Честит Ден на зависимостта! Синде мораимасу!

Синде мораимасу! Само заради тази фраза си заслужава да знаеш японски. Означава: Моля Ви да умрете! Произнася се, когато мечът вече е в тялото на противника. Победителят му дава шанс са да избере смъртта, да има избор. Да е независим дори в последния миг от живота. Няма да го запомните, защото не сте такива хора. Независимостта не е любима българска тема. Българите сме по-близо до мишките отколкото до самураите. Наличието на малко, но ярки герои в историяата ни доказва това. Синде мораимасу!

 

22 септември. Ден на независимостта и голямата заблуда. Един зависим народ празнува Ден на независимостта. Малко българи въобще проумяват какво означава независимост. Другите – многото – не искат да знаят.

Макиавели е казал нещо актуално и днес: Народ, свикнал да живее с господар и по някаква случайност станал свободен, много трудно може да опази свободата си.

 

Българино, ти си зависим!

 

От комплексите си.

От това, че си българин.

От страха.

От завистта.

От чалгата.

От агресията.

От алкохола.

От държавните институции и Чиновника, майка му стара!

От управляващите, които и да са те – мамка им фашистка.

От жена/мъжа си.

От социолозите.

От политиците – да не могат да си изперат парите, дано.

От мафията.

От бежанците и мигрантите.

От скапаните пътища и магистрали.

От крадците, изнасилвачите, мошениците, биячите.

От колите си.

От лютеницата и пържолата.

От лошия секс.

От МВР, КАТ, тайните служби, ДАНС.

От т.н. правосъдна система, най-вече от прокуратурата.

От прогнозата за времето.

От съседите.

От телевизора.

От медиите – продажните.

От болестите.

От интернет, Фейсбук, Гугъл – но в тях е и част от независимостта...

От лобистките закони.

От НАТО.

От Евросъюза.

От тия дето печелят обществените поръчки – затворът ги иска!

От елита – най-скапаният и продажен елит в света!

От премиера – нали всичко през него минава.

От президента – дето нищо през него не минава.

От банките.

От децата си.

От роднините.

От домашния лекар.

От сервитьора.

От готвача.

От продавача.

От родителите.

От заплатата.

От началника.

От лекарствата.

От лошото образование.

От една част от населението.

От Русия.

От Турция.

От цените в Гърция.

От САЩ.

От геополитиката.

От положението в Украйна и Крим.

От войната в Сирия.

От войната в Афганистан.

От ООН.

От корема си.

От лакомията.

От кмета.

От природата.

От разписанието на влаковете.

От китайските стоки.

От вълните в морето.

От светофара.

От цената на тока.

От данъците и НАП.

От Е-тата в храните.

От колегите.

От асансьора.

От монтьора.

От вятъра в планината.

От изхвърления боклук под балконите.

 

Не се уважаваш. Не те уважават и другите. Готов си да те унижават, да се скриеш, да прикриеш страховете си, за да не те нарекат мишка. Ама кой да те нарече - наоколо са само мишки... Дори "Българи -юнаци" не помага. Мъка има в него и... копнеж.

 

„Връзките с много хора създават проблеми. Ако споделиш – ще те предадат. Зависимостите са живот в тоалетната. Затова нямам нужда от никого. И не вярвам на никого. Ето това е моят живот на независим човек. Не го е казал някой мъдрец, а един от първите босове на якудза - Дзироте. Казал е още: Пистолетът е оръжие. Той е механизъм и е зависим. Независим е пръстът, който натиска спусъка.

 

Зависими българи, честит Ден на зависимостта! Историята не винаги има това значение, което й се придава. Важен е пръстът на спусъка. Той ни прави независими!

 

Борис Петков