запазват същите като през тази година.

Понеже очакваме и икономически ръст с по-висок БВП, скача ни и вноската в европейската хазна- за първи път тя ще е над 1 милиард лева. Парите за издръжката на държавните чиновници също скачат, въпреки „твърдото намерение на правителството да ограничи административните разходи“, както бе заявено в обяснението на бюджет 2015 и вероятно ще бъде повторено в бюджет 2016.

Нека да видим кой ще се облагодетелства

от тези повишени параметри на харчлък, които правителството и Народното събрание без съмнение ще приемат. На първо място -кметовете на общини, които освен европроектите, ще могат да харчат и повече бюджетни пари. А както е добре известно, всеки проект си върви с комисионната, така че очаквайте нови луксозни лимузини да видите пред повече общини в България. Което обяснява и хъса на местните избори в битките за стола на градоначалника на политически партии и местни икономически структури. Покрай кметовете ще се облажат и техните верни хора-бизнесмени, абонирани за обществени поръчки, които помагат в харченето.
Държавните чиновници също ще са добре. От разчетите се вижда, че не само няма да има съкращения сред тях, но и заплатите им ще се повишат. Което със сигурност ще ги направи по-верни на работодателите си. С 10 милиона например скачат парите за Министерски съвет, от тях 5 милиона лева е увеличението за заплати на персонала.

Министерството на финансите е разписало точно колко могат да бъдат разходите за заплати и осигуровки на служителите в министерствата. Прави впечатление обаче, че сумата е с 250 млн. лв. повече. Това буди основателно съмнение дали през тази година ведомствата ще успеят да се вместят в заложените съкращения от 10%. Планът беше да се спестят около 330 млн. лв. през 2015 г., но самият Горанов многократно е казвал, че засега няма успех.И излезе прав.

Пари ще има и за най-близките до властта фирми, занимаващи се с пътно строителство. Магистралите ще продължават да се строят и лентички ще се режат, както досега на всеки десетина километра, а „нашите“ фирми, обикновено в консорциум, за да не бият на очи, ще се отчетат където трябва. Или както казва модерният фолклор- „В асфалта е истината, тук и да откраднеш, няма да те хванат“.

От 1 януари догодина минималната работна заплата става 420 лева, предвижда още проектобюджетът. Вдигането на МРЗ води автоматично до вдигане и на средната работна заплата. А това веднага се отразява в заплащането на депутатския труд, който също поскъпва. Така че и депутатите ще са доволни. Ако пък се вдигнат заплатите на депутатите, това ще доведе и до увеличаване на разходите за още няколко институции, където доходите на служителите се изчисляват на база на депутатското възнаграждение. С което доволните из разни институции със съмнителен принос за развитието ни като държава се увеличават.

Дотук добре, макар че със сигурност ще има и още доволни от бюджет 2016, но те са все свързани с властовите ресурси, корупционните практики, сивата икономика и ъндърграунда, така че не си струва да ги описваме подробно. Стигаме обаче до най-важния въпрос- откъде икономически слабата и кретаща на дъното на ЕС по производителност на труда,доходи и социални плащания България ще намери допълнителните 2 милиарда лева.

За да стане това, трябва да има увеличение на приходите, от другаде пари в страната, като изключим отпусканите ни по еврофондовете,  не идват. Чуждестранните инвестиции се свиха до символични размери, малкото българи с пари не инвестират в икономиката и в създаването на работни места, а в луксозни коли, имоти и свободно време.

Значи,

данъците трябва да се увеличават-и преките, и косвените.

Поне такова е намерението на министър Горанов, ако се погледне приходната част на неговия бюджет.  Той е заложил да бъдат събрани повече средства спрямо тази година от всички видове данъци – преки и косвени. От ДДС би трябвало да влязат 670 млн. лв. повече спрямо 2015 г., а от акцизи – 490 млн. лв. Държавната хазна от години разчита само на тези данъци-сигурни са и се взимат от всеки заедно с покупката в магазина или на бензиностанцията.

Това не би било тревожно, ако у нас имаше реално повишаване на покупателната способност на населението, тогава щяхме да харчим повече и следователно повече ДДС и акциз да влизат в хазната. Но ако нямаме увеличение на доходите, откъде ще се увеличат косвените данъци? Защото в бюджета е предвидено да се увеличат само заплати на чиновници и пенсиите-с 2.5% или средно с около 12-15 лева.
Има два варианта-чрез увеличаване цените на потребяваните стоки и услуги и повишаване събираемостта на акцизите при внос на акцизни стоки. Като добре знаем как и за кого работят митниците, едва ли оттам ще дойде милиард лева повече. Остава другото-по-скъпи стоки и услуги ,без които не можем и повече ДДС в хазната. Сред кандидатите за поскъпване са горивата, електроенергията, „вредните храни“, цигарите.

Ами ако това не стане, ако Бойко се уплаши от евентуална народна реакция и отново реши да е добрият чичко-премиер? Тогава става същото ,каквото и тази есен- министър Горанов иска и получава актуализация на бюджета, вдигаме бюджетния дефицит с нов дълг, независимо дали пласиран на външния или вътрешния пазар. Неслучайно има едни 5.3 милиарда лева дълг, който е разрешен да консумиране догодина, какво пречи да се добавят още милиард или два. Ще има малко театър в парламента, малко шум от опозицията, ако въобще има такава и толкова.

От тук много лесно можем да определим и губещите от бюджет 2016 на министър Горанов. На първо място, това са всички българи ,които си купуват нещо в магазините, имат жилище и работна заплата, които се облагат с данък. На второ място, това са живеещите днес в страната данъкоплатци, както и тези които ще се родят през следващите 10 години, защото те ще изплащат нарастващият с обезпокоителни темпове държавен дълг. Дали това ще стане с криза, както в Гърция или доброволно, засега е трудно да се прогнозира.

Петър Станимиров