Отдръпват ли назад проф. Герджиков?

Това пише в анализ, публикуван в topnovini.bg.

От там насетне обаче с тезите и политическото си говорене професорът буквално уби цялата инерция на кампанията си – прояви се като неподправен релативист, който на практика не може да заеме конкретна и ясна позиция по нито един от нашумелите казуси в обществото, което безспорно е значителен дефицит за един кандидат-президент.

Тезите и говоренето му станаха толкова балансирани и стараещи да не обидят никого в търсене на по-широка подкрепа, че Герджиков започна да губи всякаква автентичност и идентичност. Така съвсем логично се стига до следващия фундаментален проблем в президентската кампанията на ГЕРБ.

Структурите на ГЕРБ не изглеждат въодушевени

Бърза проверка на отразяването на обиколките на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ в социалните мрежи разкрива, че сред иначе изключително лоялните структури и привърженици на партията не се забелязва особен ентусиазъм за посещенията и като цяло одобрение за кандидатурата на професора. С други думи, посещаемостта на събитията не е особено голяма, а зарядът просто липсва. Характерната активност в социалните мрежи на фанатичните привърженици на ГЕРБ също е значително по-ниска.

От една страна, тази реакция може да бъде обяснена с мекия и обран подход на професора, който е в противоречие с налагания от ГЕРБ модел. Вероятно от структурите на партията очакват характерната острота и антагонизъм, който основните лица на партията демонстрират.

За липсата на органичен интерес и подкрепа за проф. Герджиков сред структурите на ГЕРБ има и друго по-просто обяснение и предпоставка – образът му е трудно смилаем за средния поддръжник на партията. Все пак говорим за човек на науката, ерудиран и с възпитан тон, което очевидно не кореспондира добре с предпочитанията на последователите на ГЕРБ, на които години наред бяха налагани така да се каже по-„народняшки“ и посредствени образи. Освен това стотиците хиляди фанатично настроени последователи на партията вероятно биха се радвали повече да видят чисто партийна кандидатура, а не потенциален „обединител“ на нацията, който говори на нехарактерен за ГЕРБ език.

Все пак пред кампанията на ГЕРБ има логично решение на създалия се проблем и той се казва полк. Невяна Митева. На прима виста полк. Митева изглежда кандидат, който твърдият електорат на ГЕРБ и структурите биха приели по-лесно, така че можем да очакваме тя да заема по-активна роля и да поеме по-голяма част от тежестта на кампанията за напред.

В крайна сметка, ГЕРБ се опитаха да играят твърде сложна игра – хем да предложат фигура, която да има потенциала да консолидира подкрепа извън избирателите на партията, хем да се стъпи върху твърдия електорат на ГЕРБ и да се разчита той да даде един подобаващ старт. От два стола най-лесно се пада на земята. За момента тази стратегия изглежда запътила се към провал. В случай, че не станем свидетели на революционни промени в кампанията на ГЕРБ, шансовете на Румен Радев за преизбиране неимоверно се увеличават.

Новата роля на Румен Радев

Междувременно в стратегията и поведението на Румен Радев се забелязва промяна. Все още липсва президентски дебат или негово интервю в неконтролирана среда за някоя от големите медии, но за сметка на това действащият президент пое по-активна роля по отношение на коронакризата и събитията в страната.

Президентът свика служебното правителство на неделна среща относно коронакризата, на която се застъпи за зеления сертификат, но критикува начина на въвеждането му и подхода към училищата. Казано иначе, Радев зае по-твърда позиция по отношение на вирусната ситуация и за пореден път се прояви като гласа на масовите обществени настроения у нас. Така Румен Радев пое отговорността, както и риска, да изрази ясна позиция по темата, която буди най-голямо разделение у нас - коронакризата и съпътстващите я мерки.

Шоуто го видяхме, но дебатите къде са?

Последваха срещи с представители на организацията на магистър-фармацевтите у нас и представители на организациите на българите в РСМ.

За момента президентът изглежда повече в режим на изпълнение на текущите държавни дела, отколкото в кампания. Само по себе си това също представлява кампаниен ход, който работи в негова полза – изважда го от дотегналото политиканстване в кампаниите и го представя в светлината на оперативен държавник. Подходът засега работи, но все пак не изключва въпиещата нужда за българската демокрация да видим президентски дебат.

Какво ни казва фейсбук за кампаниите на кандидат-президентите?

Във времена на здравна криза и амортизация на политическата система и партии, фейсбук се явява както основен инструмент в кампанията, така и мерило за ефективността на посланията. В това отношение Румен Радев е привилегирован в ролята си на действащ президент и се радва на страница с над 360 хил. последователи, а от там логично и на хиляди реакции и коментари под постовете си.

При проф. Анастас Герджиков ситуацията е притеснителна. Първо, той няма един официален канал на кампанията си, а две страници, които имат скромните над 2 хил. последователи, коментарите под постовете му се броят на пръсти, а реакциите са в рамките на стотици. Съществуват още няколко фейсбук групи в негова подкрепа, в които всеки може да пише и поства. Всъщност те се явяват класически канали за пропаганда, като в една от тях виждаме 11 хил. потребители. Това е още едно доказателство, че зарядът зад кандидатурата на проф. Герджиков просто липсва.

За сравнение, през септември, когато се шумеше около влизането на харвардския тандем в политиката, свободната фейсбук група в подкрепа на Кирил Петков събра над 100 хил. потребители буквално в рамките на дни.

Университетски преподавател, който не се радва на подкрепа от студентите?

Тук е редно да добавим и още един красноречив фактор. Проф. Герджиков като ректор на СУ (в рамките на кампанията излезе в отпуск) се очакваше поне да консолидира подкрепата на студентите и учещите в Алма матер. Подобна тенденция не се забелязва за момента, а и няма как да бъде иначе. Връщайки се към написаното в началото на текста, чрез особената си позиция за протестите от миналата година и пасивността му в защитата на битите младежи, професорът направи така, че безвъзвратно да загуби част от естествения си електорален потенциал – студентите и тези, които се асоциират с него като представително лице на Софийския университет.