Петък, 24 Ноември 2017, 09:41
Frognews
13| 22371 |02.09.2017

Отново Ориана Фалачи. Не ми харесва да казвам, че Троя гори

.
Ориана Фалачи
Просветени или не – един ден всички ще сме мъртви. Богати или бедни – един ден всички ще сме мъртви. Смели или страхливи – един ден всички ще сме мъртви. Страхливите ще са мъртви още приживе... Някои приписват тези думи на крал Артур.
И до момента обаче съществуват безброй съмнения, че Артур въобще е съществувал. Хората са мечтали за такъв водач и са го създали в легенди, предания, песни, разкази. Както на българите им се иска цар Иван Шишман да е бил смел и силен, както в народната песен, измислена за него.

Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,

мила моя майно льо, юнак до юнака.

Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,

мила моя майно льо, като ясно слънце.


Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,

сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.

Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,

сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.


Красиво и патриотично. Ако беше и вярно... А дето ни говорят отскоро, че онези 500 години били присъствие... Не вярвайте. Не е било присъствие

Все по-рядко говорим с истини. Лъжата  лицемерието превзеха поведението ни. За да бъдем „коректни” премълчаваме очевидни истини. Преглъщаме манипулации и простащини в името на „стабилността”. Лъжем, снишаваме се, оцеляваме подличко. Много медии се мафиотизираха, профанизираха, опростачиха и омутряха. Нямаме си Ориана Фалачи, Роберто Савиано, Ноам Чомски, Зигмунт Бауман (описал гостоприемството като заплаха), Ришард Капушчински...
Затова е добре да ги четем и препрочитаме. Те са от тези, дето бият камбаната, каквото й да им коства.

Името на Фалачи ярко грее в този списък...

 

Не ми харесва да казвам, че Троя гори

 

Че Европа днес е ислямска провинция, или по-скоро ислямска колония, а Италия е преден пост, крепост на тази колония. Защото това значи, че Касандра наистина говори напразно, че въпреки вика й, пълен с болка, слепците остават слепи, глухите – глухи и разбудените съвести отново потъват в сън. И хората като Mastro Cecco умират безсмислено. Но това е истината. Пожарът се разпространява – от проливите на Гибралтар до фиордите на Сорой, от скалите на Дувър до плажовете на Лампедуза, от степите на Волгоград до долините на Лоара и Тоскана. Във всеки от нашите градове има втори град. Разрастващ се град, като онзи от 70-те, когато хиляди и хиляди палестинци се заселиха в Бейрут и създадоха държава в държавата. Правителство в правителството. Мюсюлмански град, управляван от Корана. Сцена на ислямското нашествие. Нашествие, което до днес никой не е успял да спре. Никой – дори армиите на Наполеон. Защото в едно синовете на Аллах нямат равни – в изкуството на нахлуването, завладяването, подчиняването. И най-желаната им плячка винаги е била Европа, християнския свят. Да направим ли бърз преглед на историята, която г-н Диен Дуд иска да контролира, или по-скоро – иска да заличи?

******

През 635 г. сл. Хр. три години след смъртта на Мохамед, армиите на полумесеца нахлуват в християнска Сирия и християнска Палестина. През 638 г. те превземат Йерусалим и Божи гроб. През 640 г. след като са завладели Персия и Армения, навлизат в християнски Египет и в християнския Магреб. Това са днешните Алжир и Мароко. През 668 г. за пръв път нападат Константинопол и го обсаждат пет години. През 711 г. прекосяват Гибралтар и атакуват католическия Иберийски полуостров. Завладяват Португалия и Испания и въпреки съпротивата на герои като Пелайо1 и Сид Кампеадор2 и другите участници в Реконкистата, маврите владеят Иберийския полуостров цели осем века. Вярващите в мита за „мирното съвместно същестуваване, характерно за покорителите и покорените”, нека да прочетат разказите за изгорените мъжки и женски манастири, за осквернените църкви, за изнасилените монахини, за християнките и еврейките, отвлечени в харемите на победителите. Нека вярващите в този мит да прочетат за разпъванията на кръст в Кордоба, обесените в Гранада, обезглавените в Толедо и Барцелона, Севиля и Замора. Християните в Севиля били обезглавени по заповед на Мутамид, кралят, който украсил двореца си с отсечени глави на евреи и християни. Християните в Замора, били обезглавени по заповед на Алманзор, везир, наричан патрон на философите, считан за най-великия водач на ислямска Испания. Господи! Само споменаването на името на Исус означавало мигновена екзекуция чрез разпъване на кръст, обезглавяване, обесване или набиване на кол. Същите наказания се прилагали за всеки, който бие камбана в църква. За всеки, който носел дрехи в зелено – цвят, запазен само за мюсюлманите. Всички християни и евреи били длъжни да се покланят и да правят път на мюсюлманите на улицата. И тежко и горко на християните и евреите, ако се осмелявали да отговорят на обидите на мюсюлманите. Има една широко рекламираната подробност – неверните кучета не били длъжни да приемат Исляма, дори не ги насърчавали да правят това. Но знаете ли защо? Тези, които приемали Исляма, не били длъжни да плащат данъци. И обратно – тези, които отказвали, плащали данъци. От Испания в 721г., те преминали в не по-малко католическата Франция, начело с Абд ал-Рахман, управител на Андалусия. Прекосили Пиринеите и превзели Нарбона. Там изклали всички мъже и взели в робство жените и децата. После продължили към Каркасон. Оттам отишли в Ним, където избили монасите и монахините. От Ним поели към Дижон и Лион, където ограбили и разрушили всички църкви, до една. Знаете ли колко време продължил походът им във Франция? Единадесет години, през които те прииждали на вълни. През 731 г. пристигнали пред Бордо с 380 хиляди пехотинци и 16-хилядна конница. Градът веднага се предал. От Бордо тръгнали към Поатие, сетне към Тур. През 732 г. Карл Мартел ги победил в битката при Поатие. Ако това не беше се случило, днес французите щяха да танцуват под ударите на дайрето. През 827 г. завоевателите се появили в Сицилия, която била ценна плячка за ненаситния им апетит. Като колели, обезглавявали и набивали на кол, както им бил обичая, те завладели Сиракуза и Таормина. След това – Месина и Палермо. За 75 години (толкова им трябвало, за да прекършат гордите сицилианци), те ислямизирали целия остров. Останали в Сицилия два века, докато норманите не ги прогонили. Но през 836 г. пристигнали в Бриндизи. През 840 г. – в Бари. Ислямизирали и Пулия. През 841 г. превзели Анкона. После прекосили Адриатика, върнали се в Тиренско море и през лятото на 846г. се появили в Остия. Ограбили и опожарили града и като се придвижили нагоре по устието на Тибър, стигнали до Рим. Обсадили го и една нощ нахлули в града. Ограбили и опустошили базиликите Св. Петър и Св. Павел. За да се отърве от тях, папа Сергий II се съгласил да им плаща годишен данък от 25 хиляди сребърника. Наследникът му Лео IV издигнал лъвските стени около Рим, за да го предпази от бъдещи нападения.

