Само във Фрог: Трима бивши топпрокурори напират за антикорупционното звено на Кунева

Ако фигури, като Бойко Найденов, намерят място в ръководството на Бюрото, съмненията към дейността на звеното рязко ще се обострят. Найденов напусна НСлС след скандал, че е опитал на манипулира показания на обвиняем по делото „Наглите“. В протоколи от разпити, приложени по делото е записано как Найденов убеждава Гребеца да обвини Вальо Бореца за два разстрела. Неясно как този разговор е протоколиран и приложен в кориците по делото срещу бандата за отвличания.

След като напусна съдебната влас, Найденов намери „тих пристан“ в „Булгартабак”, чиито собственик до преди дни беше Делян Пеевски от ДПС. Според запознати, като служител по сигурността в холдинга на Пеевски, бившият топ следовател вземал по 22 000 лева на месец. Това, според запознати, било жест към него, защото Пеевски предпочел да подкрепи Цацаров, а не него, за главен прокурор. С началото на кризата около бизнес начинанията на младия успял мъж обаче Бойко Найденов останал „на улицата“ и сега търсел нова позиция, подходяща за амбициите му.

Запознати твърдят, че Роман Василев днес се представял, като служител на Газпром по проекта „Южен поток“. Биографията на Василев също повдига повече въпроси от отговорите, които се съдържат в нея. Той постъпи в Софийската градска прокуратура след усърдна работа по делата срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски. Последният се превърна в най-оправдавания политик от съда у нас. Роман Василев ще бъде запомнен с фразата „абсолютен престъпник“, която отправи към бившия военен министър Николай Цонев при задържането му. Впоследствие и Цонев беше оправдан по обвинението, заради което беше показно задържан от Василев. Бившият министър дори успя да осъди прокуратурата за притесненията, които му е нанесла с делата срещу него. Бившият заместник главен прокурор Камен Михов пък е по – познат, като ръководител на Асоциацията на прокурорите, отколкото с работата си по обвинения. Преди да оглави ВАП, той ръководеше Mеждународния отдел във ВКП.

През 2014 година Михов беше посочен от Цацаров за представител на България в Евроюст. Това е специализирана структура на Европейския съюз със седалище в Хага. Тя е създадена е през 2002 г. като орган за засилване на борбата срещу тежката престъпност. На практика, с това назначение, Михов беше „деликатно“ отстранен от прокуратурата. Като човек със сериозни амбиции и той се бил прицелил в шефския стол на бъдещата агенция.  Магистрати се чудят дали и бившият шеф на столичното следствие Пепи Еврото няма да се кандидатира за служител на антикорупционното звено.

Миналата година министерският съвет прие законопроекта за създаване на бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта. Опасенията, които се появиха веднага са, че става дума за поредната безсмислена структура, която ще харчи „грешни пари“, уж за да се бори с „хроничната“ болест на изпълнителната и съдебната власт у нас. Премиерът Борисов пък поиска гаранции, че Бюрото няма да се превърне в инструмент за репресии и лов на вещици. По проект, звеното ще има достъп до всички регистри и определени условия ще искат падане на банковата тайна. Вицепремиерът Кунева, чийто екип подготви законопроекта и организира общественото му обсъждане, предвиди, че в бюрото ще работят около сто инспектори.

Полемики в Народното събрание предизвиква въпроса как ще се избира шефът на Бюрото. В законопроекта пише, че той ще се посочва от премиера и ще се назначава с указ на президента, но от ПФ настояват изборът да се прави от Народното събрание. По време на обсъжданията Кунева призна, че дълго е била дискутирана темата дали бюрото да има право да се самосезира по медийни публикации. Притеснението е било, че институцията може да използва т.нар. "медии бухалки" – зависими издания, за да започва действия срещу неудобни на властта хора.