По-високо билото, майстори

За пореден път Иван и Андрей решиха по техния си начин да забавляват българската публика с една изключително болезнената и сериозна тема - за гаврата с правата на сънародниците ни в Македония. Сред бодряшка врява и поп изпълнения беше повдигнат Македонският въпрос, който заради безхаберието и непоследователността на политиците е станал незарастваща кървяща рана за българите по Вардара.

В предаването снощи бяха поканили лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който за разлика от г- н Григоров (участник отпреди седмица по същата тема в шоуто) се справи набързо и аргументирано с известния скопски журналист от "Македонско сонце " - Славчо Манговски, в напъна му да докаже, че в Македония българите нямат никакви проблеми с правата си.

Поводът за разгорещения спор стана проточилото се до безкрай дело на Спаска Митрова за родителски права, извадило на бял свят потисканите отколе проблеми в българо-македонските отношения.

Славчо Манговски разпалено твърдеше, че българите в Македония имат национални права, че ... и клуб си спретнали в центъра на Скопие, с „антимакедонска” литература, защото там пишело че Гоце Делчев е българин, а не македонец! И сам се дивеше, защо аджеба делото на Спаска Митрова се е изопачило толкова, като си е "най-обикновено бракоразводно дело" ?! Ами и ние това питаме цяла година вече македонските власти? В Гевгели обаче всички знаят, че съпруга на Спаска Воислав Савич е привикван редовно от специалните служби (тайните служби ) за инструктаж, за да измъчат жената с продължителен процес, да предизвикат политически спор за признаването на българско "малцинство " в Македония, и реципрочно на „македонско”. Точно от нея журналистите чуха, че за българите в Македония терминът "малцинство” е обиден, че не се чувстват в малцинство, и асоциацията им РАДКО настоява да се говори за тях като равноправен, държавнотворен елемент на страната. Съобщи обаче тревожния факт, че полицията не спира да й указва репресивен натиск, че на среща с малката Сузанка, от тайните служби /УДБА /чрез социалните служби, са поискали от нея да подпише документ с неясно съдържание, инспириращ отказа й от гражданство по принуда. Тя обаче е отказала категорично.

Манговски (подобно на Калчев) развяваше знамето на Македонизма с познатия рефрен, че песните на братя Миладинови са “македонски” . И не можа да се сети какво да каже на Каракачанов, който го репликира с точния факт : „Защо все пак на тях пише български народни песни?”.

А ние ще припомним, че в средата на 19 век надали някой е подозирал, че ще се пръкнат опити за македонизирането на книгата, издадена от големия приятел на България - епископът от хърватски произход Щросмайер. И ще попитаме на свой ред: Защо Р. Жинзифов в "Гусляр в собор” е написал:"Болгарин съм я! Болгари живеят в тая старана...”.

Каракачанов, оборвайки с достойнство македонистката теза на Манговски за свободното волеизявление на българите в малката държава посестрима, посочи редица примери на репресии срещу българи: освен Спаска, той припомни за атентата срещу РАДКО ( 2000 г. ) когато вместо да бъдат наказани провокаторите, двама българи бяха осъдени да лежат в затвора, и защо за тях вече нищо се не чува?

Манговски си направи оглушки за множеството други примери на репресии срещу наши сънародници в Македония и за насаждания страх. Не му се виждало сериозно делото срещу Мирослав Резински и хвърлянето му зад решетките ; случаят на Драги Каров, който за българско знаме на къщата си платии 1000 евро глоба, за събаряния неколкократно паметник във Велес на Тодор Александров (лидер на ВМРО от 1912 год. до 1924 –та)

Само преди седмица бяхме свидетели на подобен сюрреалистичен "двубой ", в който един "български " професор " г-н Калчев, се опитваше да доказва, подобно на манговци, че в България имало страшно много " македонци " и ОМО "Илинден" трябвало да бъде легализирано. Омовецът тогава говореше недвусмислено „против” българите и „за” македонизма, изглеждаше като странно създание, с видими психологически проблеми, титулуващо себе си професор по антрополгия - Иван Калчев. Как преподавателят по ДИАМАТ и ИСТМАТ, или както ние студентите в историческия факултет недвусмислено, без лицемерие и с точност, наричахме предмета му – комунизъм, е осъмнал след демокрацията като професор по антропология, ще трябва явно отделна статия.

