Реклама / Ads

3| 10677 |07.11.2021 ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2021

Земеделието на олигархията

.
Росен Миленов Източник: Личен архив
За голямо съжаление днес състоянието на земеделието е като на държавата, а именно - овладяно от организираната престъпност. Свидетели сме на пълен монопол от страна на агроолигарси, корумпирани политици и чиновници върху:

- земята – 1,5% от всички фермери стопанисват 82% от земята. В България средните стопанства са с размери, достигащи 25 000 дка площ, докато в ЕС в тази категория влизат 3-5 хил. дка. Същевременно има стопанства, които обработват над 500 хил. дка, като на Светлозар Дичевски едноличен собственик на „Октопод инвест холдинг“ такива няма дори и в страната с най-големите ферми САЩ. За 2020 година същото лице посредством свързани с него фирми е получил 25,5 млн. лв. само  директни субсидии, без да известно колко е усвоил по другите мерки.

 

- субсидиите – 20% от земеделците усвояват 80 % от всички субсидии в земеделието. Годишно за земеделие в страната се отделят около 2,5 млрд. лв. Пример – според доклад от 2015 год. на Института за икономически изследвания на БАН, само за първия програмен период 2007-2013 год., 100 лица със свързани фирми са усвоили 10 млрд. лв. по Първи стълб на ОСП (директни плащания). Същевременно всички политици и чиновници, които работят в държавните структури свързани със земеделието, източват субсидии чрез подставени лица (роднини, приятели и т.н.). В земеделските среди дори върви приказката, че има регистрирани земеделски производители, които не са виждали земята си;

 

- правилата, установени в наредбите, с които се уреждат условията за кандидатстване по отделните мерки на програмите в земеделието с евросредства и условията за нисколихвените кредити, са така написани, че да обслужат определена категория от земеделските производители;

 

- цените на фуража, на готовата продукция, на семената и т.н. се диктуват от агроолигарсите. Напримерно 1 кг. фураж (смески) за изхранване на говедата излиза 1 лв., а живо тегло се търгува на 3 лв. И тази висока цена е при условие, че сме в десетката в света по производство на пшеница на глава от населението;

 

- ресорните държавни институции – МЗГ, ДФ „Земеделие“, БАХ и други, са овладяни от агроолигарси и политически централи. Всички назначения в тези институции - от министъра до чистачката - са на политико-олигархична и шуробаджанашка основа.

 

Резултатът от тези деформиращи процеси в агросектора е:

 

1. Внос на половината от консумираното в страната месо (през 2019 г. общо добитото месо в страната е в размер на 227 953 тона, а внесеното - 230 000 тона), зеленчуци (добити 145 тона домати за 2019 година, внесени домати за прясна консумация - 75 хил. тона за 2017 г.) и плодове и по - лошото е, че вносното е пълно с пестициди и хормони. Конкурентността от чуждите земеделска продукция идва от това, че там има национална политика по отношение на земеделието, докато в България е за грабеж на субсидии. В тази връзка в Румъния субсидията за декар домати е 100 евро, докато в България;

 

2. Стопяване на стопанствата, основно семейните ферми – само за периода 2003-2013 г. са намалели с 61 %;

 

3. Износ на първична продукция, в случая предимно зърнени култури, с ниска добавена стойност – от произвеждани 9 млн. годишно, 6 млн. тона се изнасят, а това означава подаряване на принадена стойност на чужди икономики;

 

4. Милиарди, източени от агроолигарси. За двата програмни периода са отделени за земеделие 20 млрд. лв., като включим предприсъединителните програми като САПАРД и националното съфинансиране се получава сума от 40 млрд. лв.;

 

5. Обезлюдени населени места поради липсата на поминък, защото земеделието е единствения такъв там;

 

6. Българи, които работят в земеделските стопанства на всички западноевропейски държави в нечовешки условия, вместо да бъдат предприемачи в собствената си държава и да обработват бащината си земя. Но в Западна Европа плащат на полето по 20 лева на час, докато в България по 5 лв. Над 130 000 сезонни работници от България всяка година участват в брането на плодове и зеленчуци в почти всички държави-членки на Европейския съюз.

