Ещорил и Кашкаиш

От Професия турист често организираме пътуванията си сами, но за определени дестинации разчитаме на агенция Екватор, защото водачите и екскурзоводите са доста добре запознати с местата, които посещаваме. В повечето случаи живеят на място и могат да ни разкажат и покажат неща, извън традиционната туристическа рамка. Така е и в Португалия. А за живота на местните е интересно да се чуе.

Като територия, Португалия прилича на България. Но не и по темперамент на жителите. Те са спокойни, организирани, подредени, спазват правилата и си защитават интереса. Португалия е богата държава на полезни изкопаеми. Има много залежи на злато и сребро. Добре развито е автомобилостроенето. Разчитат и на голям корабостроителен завод, в който работят предимно чужденци. В химическата промишленост приоритет имат бои и лакове. А заобиколени от океан с толкова много риба и морски дарове, съвсем естествено е да има и голямо производство на консерви.

В Ещорил живеят много известни личности, като Мадона, Браян Адамс, а Агата Кристи пише голяма част от книгите си именно тук.

Най-известната сграда е на казиното, където гостуват програми от Бродуей и Мулен Руж. Въпреки че изглежда неугледно, вътре е изключително изискано и елегантно. Вечер светлините изцяло променят тази сграда и сякаш сте се пренесли в Лас Вегас. Печалбата му е толкова голяма, че го наричат „най-голямото казино“. Въпреки че нито е толкова голямо, нито толкова красиво.

В района има много имения. Те са на потомци на кралски особи. Това са първите хора, които се заселват то тези места. Някогашният министър-председател Антониу Салазар пуска слух, че от тук ще тръгват кораби до Америка. Но заминава само един. Хората остават да чакат следващия. Докато чакат, започват да изкупуват земи и да се заселват. Така се образуват Ещорил и Кашкайш. С хитрия си ход Салазар успява да привлече много богати хора, интелигенция, художници. Направили прекрасни имения, днес наследени от техните потомци. Дори и сега изглеждат дискретно, обградени с много зеленина. Имоти почти не се продават, а обявените са с изключително високи цени.

Интересно е, че тук държавна земя няма. Всичко е частно и се предава по наследство. Най-скъпи са имотите с коркови гори. Тази суровина е на нивото на естествена кожа, а притежателите й са от най-богатите фамилии. В Португалия се произвежда и висококачествено кафе. През годините са внасяни и селектирани различни видове от далечни земи. Тези, които се занимават с кафе, също са от богатите наследници. Като големи колонизатори португалците са успели да донесат различни стоки откъде ли не, което им е голямо богатство. Дори и да затворят границите си, могат да се изхранват от собствено производство.

Всичко, което се произвежда в Португалия, е екологично чисто. Продукцията е продадена година и половина напред, още преди да е поникнала. Казват, че португалският зехтин е един от най-качествените. Продават го дори като сувенири. Всяко село си има машина за пресоване.

За разлика от нас, португалците за пари не говорят. Това са лични неща и се коментират в семейството. Те в чуждото канче не гледат. Както и не обичат да парадират. Карат скъпи автомобили, имат много частни колекции, но в градски условия използват висок клас, икономични и удобни. Португалците са практични хора. Самите им крале също са били такива и това е спомогнало за успеха на тази богата държава.

За местните най-обидната дума е да си сноб. Тук няма хора, които да се движат с шофьори, охрана и сини лампи. Президентът често може да бъде видян по къси панталони да тича по плажа. Той живее в Кашкайш. В Португалия спорта е на особено почит. Често ще видите хора след работа, с целите си семейства в парка да тичат или карат колела. По-възрастните практикуват бързо ходене. Това просто е начин на живот. В Португалия и Испания са най-големите дълголетници в Европа – 84-86 години е средната възраст. Всяка събота и неделя местните хора прекарват времето си навън – правят си пикник или разходка. Опитват се възможно най-много време да бъдат със семейството си и да си почиват. Португалците предимно се хранят навън. Излиза им по-евтино. Не харчат ток, не купуват продукти, не мият чинии и не губят време.

Докато се разхождахме в Лисабон, ви споменах, че павираните улици и тротоари са национално изкуство. От малки черни и бели камъни се правят сложни форми и дори картини. А единствената школа за майстори на това изкуство е в Кашкайш. Традицията започва заради един носорог. Някога подарили на краля носорог албинос. Когато ходел по улиците, си цапал краката. За да е чисто животното, кралят поръчал улиците да бъдат павирани с камъни. Първоначално се правели от мрамор, но ставало много бавно. После започнали да вграждат и базалт. А всеки тротоар е различен. Частните имения са много богато украсени и с много форми и истински произведения на изкуството.

Ще продължа да ви разказвам за невероятната Португалия. Пътувайте с Професия турист и програмите на ЕКВАТОР, защото ни очакват още много любопитни места по света!

Автор: Адриана Русенова