Албания е в политическа криза, утре е вотът за местните избори

В последните дни стана ясно, че Съветът на Европа (СЕ) се отказва от мисията си за наблюдение заради евентуална опасност от гледна точка на сигурността, както и поради съществуващите все още неясноти, свързани с организацията на изборите., съобщава БГНЕС.

Началото на настоящата кризисна ситуация започна, след като опозиционни политици масово подадоха оставка през февруари. От 16 февруари стартираха седмични протести срещу премиера Еди Рама и опозицията реши да бойкотира местните избори на 30 юни, припомна агенцията.

Опозиционната коалиция се състои от Демократическата партия на Албания, Социалистическото движение за интеграция, Партията за правосъдие, интеграция и единство, Републиканската партия и други малки опозиционни партии.

На 22 февруари пред сградата на парламента бе обявен протест. Мирната демонстрация завърши с марш, воден от опозиционния лидер Люлзим Баша и членове на опозиционните партии в парламента, за да се предадат подписани изявления за оттегляне от парламентарните им места и настояване за нови избори. Повече от 40 места бяха освободени и Централната избирателна комисия започна в следващите дни процедурите за заместване на депутатите с предимно неизвестни и неопитни фигури, които бяха част от кандидатските листи по време на изборите през 2017 г.

На последния протест поддръжници на опозицията се сблъскаха с полицията в повече от 20 избирателни бюра в страната, където се очаква да се проведе гласуването. Протестиращите гневно нападнаха изборни бюра в цялата страна в опит да осуетят предстоящото гласуване.

Политическата драма на Албания се задълбочи по-рано този месец, когато президентът Илир Мета издаде указ за отмяна на изборите на 30 юни, позовавайки се на политическите вълнения.

Но премиерът Рама и управляващите депутати от Социалистическата партия не зачетоха този ход и предприеха стъпки за отстраняването на Мета.

Държавният глава и опозицията твърдят, че регламентът за отлагане на изборите е изцяло в съответствие с конституцията и трябва да бъде прилаган от всички, докато управляващото мнозинство го счита за противоконституционно и затова започна процедура за импийчмънт на президента. В понеделник Изборната колегия реши, че избори на 30 ще има, потвърждавайки решението на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Междувременно опозиционният гняв нарасна, след като неотдавна публикувани от медиите данни показаха доказателства, че представители на Социалистическата партия са упражнили натиск върху избирателите в общинските избори през 2016 г. Според тях премиерът Еди Рама е спечелил последните избори благодарение на помощта на босове от организираната престъпност.

Лидерът на основната опозиционна албанска Демократическа партия Люлзим Баша призова албанските граждани да бойкотират местните избори на 30 юни, като добави, че изборите няма да бъдат признати. Той повтори двете твърди условия на опозицията за преодоляване на кризата, които са наказание за крадците и оттеглянето на премиера Еди Рама.

Законодателната комисия на албанския парламент внесе предложение за създаване на анкетна комисия, която да проучи дали президентът Илир Мета е нарушил конституцията с решението си за отлагане на местните избори. Предложението на законодателната комисия ще бъде обсъдено по време на заседанието на парламента на 4 юли.

В последните събития Илир Мета прие указ за насрочване на изборите на 13 октомври 2019 година. В изявление към нацията той каза: „Ситуацията е ясна както от стана на Изборния кодекс, така и от страна на Конституцията. Конституционната дата на местните избори е 13 октомври 2019 година. Що се отнася до 30 юни, трябва да зачитаме и да не се конфронтираме с всички онези съграждани, които ще отидат на тези социалистически избори“.

Той подчерта, че при незаконните избори социалистите ще гласуват сами и ще се преброяват сами, добавяйки, че “всички албанци заедно, по демократичен начин, ще избират тайно, свободно и справедливо на 13 октомври”.

Премиерът Еди Рама му отвърна, че изборите ще бъдат на 30 юни и продължи с предизборните дейности, които приключиха вчера вечерта с митинг във Валона.

Американският заместник помощник държавен секретар за Европа и Евразия Матю Палмър заяви преди няколко дена, че Съединените щати признават 30 юни като ден за местни избори в Албания, а с призива по-късно към политическите партии за гарантиране на мирни и редовни избори, същата дата признава и ЕС.

Според последните данни населението на Албания е 2 938 428 души.

С население от 2,9 милиона жители, в Албания са регистрирани около 3,5 милиона избиратели, сочи “Хюмън райтс брийф”. Това е ясен знак, че Албания има голям брой емигранти, регистрирани в избирателните списъци. Всъщност около 40% от населението на страната пребивава в чужбина. Например около 455 468 албански мигранти живеят в Италия, 429 428 живеят в Гърция и 90 381 в САЩ.

В 35 от 61 общини в надпреварата за кмет са само кандидати на управляващата коалиция, водена от албанската Социалистическа партия. В бюлетините има общо 97 кандидати за кметове, като 11 от тях са жени. Основната опозиционна Демократическа партия и други депутати същевременно отказват да участват в местните избори. Това означава, че социалистите няма да имат конкуренция в онези общини, където няма дори независими кандидати и номинирани от малки партии.

Ако вотът бъде отложен обаче, както предупреди Европейската комисия, това ще затрудни интеграцията на Албания в Европейския съюз.

Спорът предхожда решение на Европейския съвет дали Албания и Северна Македония да получат дата за преговори с блока.

На 18 юни няколко от членовете на блока затръшнаха вратите. Те смятат, че Албания е все по-зле представяща се, за да се присъедини към съюза.

Албания беше последната страна в Европа, която отхвърли комунистическото управление през 1992 г., след десетилетия, в които беше подложена на терор и изолация под диктатурата на Енвер Ходжа, определян от Запада като параноичен балкански Сталин.

Наскоро в интервю за в. “Гардиън” сегашният премиер Еди Рама каза: “Ние бяхме Северна Корея в Европа. Бяхме изолирани от Запад и изолирани от Изток. Имахме най-жестокия комунистически режим. Ето защо сега сме толкова проамерикански, пронатовски и проевропейски … Ние имаме най-проевропейските мюсюлмани в света.”

В проучване миналата година 95% от населението твърдят, че вярват, че членството в ЕС ще бъде от полза за държавата.