 

7. Българският потребител слага на масата безвкусни плодове и зеленчуци, но пък пълни с пестициди, особено тези идващи от Турция. А  месото е натъпкано яко с хормони. Трябва да се има предвид, че караните от хиляди километри „пресни“ плодове и зеленчуци са обработват с фунгициди (пестициди срещу гъбични заболявания по растенията) и други опасни за здравето химикали. Тези продукти не се развалят с дни, дори и да не се съхраняват в хладилник;

 

8. Стойността на крайната продукция от селското стопанство за 2019 г. възлиза на 8 504,6 млн. лева, като с най-голям дял са зърнените и маслодайните култури. Двете групи култури заедно (съответно зърнените - на стойност 2 933,3 млн. лева и маслодайните – 1 411,4 млн. лева) формират над половината (51,1%) от стойността на продукцията, а това значи че цялото земеделие работи за няколкостотин човека – аглроолигарха, които трупат стотици милиони. Нямаме висока добавена стойност, нямаме заетост с достойно заплащане, нямаме семейни ферми, нямаме традиционни български плодове и зеленчуци на пазара, заради алчността на тези земевладелци и корумпираността на политици и чиновници.

 

Сравнение на количеството производство в селското стопанство в годините 1989/2020 г:

 

- Домати – 780 / 145 хил. тона;

- Пипер – 300 / 63 хил. тона;

- Говеда – 1,613 млн. / 515 хил. броя;

- Овце – 8,609 млн. / 1,300 млн. броя;

- Свине – 4,149 млн. / 498 хил. броя

- Месо – 820 / 227 хил. тона;

- Мляко – 2, 438 млн. / 911 хил. литра;

 

Мерки:

 

1. Спиране на субсидиите за големите земеделски стопанства, чрез въвеждане на модулация на размера на субсидиите комулативно към тавана, при прилагане на схемата за единно плащане на площ. Комулацията означава диференцирана ставка спрямо размера на площта, която се обработва.  

 

Пример за таван: Ферми с обработваема площ над 5 хил. дка не получават субсидии, на тези с между 1 и 3 хил. дка се плащат 60 % от ставката, а ферми до 500 дка получават 100 % от субсидията.

 

Срок за изпълнение – един месец.

 

Цел: Подкрепата да се фокусира върху уязвимите и недофинансирани сектори – плодове и зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и животновъдство.

 

2. Създаване на електронна единна система за свързани лица.

 

Срок за изпълнение – 4 месеца.

 

Цел: Пресичане на деформацията при подпомагането на земеделските стопанства, при която 75 % от субсидията отиват в сто свързани лица.

 

3. При установена свързаност на лицата, получаващи директни плащания – въвеждане  на имуществени санкции и отнемане на правото на кандидатстване по съответната мярка за период от 5 години.

 

Срок за изпълнение – един месец.

 

Цел: Пресичане на деформацията при подпомагането на земеделските стопанства, при която 75 % от субсидията отиват в сто свързани лица.

 

4. Обвързване на преработката със суровината при инвестиционните мерки по Програмата за развитие на селските райони (2021-2027).

 

Срок за изпълнение – един месец.

 

Цел: Постигане на максимална целесъобразност при инвестирането на евросредства в българските производствени и преработвателни земеделски стопанства.

 

5. Въвеждане на лицензионен режим за производство на продукти по Български държавен стандарт (БДС).

 

Срок за изпълнение – 3 месеца.

 

Цел: Консумиране от потребителите на автентичен български продукт, произведен от мляко с местен произход.

 

6. Промяна в БДС за „Българско бяло саламурено сирене“ – да се въведе изискване суровината да е „произведена от свежо мляко“.

 

Срок за изпълнение – 3 месеца.

 

Цел: Консумиране от потребителите на автентичен български продукт, произведен от мляко с местен произход.

 

7. Свързаност между програмите за директни плащания и другите целеви програми за подпомагане на земеделски производители.

 

Срок за изпълнение – 3 месеца.

 

Цел: Постигане на максимална целесъобразност при инвестирането на евросредства в българските производствени и преработвателни земеделски стопанства.

 

8. Създаване на зони в населените места, които да отговарят на всички законови изисквания (ХЕИ и др.), където местните земеделски производители да предлагат своята продукция без заплащане на такса.

 

Срок за изпълнение – 1 година.

 

Цел: Създаване на преки връзки между производителите и потребителите и скъсяване на веригата за доставка.

 

9. Законодателно уреждане на възможността на територията на търговските вериги да се изградят постоянно действащи фермерски пазари.

 

Срок за изпълнение – 1 година.

 

Цел: Създаване на преки връзки между производителите и потребителите и скъсяване на веригата за доставка.

