Пропадането на СДС
Твърде елегично навлизаме в преддверието на зимата. Предвождани от остарелия, вероятно затова и вечен бунтар Босия, около двеста души мятат домати срещу всичко, случило се през последните 23 години, други пък - водени от младостта и професионалните си въжделения, разливат боза по булевард „Витоша” в знак на несъгласие с нововъзникващата градска среда, трети, в най-младенческа възраст, затварят училищата си с мними бомбени заплахи. И по някой МОЛ за разнообразие. Това в София. В Пловдив активността е писмовна. Съдии пишат протестно писмо, в което се тревожат, че номинацията на Цацаров за главен прокурор хвърля тежка сянка върху работата им, дори направо им пречи, а свещеници съставят депеша в подкрепа и възхвала на дядо Николай, който е замлъкнал в траур. Но тъй като България е пръсната и попиляна навсякъде, долита и писмо от Брюксел, с което Надежда Нейнски (Михайлова) напуска СДС. Какъв знак ни дават гореизброените по-общи и по-частни мероприятия? Бунтовен, разколнически, абсурден, горчив или пък напълно безутешен?
Еднозначността на минуса
Дават ни знак минус - защото не можем да живеем като общност, която се опира на ценностна система, разум, правила и взаимоприемливи компромиси във всички области на живота; всеки е срещу всекиго, завистта и дълготрайните вражди не създават възможност да излъчим авторитети, да признаем заслугите и качествата на можещите си люде, да провидим отвъд партийността и нейните временни креатури, да сключим истински и реален договор между граждани и властимащи в България.
Най-безпощадната и отчайваща илюстрация на знака минус днес е разпадането на СДС, мъчителното и тегобно люспене, разцепване, разбиване на онзи съюз, който не просто символизираше промяната и свободата, но и бе съсредоточил градивния дух на милиони българи в себе си. СДС, и вече ми е все едно чие, на провинциалните чички или окопалите се в парламента фанатици на процедурата, моето и нашето СДС си отива - и не защото Бойко Борисов го цепи или подхлъзва, а защото във времето властолюбивият егоцентризъм, клиентелистките практики, невъзможността да се прави политика отвъд интереса и останалите видове непочтеност към идеята го сринаха, взривиха го отвътре. Отива си, защото не понесе отговорността, с която го натовариха честните, интелигентни и предприемчиви българи, защото не съхрани енергията на тези хора и не само предаде надеждите им, но иззе и възможностите им да съучастват в изграждането на модерна България.
Началото на края
Всичко досега напомняше трагедия, но случващото се днес е вече фарс. Около издигнатата от едни и осъдена от други кандидатура за конституционен съдия на Петър Стоянов се разрази такава вакханалия на взаимната ненавист, размятаха се такива обвинения, и от камъни по-тежки, между лагери, фракции, групи, бивши и настоящи предводители, че всяка граница бе прекрачена. Защо трябваше да се стига дотук - ако единомишленици не могат да разговарят помежду си, то как ще го сторят с избирателите си, които и без това са обезверени, омерзени и отвратени? Ако една символна фигура като Петър Стоянов, с неоспоримите си качества, не е в състояние да посредничи в диалога между враждуващите и не може да създаде предпоставка за обединителна политика, за промислена бъдеща стратегия и успешно участие в изборите догодина, то значи не става дума просто за сътресение, както най-често бива формулирана новината. Не, не е нито организационно, нито мозъчно, нито морално сътресение, а началото на пълния крах.
От създаването си досега СДС се разрои стотици пъти, захрани с членовете и симпатизантите си поне пет нововъзникнали партии с претенции към дясното пространство, голямо кадропреливане падна, от хора с качества до емблеми на клиентелизма, от бляскави до посредствени кариеристи. Сега остават два буса с хора: едните са на „Раковска” 134, а другите - в парламента. И е все едно кои от тях не искат и кои не могат да правят политика. Твърде елегично навлизаме в преддверието на зимата. И на изборите.
Мирела Иванова (Deutsche Welle)
Моля, подкрепете ни.
