Говори чужбина или как научаваме новините за България от странство

Тъжно, но факт. С една малка подробност- транзисторът „Селена“ отдавна е в музея, а живеем в ерата на интернет, с който Земята стана малка.

Ето примери. В неделя научихме от френски вестник, че един от заподозрените за клането във вестник „Шарли Ебдо“ в Париж е заловен у нас  и кротко пребивава в страната, докато чака статут.  Човекът днес каза, че дошъл да гледа площада на „Св. Александър Невски“. След което се наложи министър Бъчварова да обяснява кое и как е станало.

Преди два дни диктаторът Ердоган сам се похвали, че един от враговете му- турският бизнесмен Абдулах Бююк, му е докаран на тепсия от българските власти на Капитан Андреево. Искането си Ердоган отправи на митинг преди седмица, но тогава Министерство на правосъдието обясняваше, че няма как това да стане, защото съдът е отказал да го екстрадират в Турция. Но тихомълком Бююк бе прибран от МВР и изпратен в лапите на Ердоган. Да се молим за него, както обяви премиерът Борисов.

Защо държавата крие информация за такива важни неща от своите граждани? Обяснения като „следствена тайна“ и подобни измишльотини просто не вървят в случая. А отговорът е бурната обществена реакция след предаването на турския бизнесмен. Потвърждават го нелепите обяснения на вътрешния министър и пратените на „амбразурата“ чиновници-зам.-главният секретар на МВР и шефът на дирекция „Миграция“.

Тази сутрин и премиерът се опита да дозамаже скандала с обясненията, че му „били докладвали“, а той „разпоредил проверка в МВР“, защото не били спазени съвсем законите. Публична тайна е, че Борисов командва вътрешното министерство на „ръчно управление“ и тези приказки са несъстоятелни. А началниците там са само фигуранти, които вероятно ще бъдат махнати като изгорели предпазни бушони. Примерите като този с Бююк не са един и два в ерата „Борисов“. От чужбина научихме, че се водят преговори за наше участие в някаква флотилия с Турция, Румъния и Украйна. След атентата в Сарафово американска телевизия показа фалшивата книжка на един от атентаторите, а новините, че обвиняваме официално военното крило на „Хизбула“ за терористичния акт научихме от израелски медии.

А плановете на доскорошния командващ ВСС на България научихме от руски сайтове. Западни медии пък ни информират за наказателни процедури на ЕС срещу страната ни и за броя на преминалите през страната ни имигранти.

Моделът КОЙ смачка всички медии с цензура и угодническо поведение спрямо управляващите, но това не стига в епохата на социалните мрежи и сайтовете. Затова истините излизат наяве за огромно разочарование на властта.

Така че добре дошли в 1984 г. Нямаме транзистори „Селена“ и “Свободна Европа“. Само цензура и плиткоумни обяснения в удобните медиии.

Стефан Ташев