А. Гълъбов: Българите предпочитат фалшива патица за президент

Много трудно изглежда да имаме пълноценна гражданска кандидатура за президент, а не фалшива патица, прикриваща партийни сметки, казва за БГНЕС социологът Антоний Гълъбов. Според него ще бъде трудно в следващите поне 1 – 2 години избори да спечели кандидатура, издигната не от партии, а от гражданска организация. В момента българите биха се обединили около такава фигура за президент, която е "по възможност по-безцветна".

Доминиращият модел на политическа култура е, че ние харесваме онези, от които не зависи нищо, твърди Гълъбов. Според него нашето общество има високо доверие към фигурите, които не участват в решаване на някакъв проблем. Затова обикновено президентската институция се ползва с високо обществено доверие, тъй като в крайна сметка от нея пряко не зависи нищо. Гълъбов обаче посочва още, че от друга страна се избягва "всяка фигура, която е достатъчно ярка, достатъчно категорично отстояваща една позиция, тъй като у нас има страх от конфликт". "Конфликтните хора не се харесват. Точно затова най-вероятно ще имаме симпатично изглеждащ президент, мил човек, интелигентен, но най – вероятно от политическа гледна точка относително безцветен", прогнозира социологът.

Антоний Гълъбов констатира, че ние сме едно свръхполитизирано общество - у нас има отдръпване на хората от партиите, но не и от политиката. "Когато при гражданското движение срещу нарастване на цените на горивата само се спомена, че може би ще прерасне в политическа партия, моментално голяма част от хората оттеглиха подкрепата си за нея", посочи той. Според Гълъбов отговорността на елита е да покаже, че не заплашва хората. "Когато българските политици могат да излязат на улицата и да говорят нормално с хората, а не заобиколени с 10 бодигарда като престъпници босове, тогава ще бъдем свидетели на постепенна промяна на отношението към властта", каза Гълъбов, но според него обаче нещата стоят точно обратното. Той вижда, че "българските политици продължават да съхраняват този образ на властта като заплаха за обикновения човек като нещо неприятно, което може да му се случи, ако той си има много вземане – даване с държавата и това като че ли устройва сегашният политически елит", заключава социологът за БГНЕС.