Природният колапс у нас достига час пик

Един от най-тежките проблеми на курортите по Черноморието и тази година остана неразрешен. Цяло лято сме свидетели на това, как масово хотели и ресторанти замърсяват морето, като изсипват отпадните си води в него. За такива случаи се пишеше и говореше в медиите почти всеки ден през летния сезон, като проблемът стои пред цялото Черноморие - и на север, и на юг. Редом с тези статии периодично бяхме информирани и за новите пречиствателни станции, които се строят в различните курорти по морето. Министри, областни управители и кметове не пропускаха нито първи копки, нито завършване на определен етап от строителството на даден обект и гръмко след това обявяваха добре свършената работа.

Когато става въпрос обаче за даден екологичен проблем, същите тези господа променят драстично подхода и поведението си и се правят на "ни чул, ни видял". Например наскоро на една от сбирките на еколози за обсъждане на поредните проблеми, свързани със замърсяването и строежите в защитени територии, не благоволи да дойде нито един министър или пък друг държавник. Те бяха уважени единствено от един кмет, при положение че бяха поканени редица представители на властта. Което всъщност какво означава - пълен отказ от изпълнение на задълженията от страна на властимащите! Добре, питаме се ние: Как министърът на околната среда и водите  намира време и желание да ходи да прави първи копки и да открива сметища и пречиствателни станции (чиито изпълнители са турски фирми), а пропуска "досадните" сбирки на еколозите. Да речем, че е бил ангажиран с нещо друго. Толкова ли няма в това цялото министерство свободен чиновник, който да отиде да се срещне с представителите на екоорганизациите и да чуе проблемите, които разискват? Явно не!

И на фона на цялата "добре" свършена работа мисията на Министерството на околната среда и водите звучи меко казано несериозно: "Да съхраним природните богатства на България и да осигурим здравословна околна среда...". Дрън, дрън. В момента за съжаление министерството не прави нито едно от двете. А напротив. И така, въпреки редицата нарушения, за които постоянно сезират неправителствените организации и депутати нищо не се променя.

Извършват се редица нарушенията на закони. Например Законът за опазване на околната среда, според който следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционните проекти се заобикаля по два начина. Единият е: Внася се инвестиционното предложение в РИОСВ/МОСВ и от там казват, че няма нужда от пълен доклад по екологичната оценка. Трик, който се ползва – инвеститорите разбиват проекта си на малки части (под 10 000 кв.м.), при което не е задължителен пълен доклад по ОВОС. Иначе като цяло парцелите могат да имат дори общи граници. Закононарушението в случая е, че не се отчита общият ефект от строителството, обясниха от коалицията на неправителствени организации "За да остане природа в България" пред Frognews.bg.

Друго заобикаляне на закона е например извършването на пълен доклад по ОВОС, но практически всички оценки по него винаги са положителни. От екокоалицията имат отговор от РИОСВ Варна, че за година и половина няма отрицателен ОВОС. В доклада обикновенно се дават различни предписания: например пистите да не са по-широки от 10 м, да бъдат рекултивирани част от старите писти преди изграждането на новите, да не се използват взривове и тежки машини, да не се извършват водохващания за изкуствен сняг (пример: ски зона Банско). После обаче всички тези предписания не се спазват и никой не контролира това – нито МОСВ, нито РИОСВ, нито изпълнителите на проекта или общините, които не са оправдани в никакъв случай, защото те се водят местни органи на МОСВ, а РИОСВ е също структура на МОСВ.

При спазването на Закона за защитените територии също има няколко проблема. По закон националните и природните паркове в България трябва да имат план за управление. Планове за управление могат да имат и другите категории защитени територии.

