Политолози за поредния сблъсък ”Дондуков 1” - ”Дондуков 2”

Христова обичайно бе критична към държавния глава. Тя посочи, че трудно би взела отношение, когато става въпрос за президент, излязъл от своята роля. Тя посочи, че Радев е нарушил авторитета си в международен план с COVID-19 скандала по време на посещението му в Естония.

ФрогНюз припомня, че сагата се разигра преди два дни. Тогава държавният ни глава бе на посещение в Талин, където да поеме председателството на страната ни на инициативата "Три морета". Срещата с естонския му колега бе внезапно отложена, като от страна на Талин посочиха, че Радев е бил в контакт със заразен с коронавирус. От президентството отрекоха.

По-късно същия ден стана ясно, че положителен тест за COVID-19 има шефът на ВВС ген. Димитър Петров. Под карантина е бил поставен Красимир Каракачанов, въпреки негативния си тест. Причината - те бяха заедно дни по-рано по време на честванията на Деня на авиацията. Там бе и Радев.

Президентът бе обвинен в безразсъдство. Вчера от РЗИ-София заявиха, че държавният глава е бил уведомен за положителната проба на ген. Петров във вторник - денят, в който той се върна в България. При кацането си в столицата президентът показа негативен резултат от PCR тест от естонска лаборатория, който бе негативен и определи случилото се като "активно мероприятие". Вчера излезе резултатът и от направен в българска лаборатория тест за COVID-19, който също беше отрицателен.

"Президентът е знаел, че е бил контактен преди да замине. Тестът дава впоследствие резултатът, тоест въпрос на отговорност е как да се се реагира по възможно най-фин начин, когато си бил информиран за себе си и останалите контактни", посочи Христова. Пропимняме още, че от столичната РЗИ заявиха, че по неофициална информация Радев е бил информиран по телефона от ген. Петров.

"В България никога не сме имали в такава степен излизане от ролята на президент и влизане в ролята на политически лидер на евентуално несъществуваща партия", обясни Христова.

Тя допълни, че когато в президентската роля е заложено не да създава напрежение, а баланс, то е естествено, че когато излезе от тази роля и не може да я изпълнява, и ветата му не могат да бъдат подкрепяни еднозначно.

"Как си представяме президента? България и повечето страни от Централна и Източна Европа, след като загърбиха комунизма, избраха този модел на президент, който да бъде балансьор. Ако на едната страна тежи твърде много, ти трябва да застанеш на другата, за да го балансираш. Той не може да бъде просто неутрален, когато има конфликт в обществото. Какво да прави? Да подписва нещата, които му дават, да си мълчи? Тогава точно очакваме той да бъде активен политически", коментира Тодоров.

Христова обаче му опонира и заяви, че опозицията е тази, която трябва да осъществява баланса, а президентът е избраният от всички.

Според Тодоров обаче управляващите злоупотребяват с факта, че имат мнозинство и пренебрегват иначе важни въпроси, които държавният глава поставя, връщайки законите за преразглеждане в Народното събрание чрез своите вета.

"Говоря със злоупотребата на властта от мнозинството. Когато мнозинството стане тиранично, когато то решава, само защото има мнозинство и не поради друга причина, без обсъждане на важни въпроси, както ветото на президента, тогава трябва да има институция, която да установи баланса", посочи Тодоров.