Разплита ли се възелът около скандала в Народния театър или примката се затяга все повече около врата на несвободните?

Интересни са реакциите след изказването на министъра на културата проф. Велислав Минеков, който на 10.11.2022г. от своята институционална позиция и тежест, защити Александър Морфов в разразилия се наскоро скандал в Народния театър „Иван Вазов”. Поводът е премахването на табелката от вратата на ПР-а на театъра Велислава Кръстева от главния режисьор с мотива, че тя е политическо назначение и че докато е на тази длъжност тя е придружила почетния председател на ДПС Ахмет Доган на парламентарните избори на 2-ри октомври 2022 г.

Това не е първото несъгласие на Морфов с властта. През 2015г. режисьорът показва своята позиция, като заявява, че "Кабинетът и Борисов са абсолютно вредни за българското общество.” Тогава той изпълнява временно длъжността директор на Народния театър "Иван Вазов". Морфов е показвал, че няма проблем да защитава своите възгледи по ключови теми в обществото, макар това да му коства определена щатна длъжност в театъра. Водещото за Морфов е ценностите, които защитава и които прилага в изкуството си, защото както самият режисьор казва, неговите спектакли „са жалони на неговото мислене през годините.” И е лесно то да бъде проследено от тези, които ходят редовно на театър, както и от гражданските му позиции, които той без страх изразява. През 2019г. Морфов посочва, че иска „да освободи България от лумпените, които дерибействат вече 30 години”. През 2017г. Морфов казва разтревожено: "Живеем в общество, което се самоунищожава”. Интересно е дали и с тези думи не са съгласни колегите на Морфов? Морфов изразява тревогата си: "Човекът избира онзи път, който е най-бърз, лесен и изгоден. В нашето общество това се счита за нормално, а не бива. Хората са забравили качества като честност, уважение и други подобни, сега те се считат за "кухи”, макар и нашите предци да са ги намирали за важни." Морфов няма проблем и да си тръгне от Народния театър през 2015г., когато министър на културата е Вежди Рашидов. През 2021г. Морфов имаше сблъсъци с тогавашния директор Мариус Донкин, който по думите на режисьора е отказал да осигури нормални условия на труд за протичането на репетициите на "Хъшове”.

Всички днешни липси на единни  реакции и позиции от театралната гилдия са странни на фона на 33 годишната ни демокрация, в която основна ценност е, че хората могат да изразят свободно мисленето си. Все пак не живеем в тоталитарните времена, в които за изразена позиция и несъгласие с повелята на партията, човек може да търпи преследване, страдания, унижения, да го привикат в МВР-то да дава обяснения, тормоз и др. репресивни техники. Въпреки това е имало хора, които са изразявали позиции, чиито пиеси са били спирани и т.н.

На 11-ти ноември актрисата Александра Василева, която е част от Народния театър, защити директора на театъра Васил Василев с аргумента, че той се грижи добре за театъра и за трупата: "Ако е възможно, това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен, да не го превръщаме в поредната помия в тая страна.”, пише Александра Василева.

Тя допълва, че преди той да дойде като директор, актьорите дълги години са изкарали много години на ръба на оцеляването. За нея двайсет, а за другите ѝ колеги повече: "Дойде един директор, който вдигна заплатите, да. ( може да звучи тъпо, но тогава майка ми се разрева и попита - кой е тоя човек? И защо досега ви държаха в тая мизерия) Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам откъде се спряга тая информация . Има просто адекватни такива. Друго. Не разбирам защо трябва ние, актьорите да вземаме ( според медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих казала какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава отдавна".

И нито медиите, нито политиците я подтикват да има позиция. Позицията е въпрос на личен избор и вътрешна мотивация. Свързана е със собственото светоусещане. С ориентирите за добро и зло, за допустимо и недопустимо, за морално и неморално. Явно годините на ръба на оцеляването са си казали думата. И тя е, че е по-добре да нямаш позиция под предтекст, че искаш да си свършиш работата: "Искам само да имам възможността да си гледам работата. А моята работа е да бъда проводник между автора и режисьора и съучастник, доколкото мога.”, допълва Василева.