 

10. Електронен пазар за животински и неживотински продукти, произведени от местни малки и средни фермери. За целта ще се създаде платформа за онлайн пазаруване на дребно, чрез която производителите да осъществяват продажба на своите продукти, а потребителите да имат богат избор от пресни и здравословни продукти. Примерното наименование може да бъде „Наше село“ и ще бъде районирано по области с оглед обособилите се 6-7 мегаполиса в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Велико Търново и др.  Поддръжката и администрирането на платформата ще се осъществява от Министерство на земеделието и храните (МЗХ).  Всеки производител ще има профил с данни за мястото, начина и вида на стоките, които предлага (снимки и видео). От МЗХ и неговите регионални структури ще се получават стандартизирани опаковки със стикери и уникален идентификационен код (УИН), които всеки производител ще поставя върху стоките. Транспортът ще е специализиран, ще отговаря на нормативните изискванията и ще се поддържа от МЗХ. Платформата може да се обвърже с поддържания към момента от МЗХ „Информационен регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски биологични продукти и храни“.

 

Срок за изпълнение – 6  месеца.

 

Цел: Създаване на преки връзки между производителите и потребителите и скъсяване на веригата за доставка.

 

11. Възстановяване и модернизация на хидромелиоративната система и увеличаване на поливните площи. Допълнително ще бъдат извършени нормативни промени за разширяване на кръга субекти, които могат да кандидатстват по мярка 4.1 на ПРСР относно възможността за подкрепа на инвестициите в хидромелиорацията.

 

Срок за изпълнение – 6  месеца.

 

Цел: Да се създадат условия за развитие на зеленчукопроизводството и овощарството.

 

12. Насърчаване сдружаването на земеделските производители. Предложение: създаване на организации на основата на публично – частно партньорство, при които държавата, в лицето на МЗХ и различните негови структурни звена, Министерство на икономиката, МВнР и БАН, ще участва с експертен потенциал и осигуряване на местни и международни търговски връзки (контакти, информационно обезпечаване и маркетинг), както и правно и счетоводно обслужване. За изпълнението на тази мярка ще бъдат осигурени допълнителни финансови средства като размера им ще бъде определен след направени разчети.

 

Срок за изпълнение – постоянно.

 

Цел: С общи усилия производителите да отстояват по-лесно своите интереси на пазара.

 

13. Организиране на маркетингова и рекламна държавна политика по отношение на традиционни и уникални продукти, изразяваща се в:

 

а) предоставяне на държавни помощи за участие на български производители в международни търговски изложения и форуми - при сключени договори за експорт от страна на български компании за стъпване на нови пазари, държавата ще поема разходите за период от 1 година за наем на офис и реклама на територията на съответната страна, където се реализира продукта;

 

б) изготвяне на продуктова листа с традиционни национални продукти, обвързани с култура и географски и климатични условия под марката „България от Балканите“, презентирани на онлайн платформа, с връзки към хотели и заведения, ферми за биохрани, забележителности, инфраструктура, здравна система, експортно ориентирани компании, образование, трудови възможности на населението и др. Това ще бъде „корпоративната“ визитка на страната пред глобалния и дигитализиран свят.

 

Срок за изпълнение: 3 месеца, като постоянно ще се актуализира

 

Цел: Проактивна търговска политика с цел нарастване на износа на българските качествени продукти.

 

14. Създаване на програма за оформяне на електронни досиета на всички продукти на пазара.

 

Срок за изпълнение: 1 година.

 

Цел: Прозрачност по отношение на съдържанието и произхода на продуктите, което ще даде сигурност на потребителите при осъществяване на покупките.

 

15. Създаване на условия за навлизане на частния бизнес в управлението на дейността на институтите на Селскостопанската академия, задавайки нуждите и целите за разработване на научни задачи. Регламентиране на реда и начина на финансиране на научни проекти от страна на частния сектор.

 

Срок за изпълнение: 3 месеца.

 

16.  Начален нисколихвен кредит за млади фермери до 200 хил. лв. със срок на погасяване от десет години.

 

Срок за изпълнение: 3 месеца.

 

17. Облекчаване на условията за регистиране на животновъдни обекти;

 

Срок за изпълнение: 3 месеца.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 2928 |06.11.2021 Горан Благоев: Нека се замислим каква България творим в момента и каква ще я оставим за бъдещите поколения . 0| 2879 |05.11.2021 Радев в Сливен: Трябва да има справедливост и възмездие. Борим се за ефективна съдебна власт . 0| 3043 |05.11.2021 Горан Благоев: Няма да допусна паметниците на културното ни наследство - църкви, джамии или синагоги да са в окаяно състояние . 0| 2694 |05.11.2021 Президентът Румен Радев подкрепи изцяло проекта на Константин Бачийски за възстановяване на летището в Равнец

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