In Memoriam: Наследството на един социален инженер

Говорих за последен път с него в самото начало на май т.г., когато току що се беше върнал от изтощителна операция в Германия. Нямаше настроение, беше песимистичен относно антикризисните мерки на правителството. Бих искал даже да кажа, че чувствах, че бе дълбоко разочарован от собствената си болест, която тъкмо сега, в най-тежкия период на България - го бе извадила от битката.

Познавам се с него от вече над 10 години. Не е много, за да бъде наречено едно "старо" приятелство. Но това бе, едно уникално и впечатляващо партниране на един истински модерен социален "инженер" и мислител; на един от искрено уважаваните синдикални лидери у нас и в Европа - с мене като икономист и като радетел за активизирането на гражданското общество у нас. Бе, от самото начало на дружбата ни, заедно с мнозина от своите колеги от КНСБ, един от най-горещите и страстни привърженици на идеята, която лансирам последователно от 2001 г. и която тогава мнозина все още смятаха за екзотична - за формирането на национално експертно правителство; за разрастването на тогавашния Граждански Съюз за Нова България, прераснал по-късно в Гражданско Сдружение ГЛАС. Никога няма да забравя изказванията и предложенията, които направи на двата наши национални форума през 2007 г., както и активното му съучастие в подготовката на Откритото Писмо на ГЛАС до Лидерите на Г-20 във връзка със Срещата на Върха в Лондон в края на март 2009.

Независимо от представата, която имаме за синдикалните водачи, като човек бе един издържан естет. На работната му маса можеха винаги да се видят и стихосбирки, и модерна френска философия, и исторически изследвания - и всичко това кореспондиращо по един изключителен начин с ерудираните му познания за най-новите тенденции в европейското синдикално движение.

Трудно ми е и не искам, да говоря в минало време за д-р Желязко Христов, за един от най-ярките пионери-радетели за развитието на гражданското общество у нас. Той лично и КНСБ - бяха, заедно с Конфедерация Подкрепа и са - нашите естествени партньори в активизирането на ГЛАС. По същия начин, по който и ние, с нашата експертиза, политическа независимост и гражданска база - сме техни естествени духовни сподвижници и другари в битката за една друга България - по-богата, по-социално справедлива, по-уважавана в Европа и в светът.

Не се съмнявам, че синдикалните и граждански битки и идеи; победи и загуби на Желязко Христов ще бъдат обект на сериозни, задълбочени анализи особено във времето, когато днес всички виждаме, че нашите инстинктивни възприятия за процесите у нас и в света - не ни служат ефективно, особено на фона на големите световни, геополитически, икономически и социални предизвикателства пред България. Желязко бе комплексен и конфликтен продукт на преходния период у нас. Във всеки случай - далеч по-широк като личност, отколкото животът му даде възможност да бъде. Той винаги бе дълбоко ангажиран в големите политически промени за последните 21 години у нас, но за разлика от голямото мнозинство, бе способен да ги погледне в един по-комплексен контекст.

Животът е един визуален и съдбоносен калейдоскоп от предизвикателни ъгли и неочаквани представи и завои, неопитани или опитани. И затова ми се иска да добавя още нещо, крайно важно за всички нас - негови приятели или такива, които до скоро го отричаха. Д-р Христов - надживя със своите успехи и неуспехи, със своите битки и идеи - политическата система у нас. Той никога не се превърна в пленник на политиката, нито пък позволи да влезе в капана на евтини идеологически полемики. Като истински модерен социален инженер на една Нова България - бе готов на минутата да се опита да разбере, да вникне или да задълбочи своето становище спрямо тези, с които не беше съгласен.

Той виждаше всеки човек - като отделна, многообразна личност, а не като ходеща идеология. Неговата постоянна грижа и фокус бяха бедните, ударените от преходния период слоеве, социално изолираните и изоставените от държавата хора. За решението на техните проблеми, той инвестираше и инвестира изцяло своята организация и себе си.
Заради което, ще липсва огромно на всички ни. Надеждата ми е в тези негови ученици и последователи от КНСБ, които бяха и надявам се остават част от неговото истинско, живо наследство и нереализирано обещание към България и нейните граждани.

Проф. д-р Димитър М. Иванов
Председател на Гражданско Сдружение ГЛАС
Лондон, 15 септември 2010 г.