Военен експерт: Руската армия е в „дълбок шок“

Изминаха шест месеца от началото на войната на Русия срещу Украйна. Вместо мълниеносната военна операция, която трябваше да отнеме само няколко дни, видяхме как руските въоръжени сили затънаха в изтощителен опит да подчинят съседната страна. Западни военни експерти твърдят, че от началото на май Кремъл е навлязъл на едва 50 километра в Украйна, а в същото време е понесъл огромни загуби.

Руската армия е в „дълбок шок“

След шест месеца на военни действия руската армия е „в състояние на дълбок шок“, казва пред ДВ професор Буркхард Майснер, полковник от запаса и сътрудник на Аналитичния център на Бундесвера GIDS. Според него Русия не е успяла да установи контрол над въздушно пространство на Украйна. Загубите на руска жива сила са огромни. Говори се за 20 000 до 40 000 загинали, истината е може би някъде по средата. Известно е, че има подразделения, които са загубили близо 80% от личния си състав. Руската армия има проблеми и с набирането на хора, а загубите на танкове се изразяват с четирицифрени числа, посочва Майснер.

„Все пак руската армия далеч не е победена. Нищо друго не можеше и да се очаква от толкова голяма армия и от такава огромна и мощна държава като Русия, но неуспехите са подкопали вярата на руската армия в нейните сили и бяхме свидетели на многобройни опити да се възстанови изгубената гордост на армията – например с парада на 9 май“, коментира Майснер.

Украйна използва тактика на военно „разлагане“

Експертът отбелязва, че Украйна целенасочено и съзнателно атакува слабите места на руската армия в областта на логистиката с помощта на далекобойната си артилерия. Ако Киев имаше повече подобни установки, успехите на украинците щяха да са значително по-големи. „За мащабни офанзиви те се нуждаят и от значителни танкови сили. Украйна поиска и получи подобни оръжия, но твърде малко на брой“, казва Майснер.

Той твърди, че особено от готовността на Германия да достави танкове на Украйна зависи въпросът дали тази война от позиционна, каквато тя сега е в източната и южната част на Украйна, ще премине в по-динамичен стадий.

Украинските военни в момента се опитват да пресекат възможностите на руснаците за напредък и завоюване на нови територии. Но Украйна се нуждае от повече мобилни бойни установки, за да се измъкне от позиционната война. Само че ключови европейски държави са изключително резервирани по тази тема, отбелязва Майснер. Ако техните позиции се променят, това ще доведе до промяна и на бойното поле.

Украйна няма достатъчно сили, за да освободи своите територии

След шест месеца военни действия „половината от Донецка област все още не е под руски контрол“, посочва и Волфганг Рихтер от берлинската фондация „Наука и политика“. Според него руснаците се опитват да направят пробив в тази област, за да напреднат към Славянск и Краматорск. Но те напредват само метър по метър, тъй като Украйна упорито се съпротивлява. „Необходимо е да се отвоюват териториите, а за това украинците трябва да концентрират сили, които може би нямат в този момент“, казва още Рихтер.

Рязкото увеличаване на доставките на бронирани машини за Украйна в пъти, може да повлияе сериозно на ситуацията на фронта, смята Руслан Левиев, журналист и основател на Conflict Intelligence Team (CIT). Много стари образци на подобно оборудване се съхраняват в складове на западни държави. Ако сега то бъде предадено на Украйна, може да започне украинско контранастъпление, казва той.

„Опитваме се да се обърнем чрез пресата и обществеността към западните страни. Имате стари видове оръжия, както западни, така и съветски. Те са стари, но това не е фатално. Те са много необходими във войната сега, така че трябва спешно да ги доставите на Украйна“, казва още Левиев.

Ракетните установки HIMARS също са дали своя принос и Русия е била принудена да премести складовете си по-далеч от фронтовата линия. Въпреки това, няма достатъчно конвенционални бронирани машини и заради това украинската контраофанзива все още не може да започне.

Грешките на Русия

Левиев разделя последните шест месеца от войната на няколко етапа. "Първият беше, когато Русия хвърли войски в Украйна по много различни направления, въпреки че все още нямаше достатъчно свои войници по украинските граници, посочва той. Тази фаза показа голям брой грешки на руското военно командване, доведе до огромни загуби на танкове, бронирана техника, самолети и личен състав.

„Втората фаза започна, когато в Русия разбраха, че не могат да превземат Киев и решиха да съсредоточат силите си в Донбас. Руснаците успяха да превземат цялата Луганска област, но по отношение на Донецка област има големи съмнения, че тя изобщо ще бъде превзета“, допълва Левиев.

Следващият етап изглежда е свързан с плана за присъединяване на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област към Руската федерация. В окупираните територии съществуват различни руски държавни служби – данъчни власти, поделения на Министерството на вътрешните работи и следствените органи. Очевидно има подготовка за окупация на цялата Донецка област до 11 септември, за провеждане на референдуми и присъединяването им към Русия, смята Левиев.

В този момент Русия би могла, условно казано, да постави пауза в боевете, като „замрази статуквото и започне да попълва своите ресурси“.  Но засега този план също не се увенчава с успех.