Та този „наш” преподавател по комунизъм, се оказа навярно съвсем правомерно и по наследство, като знаем коминтерновските лаборатории, където се е пръкнала ин-витро генно-модифизраната македонска нация (този смехотворен човечец) - „душата” на незаконната у нас, и кой знае защо още щъкаща насам-натам - ОМО „Илинден”. На всичко отгоре, безцеремонно размахваше органа си, на забранената организация, де, - „Народна воля” ( излизащ на български език ), изричайки безскрупулната лъжа за легитимността на вестника.

За незапознатите ще припомним, че този вестник, а и прословутата ОМО, която по-малко просветените люде бъркат с гей-дружинка, те са и толкова на брой, (малък нощен клуб ще им се стори широк) са преследвани от закона и полицията заради - цитираме: разпространение на човеконенавистни теории, за подронване на националното достойнство, за кражба, изопачаване и фалшифициране на българската история! Въпреки тези факти, тези извънзаконни същества продължават да се смятат да авторитети, и да разсмиват, слава Богу целокупната българска зрителска аудитория. И ние бихме изпопадали от смях, защото циркът, както го определиха повечето видели представлението, наистина беше пълен, ако…

Ако не ставаше дума за човешки живот, за право на съществуване, на самоопределение, за майчин език!

Предаването имаше огромен ефект: зрителите с очите си видяха, колко основателно е забранена ОМО „Илинден”, когато заговори душеприказчика на организацията - агентурният пропагандатор на македонизма - Иван Калчев. Не искаме да си представяме какво би станало с бедния отродник, ако не беше пред екрана, а на площада, когато не се посвени да се гаври дори с паметта и заслугите пред България – на кандидат-офицера от българската армия - Гоце Делчев. Калчев размаха изфабрикуван в лабораториите на „македонизма” документ, с изявления на някакъв „македонски”, който великият Гоце, едва ли би разчел, ако можеше да се вдигне от паметното място. Фалшификат, който дори седмокласник от основното школо ще разобличи, знаейки, че Гоце Делчев е учил във Военната академия на София, бил е български учител, говорел и пишел на прекрасен литературен български, и че тачим подвига му тъкмо на загинал герой за целокупността на Майка България, както са наричали родината си по онова време достойните българи.

В истерична наглост, заядливо кресчендо, уж професор, и уж историкът Калчев, размаха и най-модерната агентурна фалшификация на историята на балканите – за създаването на македонска националност още в ерата на Александър Македонски??? Същият този наш седмокласник би се изсмял на „професора”, защото народностите в Европа се идентифицират около 10 век сл. хр., а за национални обединения и националността като понятие, става дума едва през 18-19 век, когато се образуват съвременните държави. Ама, той, професорът не чете учебниците по история за 7-ми клас, чете, наизустява и пропагандира само това, което са му написали генните инженери от небългарски (говори се, че иде реч за: - сръбски , "македонски", и тям подобни тайни служби) ама на нас не ни се ще да вярваме, много, много…?!

За гнусното отношение и двусмислиците спрямо българката Спаска Митрова, които Калчев тогава се опита да внуши, е обидно да говорим. Фактът, че българката е затворена, бита с тежки папки по главата и наричана "българска кучка "; заплашвана, че ще бъде ликвидирана, ако не се откаже от българското си самоопределение, не смущава апологетът на македонизма.

Бог знае какво би се случило с храбрата жена, ако не беше вдигнала шум. Спаска и вчера за кой ли път заяви, че делото се е изродило/ пак тази дума, днес само мутанти ни се въртят в глават/ - в политическо.

