Армстронг: На Луната можеше да стъпят затворници или войници, но стъпиха пилоти

Все едно. Преди 50 години Армстронг стъпи на Луната и заби американското знаме там. Тогава този факт е имал повече политическо значение от днес. Разбира се и научно.

Нека Армстронг да служи за пример на младите хора по света и ги вдъхновява да направят всичко по силите си, за да сбъднат мечтите си. Тласка ги да бъдат откриватели и да служат на каузи, по-големи от тях самите. Това е посланието на близките на астронавта, когато той почива.

Те имат и простичка молба към хората, които искат да почетат личността и живота на астронавта: "Следващия път, когато се разхождате в ясна нощ и видите Луната да ви се усмихва, спомнете си за Нийл и му намигнете".

Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейство с шотландско-ирландски и немски произход.

Той се качва за пръв път на самолет на шестгодишна възраст.

В университета Армстронг учи авиоинженерство по програма, финансирана от държавата, която го задължава да служи три години във Военноморските сили на САЩ. Затова той постъпва в армията на 26 януари 1949 г. и след 18 месеца подготовка получава квалификация за пилот.

След дипломирането си Армстронг участва като пилот в Корейската война, след което започва работа като летец-изпитател.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е одобрен да работи за НАСА в специална програма за космически изследвания.

Първия му полет в Космоса е на 16 март 1966 г. на борда на "Джемини 8".

На 14 април 1969 г. ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на "Аполо 11" и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхност.

Иначе болезнено срамежливият астронавт има качества, които го правят естествен избор за командир на мисията – страхотен професионалист, хладнокръвен и екипен играч.

Космическият кораб излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.

На 20 юли с думите "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.

Астронавтът, заедно с колегата си Бъз Олдрин престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 мин.

Повече от 500 млн. души по света наблюдават кацането на "Аполо 11" на единствения естествен спътник на Земята.

Лунната разходка е считана за победата на САЩ в космическата надпревара по време на студената война.

Тази надпревара започва на 4 октомври 1957 г., когато СССР извежда в околоземна орбита първия в света изкуствен спътник на Земята.

"Аполо 11" е последната мисия на Армстронг за НАСА. След нея той се оттегля и живее доста изолирано, като от 1971 г. преподава космическо инженерство на студенти.

Между първата лунна мисия през 1969 г. и последната през 1972 г., на повърхността на Луната стъпиха общо 12 американски астронавти.

Умира на 25 август 2012 г. в Синсинати. Има два брака и три деца.

Армстронг е известен сред приятелите си с остроумието си и познанията в много области.

Ето някои от мислите, които ни е оставил:

Хюстън, тук база Спокойствие. Орелът кацна.
20 юли 1969, Аполо 11

Това е една малка крачка на един човек, но огромен скок за човечеството.
20 юли 1969, Аполо 11

Внезапно ме порази усещането, че това малко грахче, красиво и синьо, е планетата Земя. Поставих пръст върху окото си, и пръстът ми изличи планетата Земя. Аз не се чувствах гигант. Аз се чувствах много, много мъничък.

Ненавиждам лъжата. Потрисам се, когато някой твърди, че Китайската стена се вижда от космоса. Говорил съм с много от тези, които са участвали в редица полети в орбита над Китая, и никой от тях не е видял нищо подобно, Никаква стена не се вижда.

Мистерията създава чудо, а чудото е в основата на човешкото желание да разбереш.

Хората много обичат конспиративни теории.

Във всяка книга има опит и приключение.

Аз съм, и винаги ще бъда един луд инженер с бели чорапи и джоб-протектор – роден в рамките на втория закон на термодинамиката, потопен в облак от таблици, влюбен в безплътни диаграми, трансформирани от Лаплас и задвижвани от поток на компресия.

Мисля че ние полетяхме към Луната, защото такава е човешката природа – да среща лице в лице предизвикателствата. Това е ядрото на нашата най-съкровена човешка същност… ние сме предопределени да правим тези неща, така както сьомгата тръгва срещу течението.

Най-вълнуващо за мен като пилот беше кацането върху Луната. Това беше времето, когато ние реализирахме нашата национална цел да изпратим американци на Луната. Прилуняването, несъмнено, беше най трудната и предизвикателна част от полета. Ходенето по лунната повърхност беше много интересно, но на това ние гледахме като относително сигурно и познато. Така че усещането на триумф изпитахме повече при прилуняването, отколкото при лунната разходка.

Благодаря Ви, г-н председател. Аз съм в позицията на пилот без разписан маршрут, така че ще трябва да импровизирам полета си малко… Преди мисиите на Аполо, никой не знаеше какъв човек би могъл да бъде убеден да предприеме пътуването. Бяха предложени затворници. Допускаше се да бъде наредено на войници. Фотографите можеха да направят снимки – и те влизаха в сметките. Лекарите разбират границите на човешката психика. Накрая все пак се качиха пилоти.

Думи при награждаването му от Конгреса със Златен медал, 21 юли 2009 г.

Предполагам, всички ние искаме да ни възприемат не по един единствен блестящ като фойерверк случай, а за всеотдайността и качеството на работата си.

Някои се питат защо американците трябва да се върнат на Луната. “В края на краищата, – казват те – ние вече сме били там.” Считам това за доста странно. Все едно монарсите от 16 век да обявят, че “ние не се нуждаем от нови експедиции до Новия свят, ние вече сме били там.” Или президентът Томас Джеферсън да каже през 1803, че американците “не трябва да ходят на запад от Мисисипи, защото Люис и Експедицията на Кларк вече са били там”.

Да намигнем към Луната. Нийл Армстронг заслужава...

Фрог нюз