В момента обаче над 10 плана за управление отлежават с години за подписа на министър Чакъров, за да влязат в сила. Сред тях освен скандалният природен парк Странджа, са и парковете Персина (природен парк), разработен с финансиране на Световна банка и ЕС, група защитени местности финансирани от ПРООН и GEF и др. Болшинството от тях чакат подписа на министъра вече 2 години... Най- фрапантен е случаят с Природен парк «Рилски манастир», на който при публикацията в Държавен вестник е записан като Национален парк и по тази причина е обжалван от Българската православна църква и с решение на съдията Константин Пенчев не е отменен през 2006. Две години оттогава министърът няма време да депозира в ДВ заповедта с правилното име и плана не влиза в действие.

Същото е положението за обявяване на нови защитени територии (например защитени местности) – цялата процедура е минала с положително решение, обаче няма подпис на министъра и територията не се обявява. От 2 години за подпис чакат Защитена местност «Трънски карст», ЗМ «Земенски пролом» и ЗМ «Скрински пролом», ЗМ «Виден», казват от "За да остане природа в България". Това касае включително територии, които не са спорни или конфликтни по никакъв начин. Например процедурата за обявяване на Природен парк «Беласица» бе задвижена след намеса на н.п. Борис Ячев, а няколко защитени местности в Южна България бяха обявени чак след три парламентарни питания на н.п. Евдокия Манева, която между другото наскоро в интервю разказа за редица нарушения от страна на министерството.

Други издънки на МОСВ са свързани с факта, че се допуска влезлите в сила плановете за управление да се нарушават – пример Рила (не могат да се изграждат нови съоръжения, а се строи лифт), Пирин (серия от незаконни разширения на концесията за ски пистите), обясняват от екосдружението.

Над 5 пъти е редуцирано финансирането за защитените територии от МОСВ, откакто Джевджет Чакъров е Министър на околната среда и води. Тази редукция е на фона на двукратното повишаване на разходите за гориво и командировъчни и значителна цялостна инфлация. Това води до невъзможност парковите дирекции да изпълняват каквито и да е дейности по опазване, популяризиране, работа с местните общности и т.н. дейности

Сред другите черни точки можем да наредим забавянето на приемането на предложените от изготвителите НАТУРА 2000 зони. Съветът за биологично разнообразие на 2 пъти отлага и орязва зони. Това забави обявяването на самите тях, което предполага ясни правила, да бъдат компенсирани за евентуални ограничения, както и възможности за местното население да развива земеделие и устойчив туризъм.

Проектите, попадащи в защитените зони по Натура 2000, трябва да имат оценка за съвместимост с предмета на опазване на НАТУРА зоната. Притеснението е, че начинът, по който ще се извършват оценките ще е като при ОВОС-ите. Проектите, срещу които се бори организацията в момента и вече са стартирали – на Иракли, на Рила, на Краш 2000 до Варвара – Странджа – нямат изобщо извършени екологични оценки по Натура 2000.

Лошото е, че именно това министерство е основен разпоредител с европарите по програма "Околна среда", която именно трябва да бъде основният източник на средства за пречиствателни станции за селищата с над 2 хил. души население. Въпреки че според евроангажиментите на страната, до края на 2010 г. трябва да са готови пречистващите съоръжения за населените места над 10 хил. души, а срокът за тези над 2 хил. е краят на 2014 г., ведомството на Джевдет Чакъров приема и задвижва и по-малките проекти. "80% от средствата, които отпуска Предприятието за управление на дейностите по околната среда, отиват за населени места с под 2000 жители, основно в турски села в Североизточна България и в Родопите", коментира Евдокия Манева. По думите й такава политика, разрушаваща околната среда, не се е водила от нито едно правителство. И с цялото това пренебрегване на редица проблеми като замърсени реки, гори и морето, превръщането на природата в бетонно гето и презастрояване на курортите, на преден план излиза въпросът какво направи това министерство през този мандат или всичките усилия на дърпащите юздите в МОСВ са били насочени към облагодетелстване на определени фирми и приближени лица. 

И всичко това налага извода, че опазването на природната среда е напоследък освен екологичен проблем и проблем, свързан с неспазване на законите изобщо и корупция, която цари на всички нива.

Даниела Георгиева