Ключовото в случая е, че работата на актьорите е публична и тя е пряко свързана с даването на личен пример и предполага отговорност. Удобното скриване в анонимност не бива да е присъщо за хората на изкуството. Но дали наистина актьорите са най-бедната прослойка в страната ни? Всички други бедни, болни, социално слаби хора, не заслужават ли съчувствие, които от години се борят и са на ръба на оцеляването. Въпросът е риторичен. Със сигурност животът и стандартът на актьорите не може да бъде съизмерван със социално слабите.

Странна е тази реакция, в която една част от артистите уж не знаят какво се случва под носа им и в гилдията, а в следващия момент изживяват "огромен стрес”, който трае дълго: „основното нещо с което се занимават колегите от Народния театър , актьорите е как да издържат психически и физически следващия ден с репетиции и представления от десет сутринта, до 11 вечерта. И ги видях как припадат от преумора”, допълва Василева. Под публикацията на Александра Василева във Фейсбук има одобрителни коментари от колегите й: София Бобчева, Станислав Станев, Десислава Моралес, Мая Бежанска, Петринел Гочев и др.

Всички, чиято работа е не по-малко отговорна, не оповестяват публично за стреса, който изживяват. това са: хирурзи и лекари, които спасяват животи, учители, които си вършат съвестно работата по формирането на ценности и изграждането на личността на подрастващите, пилоти на самолети, от които зависи безпроблемното придвижване на много хора и др. Сигурно всеки преживява различен стрес не само на работното си място, но и в живота. Вероятно няма как точно в Народния театър да е по-спокойно и да не се чувства дискомфорт, защото политиката отдавна се е наместила навсякъде и е овладяла всички струкутри в държавата. Сектори, които не би трябвало по презумпция да са политизирани, са силно политизирани. Свидетели сме как в страната разпределянето на определен тип постове се осъществява на партиен, приближен до определен кръг от хора или друг принцип.

Не по-малко важна в този случай е реакцията на режисьора Бойко Богданов, който е основен конкурент на Васил Василев в състезанието за директор в Народния. Самият Бодганов също има конкретни позиции и реакции през годините. На 10-ти ноември 2022 г. в социалната мрежа Фейсбук Богданов защитава Морфов и не скрива разочарованието си от липсата на реакция от своите колеги: "Къде сте, бре, колеги режисьори? (Николай Поляков, Красимир Спасов, Теди Москов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, младите и т.н. и т.н.). Нали сте избрали професията като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на Нацията?... Къде е съсловната ви реакция на случката?... Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достойнство в защита на един възглед?... Какво допущате да извършва в Националния ни културен институт това женче? Тоя…Доган…гепи част от морето и плажовете ни… Халал да са му! Но да пипа Национален стожер, не ви ли се види малце множко, а? Я се свестете! Срам“.

Ден по-рано, на 9-ти ноември, Богданов пише за скандала в Народния театър: "Туй с Везир Догановица в Народния си е баш дъното на дъното. Ама засега... щото като питали нашенци радио "Ереван" кога ний, българите ще го стигнем дъното, рекли им отсреща:"Че престанете да кОпате, бре!" Позицията на Богданов е последователна, защото на 8-ми ноември той пише: "Ние, малка група български интелектуалци, В епоха на тежка криза на моралните и професионални ценности в нашата страна, България, казваме: ЗАЩИТИ ДРУГАРЧЕТО СИ КОГАТО НЕГОВАТА ТЕЗА Е ПРАВДИВА И ЧОВЕКОСЪОБРАЗНА! И затова ние защитаваме другарчето си Сашо Морфов в неговата правдива и човекосъобразна теза: Политиката няма място в културата.

