Арестът на „кокаиновия крал” Банев: голям успех или манипулация на фактите

 От тях става ясно, че ГДБОП и прокуратурата са провели поредната ювелирна операция и в ареста се е оказал един от най-големите наркотрафиканти в най-новата ни история. Такива са и посланията от спецслужбите на МВР, от следствието и прокуратурата. Всички те коментират охотно крупния успех, който е само начало за разплитане на невиждана по размерите си организация, която продавала дрога и изпирала милиони от тази си дейност.
Историята се нагорещи до бяло, когато в апартамента й бе открита застреляна Йорданка Запрянова, майка на убития преди две години Константин Дишлиев. Същият е бил женен за сестрата на съпругата на Брендо. Асоциациите сами се набиваха на оби и реакциите не закъсняха. Още повече, че същата тази жена е трябвало на следващия ден да дава показания по делото срещу Евелин Банев. За първи път думата взе и главния прокурор Борис Велчев. Той недвусмислено свърза ареста на Банев с убийството на Дишлиева. Освен това допълни, че вероятно от прокуратурата или следствието е изтекла информация и затова убиец е посетил 51-годишната жена. Дадоха се определения, че това е първото от този род убийства у нас на ключов свидетел. Заключенията на прокурори като Бойко Найденов и Николай Кокинов категорично свързваха Брендо, ареста и разследването срещу него с убийството на свидетелката.
Не остана никакво съмнение, че нещата са много сериозни и че този път службите, следствието и прокуратурата са на път да извикат „Бинго!”. Медиите поеха кампанията с невиждан ентусиазъм, което е съвсем нормално, като се има предвид, че не всеки ден сме свидетели на арест на чоек от такъв калибър.
Но. Това „но” не ми дава мира от няколко дена. Нещо в „ярките доказателства”, категоричните обвинения и връзки, „разплетените схеми” от някои колеги с помощта на прокурори и следователи ме карат да съм на щрек.

Несъответствията

Първо ме смути заявлението на прокурори, че Брендо е бил издирван дълго време. Дори му бе прикачено прозвището „Неуловимия”. Това наистина е добър атесат за работата на съответните ангажирани със случая звена, но не отговаря на истината. От февруари Банев няколко пъти сам е пожелавал чрез адвокатите си да даде показания и да се изяснят нещата. Отговор от инстанциите не е последвал. Това може лесно да се провери от всеки, който иска да го стори. Не е имало истински арест, както някои прокурори се похвалиха, защото и последния път Банев е отишъл в прокуратурата сам. След няколкочасов разговор е бил задържан. Това са фактите, който иска да ме обори, да заповяда.
Щом един път някой е излъгал за подобно нещо, защо да вярваме и на останалите твърдения?

Второ. Никой до момента не даде асно да се разбере, откъде изват обвиненията, че Брендо е изпрал 20 милиона от кокаин в строителството. Тази фраза „виси” вече десетина дни и никой не казва ясно има ли такова обвинение и факти към него или не. Защото ако няма... Струва ми се, че ако това бе истина и имаше безспорни доказателства, то те щяха да са в основата на цялата кампания. Но липсват.

