Отиде си антифашистът Велко Вълканов

Избран е за депутат в 7-то велико народно събрание (1990-1991), 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 38-то (1997-2001) народно събрание.

На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за президент с подгласник Румен Воденичаров от инициативен комитет. С подкрепата от БСП двойката заема второ място в класирането: печели на първия тур 30,44%, а на втория тур – 47,15% от гласовете.

Припомняме, че преди само преди дни Вълканов лично сподели, че има проблеми със сърцето.

--------------------------------------
Ето една от последните статии на големия идеалист от преди седмица:

Лесното отмина, остана трудното

Изборите за новия президент на България отминаха. Не бяха лесни избори. Срещу нас действаше целият държавен апарат (областни управители, кметове, разни други чиновници), движен от страха, че при евентуална загуба на изборите ще загубят и своите доходоносни служби. С пълно напрежение на силите работеше и   организационният апарат на ГЕРБ, изпълнен с дива ненавист към социалистите и всичко, което има някакво отношение към социалното битие.
И все пак крайното ми чувство е - странно! - че изборите не бяха чак толкова трудни. Ами самият факт, че на балотажа разликата между генерал Радев и Цецка Цачева е почти 17 процента не говори ли наистина за значителната лекота, с която постигнахме изборната си победа.

Краят й бе дори трагикомичен

На последния диспут с генерала кандидатът за върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната г-жа Цачева се разплака с горчиви сълзи, че не била достатъчно красива (и какво още имаше там?). Ще призная, че направо я съжалих. Но не остана скрито от погледа ми поведението на генерала. Той сякаш прояви определено съчувствие към изживяваната от г-жа Цачева лична драма. Поведението му бе поведение на истински джентълмен. Бях горд с него. Човек не бива да издевателства над противника си, особено когато той е очевидно безпомощен.
И така, изборите отминаха, но остана трудното, което трудно е наистина много трудно. Ние имаме една разсипана във всяко отношение държава, икономиката е в отчаяно състояние, няма законност, няма нравственост, няма взаимно уважение между хората. Преди 27 години бяхме едно голямо семейство, в което всеки имаше достатъчно, за да води един достоен и смислен живот. Сега имаме една обезлюдена България, в която никой не иска да остане, една, ще кажа по-страшната дума, изчезваща България, която всяка година намалява с населението на един средно голям град. Нямаме приятели, а приятелите, които уж имаме, по-добре да ги нямаме, защото те само ни използват в името на своите егоистични интереси.
В тази изключително неблагоприятна обстановка доброто начало в нашето развитие трябва да го сложи именно нашият нов президент генерал Румен Радев. По мое дълбоко убеждение той има всички необходими качества, за да се справи със задачите, поставяни му от новия най-висок държавен пост. Първата е да състави екип от хора, върху които да няма и сянка от съмнение в тяхната  лична и гражданска почтеност.
27 години нашите общественици се въргаляха в какви ли не социални мръсотии, но искам да се надявам, че все още тук и там са се запазили хора с чисти сърца и с чувство за достойнство. Генералът трябва да ги издири и да ги постави на съответните места, от които може с най-голяма точност да се наблюдава какво става в държавата и обществото и своевременно да предлагат съответните оздравителни мерки. Те няма да управляват, ще управлява правителството, но те ще бъдат будното око на генерала, който при първите нездрави признаци в поведението на управляващите ще предприеме бързо и решително всички необходими мерки. Той е главнокомандващ не само на въоръжените сили на страната, той е  главнокомандващ и на цялата ни държава. Не може да има никакво съмнение: Какъвто е президентът, такава ще и държавата и обратното.
На второ място новият ни президент трябва съвършено точно да установи приоритетите на задачите, които държавата има да решава.
Много, прекалено много са задачите в една държава, в която освен няколко скапани булеварда не е останало нищо читаво. Но по мое дълбоко убеждение предимство трябва да се даде преди всичко на икономиката. Именно икономиката и само икономиката може да ни даде парите, с които да нахраним гладните, да посрещнем нуждите на здравеопазването, на образованието на вътрешната и националната сигурност, за преодоляване на демографската криза и пр. Досега правителството отпускаше за отделните министерства по няколко лева, събрани от контрабандистите и джобовете на митничарите. Това е съвършено нетърпимо  положение.
Държавата трябва да се превърне в

активен участник в развитието

на икономическите отношения в страната. Дребният и среден бизнес трябва да получат цялата възможна помощ от държавата, за да се завърти по естествен път колелото на националната икономика.
И още един момент изисква особено внимание. Държавата трябва да развива собствени производителни сили. Тук нещата стоят твърде просто и ясно. Печалбата от едно частно предприятие, колкото и голяма да е, отива в различни частни лица - акционерите. Печалбата от едно държавно предприятие, колкото и незначителна да е, отива в държавния бюджет и оттам - в различните социални фондове, създадени да подпомагат социално слабите обществени слоеве. В десетки страни по света държавната собственост съставлява един твърде висок процент, а у нас тя е сведена до нулево състояние.
С много голямо внимание президентът трябва да се отнася към външнополитическите отношения на държавната ни. Принципът е много прост: мир с всички, но с Русия повече от мир, с Русия - приятелство! С необходимия такт, но и достатъчно упорито ние трябва да настояваме за отмяната на санкциите срещу Русия, които увреждат собствените ни национални интереси. Който иска, нека въвежда санкции, но неговата воля не бива да бъде задължителна за нас. Никой няма да компенсира вредите, които понасяме от неразумните действия срещу руската държава.
Участието ни в различни международни формации трябва във всички случаи да е подчинено също на националните ни интереси.

Ние се покрихме с истински срам

когато изпратихме наши военни части да воюват срещу суверенната светска държава Ирак. Така участвахме косвено в създаването на чудовището, наречено "Ислямска държава", която застрашава живота на хиляди хора по цялата земя.
В една статия не могат да се обхванат всички проблеми, които една възстановяваща се държава предстои да решава. Затова ще завърша с това, с което започнах: Съберете, генерале, около себе си от всичко добро най-доброто. Иначе усилията ни ще отидат напразно.
Във всички случаи Ви желая от цялото си сърце успех във Вашата нова високоотговорна мисия - мисия в името на Майка България.