Пенсионери: Искаме си социализма и народната република

Всъщност рождената дата на името Народна република е 8 септември, когато се провежда референдум, а  на15 септември фактът е обявен официално. През 1990 г. „народна” отпада.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в  царство България тогава навлиза Съветската армия, която помага властта да бъде поета от българските комуисти. Първото правителство е наречено Отечественофронтовско. Ръководи го Кимон Георгиев, известен с участието си в няколко преврата преди това. Новата власт обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. През 1946 г. министър-председател става Георги Димитров, който дотогава живее в Москва.

На 8 септември 1946 г., в присъствие на съветски войски, в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4,5 млн гласоподаватели в референдума участват 4,1 млн души. От тях 92,72% заявяват волята си България да бъде обявена за народна република, а мовархията да бъде отхвърлена. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху гласуването. На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 г. - в Испания.

Почти през цялото си съществуване НРБ се управлява от политическата коалиция Отечествен фронт, ръководена от Българската комунистическа партия, преименувана през 1990 г. в Българска социалистическа партия.

В този период България е член на Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор.

Говорихме за датата 15 септември 1946 г., когато се „ражда” Народна република България.

Интересно е обаче какво се случва дни след възторга от 9 септември 1944 г. 13 дни след еуфорията покрай превземаето на властта Георги Димитров пише писмо до Йосиф Сталин и Вячислав Молотов. Ето го:

Москва, 22 септември 1944 г. 

Пристигналият в Москва на 20 септември т.г. члeн на Политбюро на ЦК на БКП и член на българската правителствена делегация при маршал Толбухин др. Димитър Ганев е упълномощен да информира за събитията в България и за дейността на Комунистическата партия и Отечествения фронт, а така също да постави и изясни тук следните най-важни и спешни въпроси:

1. Българските войскови части в Сърбия и Македония, реорганизирани и с ново командване, получиха заповед от новото правителство да се сражават заедно с частите и партизанските отряди на Народно-освободителната армия на маршал Тито срещу немците. Съгласно тази заповед, българските части вече водят боеве с немско-фашистките войски. Представители на Югославската народно-освободителна армия обаче настояха за извеждането на българските войскови части на българска територия.
Нашата партия и правителството на Отечествения фронт преценяват, че в днешната обстановка, когато българските войски се сражават срещу немските войски, извеждането на българските части би било изгодно само за немците. Затова молят за помощ за урегулиране на въпроса за съвместните действия на българските войски и югославската Народно-освободителна армия във войната срещу немските разбойници.

2. Досега не е регулиран въпросът за котировката на съветската рубла към българския лев. Има най-различни и произволни норми в този смисъл. Това обстоятелство дава възможност за злостна спекулация в ущърб на интересите на населението и се използва с враждебни цели от германските агенти и фашистките врагове на правителството на Отечествения фронт. Молбата е да се ускори регулирането на въпроса за курса на съветската рубла в България.

3. По българското черноморско крайбрежие засега е забранен риболовът. За голяма част от селата риболовът е единственото средство за съществуване. Заедно с това ежедневната загуба на около 100 тона риба много затруднява продоволственото положение на значителна част от населението. Молбата е съветското правителство да разреши този риболов.

4. ЦК на Комунистическата партия и правителството молят да се даде на българското правителство да осъществи своите прерогативи в заетите от Червената армия територии. Всичко, което е необходимо за удовлетворяване на нуждите на Червената армия - освободителка, българското правителство, разбира се, е готово да осъществи чрез своите органи по места.

5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:

а/ произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти, без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти.

б/ произволно се изземват държавните и частните граждански превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба.

в/ някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В село Див Дядово, Шуменски район е убит заедно с други и член на Комунистическата партия.

Доколко такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и израз на дълбоко щастие среща братската Червена армия, и от друга страна се използват по злостен начин от враговете на българския народ и на Съветския съюз, молбата е да са направи всичко възможно за тяхното прекратяване.


Г. Димитров

Както се вижда от това писмо, нещата по онова време не са били еднозначни. Но информацията за ях е била крита.