Д-р Н. Михайлов: Да си българин, е клопка

Това, което имаме, не е демокрация, а родово-котерийна олигархия. С подземието на върха. Тоталитарният елит беше възпроизведен като демократичен елит с неговите  семейства, мрежи, навици и апетити, заявява в интервю за temadaily.bg. лекарят психиатър и магистър по теология, д-р Николай Михайлов. 

Контраелитът се оказа негоден да  декомунизира страната, избра реторичното буйство и задкулисното съглашателство. ...България подгизна в голяма двусмислица, в системно лицемерие.  Преходът е провал на елитите, височайша некадърност. Народът е отвратен от спектакъла на елитарното беззаконие, но отвращението му  е лицемерно, защото търпи и имитира това, срещу което протестира. Това, което имаме, не е демокрация, а клептокрация. Власт на забогателите по несподелим начин. Демокрацията е  система от културни навици, а не импортна стока за масова имитативна употреба. Никой не може да ни демократизира, казва Михайлов.

Изпълзя вулгарен човешки тип, един нагъл жизнелюбец. Породи го либералната революция, лошо изтълкуваната свобода. Страната е пренаселена от мъже и жени с  мощна порнографска аура и несломима воля за „осъществяване“. Хедонисти първо поколение, коментира лекарят.

Човекът се нуждае от укритие, от дом. „Изпълзяването“ развеселява, но е свързано с риск. Не е изненада, че българският „охлюв“ е наплашен и социално свенлив. Животът е враждебно организиран за слабия. Цивилизованият живот предполага грижа за уязвимия, но и култ към дистанцията, вежливост. Нашият стил е безцеремонен. Терапията на масовия страх е дълг на елита, от това зависи и  неговото оцеляване. 

Да си българин, е клопка. Покана за щастие на сеизмичен терен. Българинът владее икономичен жизнен стил, без ексцес и разточителства. Страх, гняв и възторг - само на къси отсечки. Пиянствата на българския народ не са запойни, а епизодични. Бързо се разбягват в частни светове, „при сланината и булката“. Българинът е послушен не от страх, а от скептицизъм, от сакрално равнодушие. Прозрял е, че положението е непоправимо.

Навсякъде и тук, съществува мания за публичност и наслаждения. Светът е в плен на холивудската концепция за красотата, на престижното, елитно безобразие. Светът принадлежи на Джоли, Пит и Лейди Гага. Горко на злогледите. Старият свят е лукав и вдетинен. Спасението е невъзможно без ревизия на мирогледните основания, но това няма да се случи освен в катастрофичен режим или по някакво чудо.

Отчаян съм от президента Росен Плевнелиев. Обяви, че земетресенията протичат без жертви, защото Господ Бог е „българин“. Както е казал Марк Твен, не за него, а за друг : „добър човек, в лошия смисъл на думата“. Непоправимо добър, коментира Михайлов.

Ще трябва да уточня, че нямам политически пристрастия, с това е свършено. Сините ми се струват безнадеждни. СДС е на път да се разцепи, за  ДСБ чувам още по-лоши неща - след дълъг стаж в разпътството, завиват към морала. Планират аутодафе на Макиавели. Кибритът ще бъде от Костов. СДС страда без лидер, ДСБ с лидер. Не се знае кое е за предпочитане. Най-силната фигура вдясно, тази на Иван Костов, е политически изчерпана....Оставката на Мартин Димитров е подарък за СДС,  най-доброто от него в  качеството му на лидер.

...Едната част от БСП ще иска следващите избори да бъдат спечелени, а другата  загубени. Станишев ще казва „спечелих“, Първанов ще казва „загуби“. И докато се надвикват кой е спечелил и кой е загубил, ще се наричат другари в духа на  ритуалното лицемерие. Партията им е лошо разединена, фронтът е обърнат навътре. Преходните партии са заложници на своите лидери. 
 

Опасявам се, че България не може да се управлява нито зле, нито добре, а само посредствено. ...Въпроси има само около Борисов и Кунева. Останалото не крие изненади, смята д-р Михайлов.