Напуснали Рим, но се появили в Кампания. Там останали 70 години. Унищожили Монтекасино и обезлюдили Салерно. В този град се забавлявали, като отнемали всяка нощ девствеността на една монахиня. Знаете ли къде? На олтара, в катедралата. През 898 г. нахлули в Прованс, по-точно в Сан Тропе. Заселили се там, и в 911г. прекосили Алпите и влезли в Пиемонт. Окупирали Торино и Казале, изгорили всички църкви и библиотеки, избили хиляди християни. Сетне се отправили към Швейцария, към долината Граубунден и женевското езеро. Но снеговете ги отблъснали, затова направили кръг и върнали в топлия Прованс. През 940г. окупирали Тулон, където се заселили.... Днес е модно да се обвиняваме заради Кръстоносните походи. Да обвиняваме Запада заради кръстоносците. Да считаме Кръстоносните походи за несправедливост, извършена спрямо бедните невинни мюсюлмани. Но походите, организирани за възвръщане на Божи гроб и Йерусалим, които, нали помните, са били завладени от мюсюлманите, не от леля ми, са преди всичко отговор на четиривековната окупация. Походите били контранападение срещу ислямското нашествие в Европа. Опит за отклоняване на нашествието към Ориента, т.е. към Индия, Индонезия и Китай, после към Африка, Русия и Сибир, където татарите приели исляма и започнали да преследват християните. Всъщност, след края на Кръстоносните походи мюсюлманите възобновили и засилили репресиите срещу християните.

Този път турците се заели с тази задача. Турците, които се подготвяли да създадат Отоманската империя. До 1700 г. Западът бил обект на алчността на тази империя. Империята превърнала Европа в любимото си бойно поле с помощта на известните еничари, които обогатиха езика ни със синонима на фанатичен убиец – думата assassin. Знаете ли кои всъщност били еничарите? Те са избраните войници на империята, супервоини, способни на самобичуване, но и на водене на войни, избиване, ограбване, опустошаване. Знаете ли откъде ги набирали, или по-точно – насилствено взимали в армията? От окупираните страни – Гърция, България, Румъния, Албания, Унгария, Сърбия. Често набирали еничари и в Италия, по крайбрежието, опустошено от ислямските пирати. По бреговете и до днес има останки на наблюдателни кули, от които предупреждавали населението за появата на пиратите. До днес по тези брегове отеква викът, който сега звучи подигравателно, но тогава е бил вик на ужас и отчаяние: Mamma, li turchi! Mother, the Turks! Еничарите-убийци били отвличани като 11-12 годишни момчета, заедно с още по-малки деца. Най-красивите живеели в султанските сараи и били използвани за педофилски цели. Похитителите избирали първородни деца от богати семейства. Те приемали исляма, после ги затваряли в казармите и ги лишавали от човешки радости като любов и женитба. Промивали умовете им по-жестоко, отколкото хитлеристите промиваха умовете на младите есесовци. Еничарите се превърнали в най-страшната машина за убиване в света след римските легиони.

