Похвално слово* за Симеон Дянков

Управлението на Дянков

Почти цял парламентарен мандат страната беше обект на експеримент за приложение на утопична псевдоикономическа доктрина, разрушила стопанствата на далеч по-развити държави. Изгрелият, по ирония на съдбата, второешалонен клерк на Световната банка  Симеон Дянков управляваше България в съответствие с извратеното си убеждение, че не публичните пари, наречени бюджет, са инструмент за регулиране на обществените интереси, а народът на страната, наречен „суверен” е субстрат за уравняване на бюджетни дефицити.

Дянков се доказа като финансист точно толкова, колкото главният лекар на Аушвиц Йозеф Менгеле като изследовател генетик, развил уникална научна методика – дисекция на живи близнаци без упойка. И до ден днешен, бутафорният генерал-футболист Борисов не е разбрал, че докато събираше безсмислена колекция с изрезки от национални флагове и даваше финансови консултации на европейските лидери, фактическото управление на всички човешки дейности в поверената му държава се упражняваше от Симеон Дянков. И обществените поръчки, и ДДС-то, и частните фирми – малки и големи, и здравният геноцид, и Академията на науките, и археологическите разкопки, и астрономическите наблюдения... Министър-председателят работеше предимно по специалността си – от време на време да загаси поредната клада, запалена от садист-счетоводителя.

В началото на Двадесети век България губи във войни над сто хиляди млади мъже – умни и не много, грамотни и неуки, таланти и посредствени – статистическа извадка от мобилизационните набори. Това е било наречено Национална катастрофа. В началото на нашия век загубите – много по-многобройни, във форма на млади пътници с еднопосочни билети, са селекционирани – квалифицирани и способни. Това се нарича държавна политика на „генна модификация на нацията”. И е само един аспект от управлението на ГЕРБ, т.е. на Дянков.

Ден преди приемането на Закона за бюджета за 2014 г. се проведе Деветият Национален иновационен форум. На най-високо равнище, в присъствието на Президента на Р България, за пореден път беше констатирано, че „след присъединяването към ЕС българските правителства изцяло са припознавали европейските приоритети и разбирането за иновациите като критичен фактор за дългосрочен устойчив икономически растеж, за изграждането на предприемаческа и иновационна култура, за развитието и съхраняването на човешкия капитал на нацията и за повишаването на иновационния потенциал на националната икономика”.

За пореден път беше констатирано и, че „България регистрира изоставане спрямо останалите страни членки на ЕС, а националната цел по показателя „Разходи за Научно изследователска и развойна дейност”, която сама по себе си отрежда на страната последно място в Европа, изглежда все по-непостижима”. За пореден път беше доказано, че малоумната политика на Дянков е удържала пълна победа.

Наследството на Дянков

Нова власт – нова политика – нов бюджет!

Изработването на Закона за бюджета за 2014 г. започва с Указания на финансовото министерство, които дават основни насоки да се спазят: 1. Одобрените бюджетни параметри със Закона за бюджета за 2013 г., т.е. бюджета на Дянков! 2. Мерките от Националната програма за реформи. Именно в този стратегически документ, приет по времето на Дянков е формулирана Национална цел 2 – разходи за наука и иновации - 1,5 % процента от БВП до 2020 г., при европейска норма – 3%, т.е. стремежът България завинаги да бъде заден двор на Европа е въздигнат в Национална цел. Но дори в този манифест на невежеството е заложен „прогнозен индикатор” - 1,06 % за 2014 година.

В новия бюджет публичните инвестиции за получаване на ново знание не превишават 0,15 % и дори с манипулативно представяне на социални помощи (заплатите в БАН) за научни разходи, не могат да бъдат докарани до 0,26 %. Не липсват и шедьоври на законотворчеството. След като възстановят плоския си данък, хората с доходи до минималната работна заплата – по принцип, най-ниско квалифицираните работници, ще се окажат с по-високи доходи от повечето млади учени в БАН. А това са най-висококвалифицираните млади хора, с желание да се посветят на науката – единствената ни надежда за просперитет.

През месец май, с решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” беше обявена Конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области“ – 2013 г. Сесията е спряна с устно разпореждане на министъра, в нарушение на всички законови и нормативни изисквания и по този начин е осигурена четвърта „нулева година” за българската наука.

На 10 декември беше официално обявена ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Без никакви сериозни основания, финансовата рамка на началния вариант е намалена с 60 %. Никой не отговаря – защо значително по-малка държава като Словакия усвоява две оперативни програми за наука и образование с по милиард и половина евро, а за България – жалко подаяние! Едва ли това е позиция на ЕС. Гръмко прокламираните 172 милиона евро европейско финансиране за научната инфраструктура, разделени на 7 години представляват по 24 мил. годишно – колкото на един нормален европейски институт.

Въпреки многократното поставяне на въпроса за промяна на Закона за развитие на научния състав, продължава производството на мними професори и доценти и със съдействието на държавата се разрушава научния морал и остатъците от научна инфраструктура.

Всичко това се извършва след като от двадесет години за цивилизования свят е ясно, че националният прогрес е възможен единствено чрез постиженията на науката и иновациите. Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз, която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света, а като негов член България е поела ангажимент да сподели общите цели. Примерите на Финландия и Ирландия не са далечни и съвсем не са най-поучителните.

Абсолютно всички действия на правителството са точно в обратната посока – неглижиране на нормативните проблеми, финансова демагогия, липса на управленски капацитет, нежелание той да бъде създаден. И мно-о-го празни приказки – „Има всички предпоставки следващата година да има ръст на икономическото развитие” – заявява премиерът Пламен Орешарски на среща с Българския Форум на бизнес лидерите. Всъщност не съществуват никакви предпоставки, освен прословутата „финансова стабилност”, постигната с цената на материалната и духовната мизерия на икономическия модел „Симеон Дянков”.

И не случайно, самият Дянков с нескрито задоволство припознава „Бюджет 2014 година” като продължение на своите ретроградни счетоводни възгледи.

* ПОХВАЛНО СЛОВО e жанр в старобългарската литература, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи - да укорява, вини, порицава или осъжда. Считам, че Симеон Дянков притежава достойнство да остане забелязан в бъдещето, поради непреходните резултати от антиинтелектуалната му дейност.

Проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.