Една разтревожена майка ми сподели, как с часове разговаря със сина си, който е студент във Франция, и търсила начин да го убеди да се прибере в България, но неговото решение е, че не може да променя живота и решенията си под натиска на атентатите. И това е само една реакция. Много хора оцветиха профилните си снимки с френското знаме в знак на подкрепа и съпричастност с жертвите, точно толкова отрекоха тази възможност и потърсиха подкрепа и за другите жертви на терористичните актове. Страх! Това е най-човешката емоция, която ни служи, за да се предпазваме, но и служи, за да бъдем подчинени. Всеки човек сам ще реши как и колко да се страхува и как да се справи със страховете си. И може би е добре всеки човек сам да реши какво може да направи, за да покаже активно своята позиция. Една пловдивска майка и творец, отказа да оцвети профилната си снимката. И в същото време иска да е активна и нейната ответна реакция е, че тя отвори врати на своето ателие за млади творци, защото изкуството е езика на който тя може да каже Не на страха.

Можем да се подготвим за най-лошото, като живеем всеки ден пълноценно, като влагаме ресурса си в това да бъдем, а не само да имаме. Като се учим да бъдем по-добри човеци, да отделяме време за онези неща, които не можем да платим с пари или да пипаме с ръце.

Повече за съветите на специалиста, вижте тук: https://www.psihologdobreva.com/