Борисов бил станал за резил с това джиткане нагоре – надолу – по строежи, магистрали, върхове и езера. Ту изскочи той пред смаяни туристи от някой шубрак, ту приседнал на пън, бистри рейтинг, заобиколен от планинска тишина, министри, заместник-министри и други горски обитатели.

Смеем се, гневим се, пишем, че е прост, неадекватен, необразован, ама май нещо недовиждаме.

Към провинцията – към задрямалата и затрупана от есенни листа провинция е насочено неговото око.

След като София и два-три по-големи града му обърнаха гръб, той обърна сияйното си лице към провинциална България. С тези джипкаджийски воаяжи Борисов все едно казва: „Хора, аз съм при вас! Аз мисля за вас, същият като вас съм.“

И все подръчква, все насъсква людете от изгубената в пустошта България срещу недоволната, алчна и неблагодарна столица.

С този номер той иска да повтори историята с изборите от деветдесетте години, когато БСП спечели главно с гласове извън най-големите градове.

Сега отново шофьорът на Партията държава прилага същата хватка.
Като си кара джипката и се среща с хора от народа, Борисов след месец като нищо ще подкара снегорин и ще отиде да спасява агънца и човеци от затрупани махали и паланки в гората.

А дни преди изборите ще цъфне, накичен с кукуряк и минзухар зад ухото, за да попита на някой селски мегдан:
– Как сте, как сте, пукна ли пролетта? Хванахте ли се за зелено? Ето ви още по петдесет лева и да гласувате за мене.

И ще прати и партии, и протести за зелен хайвер.

Защото напролет слънцето пече хубаво. И надеждите и илюзиите са повече.
И нека никой не забравя – все още много, ама наистина много хора му вярват, харесват го, обичат го точно такъв, какъвто е – с дебел врат и дебело чекмедже, с голям корем и голяма лъжлива уста.

И ще гласуват за него с две ръце, а после ще махат на джипа, който се отдалечава.

Поетът Николай Милчев, Facebook