Културата има за предназначение да въздига човека в духовни висоти, а не да го коалира с временни несъществености. Народният театър на нашата малка, но вековна България, е Национален Културен институт, чиято задача и роля в обществото е да въздига хората в морален и човешки план , далече от политическите пристрастия и взаимозависимости. Ние заставаме зад нашето другарче , режисьора Александър Морфов и неговото въжделение. Застанете и вие, защото ако си нямате другарче, и вас скоро ще ви…няма.”, завършва недвусмислено Богданов. На 8-ми ноември Богданов отново пише: „По темата с Народния т-р, Сашо и пиарката на Везир Доган ще кажа само едно: исторически намесата на политика в театъра е довела до края на Малиер, до трагедията Булгаков, у нас- прогонването на Страшимиров и пр...Който не схваща това и не споделя негодуванието, е съучастник в безобразието.”

Богданов продължава: "Питам ви всички братя по отдаденост къде е вашето обществено произнасяне когато, за кой ли път в историята, Салиери се гаври с Моцарт. Хулиганството на Сашо в случая е само нещо като лакмус на противната ситуация, в която се оказахме с общи усилия – и според мен трябва да дадем публичност на същината на това грозно явление…“. В своя публикация във фейсбук Бойко Богданов определя случката в Народния като „свинщина, конюнктурна и омерзителна за автентичните хора на изкуството“. И призовава за подкрепа на Александър Морфов.

Под публикацията на Богданов Жана Караиванова, която е актриса и доскорошен директор на Националния филмов център казва: "Дръжте политиката далеч от културните институти! Културата се предполага да е деполитизиран сектор". Актрисата и журналист Боряна Пунчева нарича „Мечтател” Бойко Богданов в опитите му да защити Морфов.

Доайенът режисьор Николай Поляков, когото Богданов споменава в публикацията от 10-ти януари отговаря: " (...)Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията по повод случката в Народния. Защото: Директорът Василев е силно обвързан с БСП и той никога не го е крил. Нито като директор в Ловеч и Плевен, нито като зам.-министър. А има ли някой, който не е дочул за общите интереси и взаимната обвързаност на БСП и ДПС, още от свалянето на Стефан Савов като председател на НС и правителството на Филип Димитров?“, пише той.

Поляков посочва още, че двама режисьори, които много харесва, Сашо (Морфов) и Явор (Гърдев), пряко или косвено с талантливите си постановки в Плевен „подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на "Иван Вазов". Наистина не разбирам защо сега някой е неприятно изненадан и се налагат геройски жестове“.

В тази ситуация освен защита на директора и колегите си, които имат нужда от спокойствие, за да творят, стана ясно колко не свободни са актьорите и колко разединена е гилдията. Иначе от години наред слушаме как актьорите се оплакват от лошите условия в България, от заплатите, от министрите на културата и че все нещо трябва да започне да се променя. Стана ясно и друго. Има огромно разминаване между говорене и реални намерения. Както и че някой актьори въобще не искат да променят ситуацията, защото без проблем се приспособяват към нея. "Предпочитам опасната свобода пред спокойното робство” е казал Жан-Жак Русо. Дали тези актьори са готови да платят за своята опасна свобода или е по-добре да се намират в сигурното. Свободата предполага полет на духа, която е изключително важна за творческите личности. Отговорът, който се набива на очи, е ясен.

Ако не е ясно за тези, които предпочитат да нямат позиция, тази борба, която води Морфов освен за цялото общество е и за вас, защото с премълчаване, "замитане”, подминаване и подценяване овладяването на мисленето на населението и държавата ще продължи. И тогава спокойно няма да бъдем общество. Ще бъдем население, което живее на територията на България.

Ясно е, че Александър Морфов е непримирим. Това се случва тогава, когато човек има съвест, която следва. Не е първият случай, когато Морфов изразява своето несъгласие и има проблеми с ръководството. Само че разликата между него и много други е, че той няма проблем с това да си тръгне, защото има гражданска позиция и морал, които да отстоява.

Ирина Тодорова