Н. Слатински за Юлия Кръстева: Шпионка, та дрънка!

"Юлия Кръстева в днешно време е един от онези глашатаи, на които се опира френската буржоазна мисъл в борбата срещу социалистическата култура и идеология." (от досието, 1970 г.)

Не, не съм никакъв адвокат на Юлия Кръстева и отношението си към нея базирам на принципа, че човекът е везна с две блюда - блюдото за добрите дела и блюдото за лошите. И ако това за добрите дела е много по-пълното, то ще натежи, ще падне надолу и ще виждаме него и по него основно ще ценим човека, а другото, ако е твърде леко, ще се вдигне високо, почти ще се скрие от очите ни и няма да се опитва да изглежда равноценно и дори по-определящо отношението ни към човека от първото.

Какво видях от беглото запознаване с досието:

1. Това досие е изобличаващо не за ЮК, а за ДС - ама че мерзки са били като правило делата й - смрад! Ровене в бельото, четене на писмата, обграждане отвсякъде и опити да се задуши човека, да му се влияе и да му се моделира и дори заповяда мисленето.

2. ЮК все е ненадеждна като осведомител, все не представляват интерес информациите й, все не е това, което се очаква от нея. Тя е маневрирала, извъртала се е, казвала е това-онова, колкото да се измъква от досадните агенти, очевидно защото близките й са тук, в лапите на режима. Споделяла е разни работи, които и във вестниците ги има, и в литературните журнали, и в обществените клюки, и в политическите сплетни. Тъжно ми стана за нея, такъв интелект, такава личност, а такова преследване.

3. Не мога да бъда морален съдник на никого как и защо е предприел дадено решение. Аз не се гордея, че не съм бил никакъв с ДС, че нямам връзки с нея, защото тя не ми е предлагала, не ме е притискала, може би не ме е забелязвала или пък не е искала да се захване с мен (вероятно като с внук на враг на народа, не знам, но дори и затова нямам заслуга аз лично). Ако ме бе обкръжила, ако ме бе поставила пред избор или-или, а аз бях отказал, тогава да се гордея. А така - да се гордея, че не ме е привикала!? Не ме е поставила до стената!?

За мен е главно в случая дали ЮК е навредила някому, разбила ли е чужда съдба, направила ли е мръсно на нечия научна кариера, съсипала ли е нечия репутация? За сега нямам положителен отговор на нито един от тези въпроси. Може би заради беглото прелистване на досието й.

4. Когато започнах да изграждам с мои приятели и съмишленици СДС в Перник, веднага забелязах нещо страшно - при нас идваха и хора, които изкарваха социализма като главен виновник, за това, че са маргинали, аутсайдери, неудачници или провалени като личности. А всъщност, за мнозина от тях с невъоръжено око се виждаше, че те при всеки един строй щяха да бъдат маргинали, аутсайдери, неудачници или провалени личности. Но смяната на системата им даде възможност, златен шанс, да си изперат биографиите и да накиснат соца за това, че са такива, каквито са. Е, да обърнем нещата от минус на плюс. Да, соцът разби много съдби, но има и такива хора, които бяха личности по рождение и талант, по размах на мисълта и вътрешна, Божия искра. Да имаш такава Божия искра - това е почти нечовешка отговорност, да й дадеш шанс, да й дадеш възможност да се осъществи, да я изпълниш като свое призвание! В името на тази Божия искра понякога е трябвало да се правят компромиси - някои от тях на мен ми се виждат непосилни, но от днешна гледна точка, след като толкова видях и преживях и толкова корита с разбити илюзии бяха препълнени пред мен.

Аз не мога да бъда морален съдник на направилите тези компромиси, но се радвам, че Божията искра се е осъществила. В случая на ЮК това е така, тя е Българката в голямата Обществена наука, запазена марка. Доказано име. За Главното нека я съди Онзи, който е вселил искрата си в нея. А затова, че стотици творци с такава искра са били задушени у нас и искрата им е изгаснала, вината не е на ЮК, вината е на тоталитарния соц и на мерзката, пошла, гадна и проклета част от деянията на ДС... Е, това за сетен път се видя - и от досието на ЮК...