Трето. Убийството на Запрянова бе категорично свързано с ареста на Банев-Брендо. Както се казва, самото убийство бе използвано като доказателство от обвинението, което ни засипа с логични връзки, които са довели до трагичната развръзка.
Който е гледал или прочел поне едно криминале, знае, че най-сигурната версия или извършител, опитните разследващи веднага слагат встрани и запъчват да търсят по-надълбоко причините. Това, което се набива на очи, почти винаги подвежда, защото е някак прекалено ясно, прекалено видимо, прекалено лесно. В живота обикновено нещата са малко по-различни.
Нека поразсъждаваме. Брендо е в ареста и издава разпореждане, незнайно чрез кой, да бъде ликвидирана Запрянова. Защо му е това? Защо ще поема такъв риск, след като облаците и без това са се сгъстили над главата му? Освен това същата тази важна свидетелка е отправяла съмнения и обвинения по негов адрес още веднага след убийството на сина й. Те не са тайна, защото са отразени от много медии. Какво толкова ново е могла да каже, след като не е поддържала връзки с него? Излиза, че подобно покушение би могъл да организира само човек, който е голям враг на Брендо. Поръчва убийството и накисва и без това закъсалия бизнесмен.
Още нещо, което е особено важно. След убийството на Константин Дишлиев майка му е била разпитвана многократно. Последните разговори с нея са водени съвсем неотдавна. По време на тези визити при прокурориет тя не е ли казала достатъчно, та те са се надявали именно на последната им среща с нея? Това е доста странно.
И още нещо. Като е била толкова клйчов свидетел, защо не е била пазена подобаващо? Очевидно никой не е очаквал от нея бамбастични новини. Това първо. И второ, ако пък наистина е таяла информационна бомба, защо е оставена без защита? И тук нещо не се връзва.
Жената е била убита два-три дни преди да бъде намерена. Тя сама е отворила, защото кооперацията не е със свободен достъп. Значи е познавала човека, който я е потърсил и сама му е отворила. За това не се споменава нито дума от разследването. Както и за това, че тази жена е имала проблеми с бизнеса и финансите си от години. Тя е била известно време представител на италианската фирма „Чико” за България. Живяла е на семейни начала с италиански бизнесмен, който обаче я напуснал и се върнал в родината си. Какви са били причините за това? Имала ли е тази жена проблеми с бизнеса си и със собствеността на различни имоти? Имала ли е проблем с алкохола? Казват, че за умрял човек се говори или хубаво или нищо. Да, но ситуацията, в която е замесено нейното име е доста сложна и тези неща не бива да се премълчават.
Тук бих изрекъл нещо, което ще прозвучи много еретично, но няма как да го спестя. Именно обвинението има най-голяма полза от смъртта на жената. Нея я няма и върху смъртта й може да се градят удобни тези. Не казвам, че е така, но би могло да бъде. В крайна сметка, когато се случват такива трагични случаи, когато се отправят тежки обвинения обществото има право да знае какви са различните версии. И да разсъждава кои да приеме и кои да отхвърли. Всяко съмнение е полезно. Вярвам, че именно по този начин разследването ще погледне на тези редове. Надявам се, че не става дума за поредната пиар акция, затова приемам нещата съвсем сериозно и казвам слабостите, които се виждат при пръв прочит.
Може да се поразсъждава и върху това, защо се вдигна толкова шум около ареста на Брендо и защо точно сега се случва всичко това, а не през февруари, когато той е заявил готовост това да стане. Дори не се е налагало да го издирват, защото той си е бил в България, движил си е бизнеса и т.н. Но за това вече стана дума.

Неудобните изводи

Няма как да не спомена едно важно събитие, което предстои да се случи. Това е доклада на ЕС по глава правосъдие и сигурност, по които към ас има отправени сериозни претенции. Докладът трябва да е готов през май. Тук идваха и ще идват еврокомисари. Всички родни институции, свързани с борбата срещу престъпността, ще трябва да докажат, че работят истински. Трябват обаче доказателства. Делото срещу братята Красимир и Николай Маринови, известни като Маргините зацикли. И двамата са извън ареста по здравословни причини. Няма съмнение, че имат подобни проблеми, защото експертизите са поне петорни, а докторите уважавани професионалисти. Но не това е проблемът по делото, а липсата на ясни и достатъчно доказателства, че те наистина са замислили ликвидирането на ген. Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Нещата по делото започнаха да утихват и вече никой от обвинението не търси микрофони за изявления.
Зацикли и делото срещу Вальо Топлото. Месеци наред обществото бе подгатвяно за големите разкрития, такива дори се направиха. Но процесът няма развитие. Уж нещата били ясни като бял ден, но няма обвинителен акт дори.
Дори учебниковата акция срещу Митьо Очите почна да позаглъхва. То не бяха христоматийни примери как всичко е организирано, ак са били подслушване „лейтинанти”, „касиери” на мафияата и прочие. Добре, но нещо и там мълчание почва да властва.
Дано не съм прав, но ми се струва, че случая „Брендо” върви по същия утъпкан път: голям шум в навечерието и по време на самата акция, обработване на общественото мнение със силни тези, гръмки обвинения и загатване да се очаква нещо грандиозно, използване на медиите за прокарване на „нашата” концепция по случая, като по този начин бъде осигурено доверие в това, което се казва и прави. Като пиар това сигурно е правилна тактика. Само че на езика на юристите нещата не стоят точно така. А в крайна сметка битката в съда ще бъде между обвинението и защиттата и това няма да е битка с медийни публикации, а с аргументи от правото. Дано тези, които трябва да бранят закона, да са си дали смека, че не всичко е само шум и суматоха. Трябват и доказателства. Иначе и най-услужливите медии ще откажат да тиражират "приказки по телефона".