Шибан народ или обикновени чукундури

В научните среди спорът какви сме се води отдавна. Периодично са ни убеждавали, че сме оногондури, тракийци, перси, монголи, славяни, печенеги, атарци, угро-фини, хуни, урало-алтайци или иранци. Даже непалци. В периоди на добро настроение сме се иронизирали като чукундури, селяндури и чалгадури. Рядко обаче, защото това е привилегия на интелигентните нации. Все пак имаме стихче в стил хайку, което дори Злостър и Сан Антонио биха оценили:

Срещнали се на полянка,
прабългарин и славянка.
Цуни-гуни, вади-тури,
народили чукундури.
Хем ебливи, хем крадливи,
но най-вече завистливи.

Тези дни министър Божидар Димитров пък допълни Иван Хаджийски с прозрението:
“Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!". С тези думи историкът-управник постигна две неща, на които и най-големите трудно биха заложили: вдигна тиража на в. „Дневник“, пред който се изцепи и разбуни полуживото от жеги и бира обществено мнение. Поводът бе съмнения за автентичността на откритите мощи на Йоан Кръстител край родния на Димитров Созопол от страна на проф. Николай Овчаров - Перпериконски.

Прави са и двамата. Министърът знае, че по цял свят се рекламират митове и легенди, които я са верни, я – не, но туристите умират да бъхтят от единия край на света до другия, за да се снимат пред някое парче от кост. В Гърция и Турция от камънаци направиха индустрия а покрай страховитите разкази за граф Дракула Румъния спечели милиони.
Ние разчитаме на траките.

В случая обаче спорът не е толкова научен, колкото кой е по- по-най.

Овчаров е човек на президента Георги Първанов и участва в инициативния комитет, който го издигна за втори мандат. В същия списък е и министър Вежди Рашидов, но това е друга тема. Божидар Димитров пък, който дълги години бе в редиците на БСП, след като Стефан Данаилов, а не той, стана културен министър в кабинета „Станишев”, зави рязко към ГЕРБ.

В археологическите среди не е тайна, че Овчаров умело осребрява другарството си с Първанов. Срещу което отдавна се чува ропот. На него обаче не му пука. „В момента в Източните Родопи ме смятат за полубог, защото съм докарал стотици хиляди туристи. Ако искат в Русе мога да направя нещо подобно и при тях.” Това казва за себе си Овчаров в едно интервю от 2009 г. По повод списание „Нешънъл джеографик“, което не го представяло в най-добра светлина той уточнява: „Не, не мен - Божидар Димитров и Китов. Аз съм единственият споменат с добро в материала и аз съм единственият му критик. Аз съм обрисуван като харизматична личност, като българския Индиана Джоунс”. Полубог, харизматичен, Индиана Джоунс. И рицар-тамплиер... Това Божидар няма как да му прости.

Битката между двамата (Китов вече го няма) отдавна не е само професионална. Бранят се и се завоюват нови територии, влияние и разбира се – пари. Използват се всякакви средства. На Овчаровите атаки Димитров отвръща с оръжията ГЕРБ, Бойко Борисов и мастити бизнесмени като братя Диневи от Свети Влас, например. Единият от братята той дори води при вселенския патриарх Вартоломей. После Вартоломей кацна в Бургас, разходи се до Свети Влас, където в църква са положени подарените от него мощи на Св. Андрей Първозвани. Премиерът Борисов също се хвана на PR акцията на богаташите Диневи и посрещна вселенския патриарх на летището. Медиите щедро отразиха мероприятието. Щедро е точната дума, от която и гледна точка да се погледне.

Освен това Димитров и Овчаров не усещат как с откривателския си порив дават пример, който утре ще залее пазари, антиквариати и битаци с костици на Христос, Свети Георги, Дева Мария, плащеници, парчета от Кръста и пр. древни светини. Двайсет кинта и си имаш палец на Юда Искариотски. Сто кинта - ключица на Кирил Философ.

Поразените от нарцисизма Димитров и Овчаров няма как да бъдат спрени. Освен това те не представляват само себе си, а и съответния орден – на Първанов и Борисов. От което печелят медиите, двамата професори и може би туристите. Губи „шибаният народ”, който плаща масрафа. Но пък има зрелище, което при дефицит на хляба си е истинско постижение. Какво от това, че науката е натикана в кучи гъз и на нейно място се кипри политическият PR. Какво остава на техните колеги, които може и да са по-напред с материала по археология, но нямат ресурса на нашите херои? Нищо. Освен ако не лъснат някой ден голи с нечии мощи в ръце в „жълтата” преса или като участници в гей парада, понесли портрети на Сафо.
Другият начин е да не сме вече шибан народ. Което е много, много трудно, дори непосилно.

Севт ІІІ,
тракийски цар

P.S. Като известен тракиец и държавник мога безотговорно да заявя: чукундури сме. Иначе нямаше да сме на този хал. То е ясно. Колкото до горния спор, ще река следното. Божо, всичко около кокалчето и зъбчето на Йоан Предтеча можеше да мине по мед и масло, ако беше оставил проф. Казимир Попконстантинов сам да се оправя с находката. Ти обаче искаш винаги да си най-отпред, да станеш не само полубог като Овчаров за Източните Родопи, а цял бог поне за Созополската бахча. Затова намеси и Бойко, и пак оня чуждоземец Вартоломей, прекара и Дянков да се изръси шумно с четиристотин и кусур хилядарки, привика медиите и почна да ръсиш предсказания какви златни години чакат България покрай тия мощи. Давай го по-полека, щото много мед в устата често води до задушаване... А на Овчаров ще кажа: „Момче, всеки мандат си има и край – и другите са хора...”