Искаме само да знаете, че бедите на Спаска Митрова се умножиха, когато стана член на Централния комитет на РАДКО – организация на сънародниците ни в Македония , която изповядва Християн-демократически светоглед и желае българското мнозинство в Македония да бъде признато за държавнотворен елемент и настоява за промяна в конституцията на страната, която да лигитимира българския език и правото на образование и на собствена църковна организация.

А делото си е политическо, и явно е било и замислено като такова. Вместо съдът да се занимава със съпружеските взаимоотношения, да провери наркозависимостта на съпруга на Спаска, се опита да изкара майката психически болна, щото се смята за…българка! Ама тази жена наистина може да бъзе взета за луда. защото да се осмелиш в Македония да кажеш, че си българин е толкова опасно, че си или луд, или…потомък на достойни българи като Гоце Делчев, каквато е Спаска! Всички в Гевгели, знаят за какво става дума. Видяхме в репортажа на Андрей пред съдебната плата обаче, страха на хората, повтарящи като в несвяст една и съща реплика, без да съзнават фашизоидността й: „ами щом е българка, да си ходи…!” само един българин саможертвено застана пред камерата, буквално като на клада! Сега ще трябва да проследим какво ще се случва с него, след тази му изява на героичност, без грам преувеличение е така.

Та, само този мъж преодоля с видимо усилие страха си, и заяви ужасяващия факт: ”Тук, в Македония може да си албанец, сърбин, влаха, но…в никакъв случай българин, защото ще те ликвидират.” няколко пъти повтори…ликвидират!

В снощното предаване трагедията се повтори - явно уплашен човек с българско самосъзнание предостави на Андрей документ, че е излежал 6 месечна присъда , в чиито разпоредби пише :" по възможност да се ликвидира”, защото "сеел българска пропаганда " Какъв ужас, как да си пазиш родовия корен и да говориш за него, ако заплаха за живота виси като Дамоклиев меч над главата ти ?

Знаем, наши отговорни политици вече скептично се подсмихват под мустак, смятат че се драматизира излишно, наричат липсата на политика – тиха дипломация, нали не става дума за техния живот. Като трън в… петата им идват „такива като Спаска и неизвестните двама храбреци , що му трябваше да се изцепва, сега и за него ще трябва да мислят, да се кахърят, само работа им отваря?!”. Сега пък - от днес, да мислят и за човека с шест месечната присъда.

Докога, скъпи „отговорни” фактори, ще си заравяме главата в пясъка, и ще се заричаме, че Македонски въпрос за България не съществува? Крайно време е да има обща и последователна политика по отношение живота и правата не само на Спаска, на онзи самоотвержен българин, застанал пред камерата видимо изтерзан и уплашен, а на мнозинството - освобождаващо се от страха и самоопределящо се вече като българи в Македония .

България е длъжна да подпомогне сънародниците си, подложени на ексцесии в Македония – защото определят произхода си като български, заради което нямат право на работа, нямат право на просветното и културното развитие, и - да отглеждат децата си в нормална, а не в шизофренната среда на развихрящ се все повече македонизъм.

Бедата обаче не е само в политиката на Македония срещу българите там, а и в неморалната политика на мълчанието, станала прикритие за безпомощността на българската дипломация по Македонския въпрос. В основата на демокрацията сред общността на ЕС, към която се присъединихме, и Македония се стреми да бъде, е – Християнският морал и ценностна система. По въпроса с българите в Македония, нашите политици не смеят дори да се явят на изпита, камо ли да го издържат с чест и достойнство. Само да не си правят сметки, че единствено българите от Македония, ще плащат цената на безхаберието, ако принудително и безвъзвратно бъде претопена българската диаспора там. Мълчанието на политиците винаги е подпалвало Балканите по един неконтролируем начин.

А на Иван и Андрей ще кажем само: темата е твърде сериозна; историята на Македонското освободително движение е "най-романтичната част от българската история " (президент Петър Стоянов) и затова: „По-високо билото, майстори!" ...

Д-р Георги Генов - н.с. І ст. в БАН, главен редактор на "Исторически архив "
Росица Митанова – журналистка, член на редколегията.