*******

Не бих искала да бъда досадна с този малък урок по история, който в нашите свръх политически коректни училища би бил смъртен грях. Но накратко ще опресня паметта на забравилите, на лицемерите. И така: през 1356 г. сл. Хр., 84 години след Осмия кръстоносен поход, турците превзели Галиполи, полуостровът, който се простира на сто километра по северните брегове на Дарданелите. Оттам те завладели югоизточна Европа и светкавично окупирали Тракия, Македония и Албания. Покорили Сърбия и след петгодишна обсада парализирали Константинопол и го изолирали от Запада. През 1396 г. прекратили действията си, защото трябвало да се сражават с монголците, които били ислямизирани, но враждебни към турците. През 1430 г. турците се завърнали и окупирали Венеция. Разгромили християнските армии край Варна през 1444 г., и нахлули във Валахия, Молдова, Трансилвания, България и Румъния. През 1453г. отново обсадили Константинопол, който паднал в ръцете на Мехмет II на 29 май същата година. Между другото, знаете ли кой е бил той? Човек, който съгласно ислямския закон за убийства на роднини (законът позволявал на султана да убива членове на най-близкото си семейство), се качил на трона, след като удушил тригодишния си брат. Може би сте чели хрониките на писаря Фаранцес за падането на Константинопол? С тези хроники бих могла да опресня паметта на забравилите, на лицемерите.

Вероятно не сте чели хрониките. Особено ако сте европеец. Защото Европа плаче само за страданията на мюсюлманите и никога за християните, евреите, будистите, хиндуистите. За европейците не е политически коректно да се знаят подробности за падането на Константинопол. Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата „Света София” и започнали да пеят псалми, за да измолят Божията милост, докато Мехмет II обстрелвал стените на Теодосий. Патриархът отслужил на свещи последната литургия и в опит да успокои хората високо казал: „Не се страхувайте, братя и сестри! Утре ще бъдете в царството Божие и ще бъдете запомнени до края на времето!” Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите: „Не плачи! Ще умрем за нашата вяра в Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!” Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града от Венеция, Генуа и Испания и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се, като гасели свещите с малките им отсечени глави. Клането продължило от сутринта до вечерта. Спрели, когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах”! Навън Константинопол горял, турците разпъвали на кръст, бесели, набивали на кол жителите. Еничарите насилвали и колели монахините – четири хиляди за няколко часа! Оцелелите оковавали във вериги и ги продавали на пазара в Анкара. Слугите подготвяли пира на победата, по време на който в нарушение на заповедите на Пророка, Мехмет се напил с кипърско вино. Султанът имал слабост към малки момчета. Затова заповядал да доведат първородния син на византийския аристократ Нотарас. Четиринадесетгодишното момче било известно с красотата си. Пред очите на всички Мехмет го изнасилил. После заповядал да доведат и семейството на момчето. Родителите му, бабите и дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Пред него султанът собственоръчно им отсякъл главите. Един по един. Сетне заповядал да разрушат олатарите и да разтопят камбаните на всички църкви в града. Превърнал ги в джамии или базари. Ето така Константинопол станал Истанбул. Но Диен Дуду от ООН и учителите в нашите училища не искат да се говори за това.

Три години по-късно, през 1456 г., турците завладели Атина. И там Мехмет II превърнал всички църкви в джамии. Със завладяването на Атина те приключили с окупацията на Гърция, която изтезавали в продължение на четири века. После се насочили към Венецианската република. През 1476 г. войските им се появили във Фритули и в долината Исонцо. През 1480 г. отново се нахвърлили върху Пулия и на 28 юли Ахмет паша превзел Отранто след двуседмична обсада. Градът бил отбраняван само от жителите му и малко войници. Нахлули в катедралата и веднага обезглавили архиепископа, който раздавал нафора на вярващите. Освен него, отсекли главите и на всички свещеници. Отвлекли младите и красиви жени, хвърлили ги на войниците. Останалите избили или поробили. Накрая обкръжили осемстотин оцелели момичета и момчета на около осемнадесет години и ги докарали в лагера на Ахмет паша, който им предложил следния избор: „Какво искате – да приемете правата вяра, или да умрете?” „Искам да умра!” – отговорил 16-годишния Антонио Грималди Пецула, тъкач на дрехи. Другите го последвали с викове: „И аз, и аз, и аз!” Ахмет паша изпълнил желанието им – заповядал всички да бъдат обезглавени. На ден падали по сто глави. Клането продължило осем дни. Само един човек на име Марио Бернабей спасил живота си, като приел Исляма. Но скоро след това се оказало, че е лош мюсюлманин и го набили на кол. (Така ни разказва Пиетро Колона в книгата си Commenti sull’ Apocalisse).

През следващия век се повторили същите събития. В 1512 г. властта в империята поел Селим Мрачния. Отново приложил закона за убийство на роднини – удушил двамата си братя, петте племенника, няколко халифи и везири и седнал на трона. Именно този джентълмен е бащата на мъдрия султан, който искал да създаде Ислямски европейски щати, Сюлейман Великолепни. Скоро след като дошъл на власт, той събрал армия от 400 хиляди души, 30 хиляди камили, 40 хиляди коне и 300 оръдия. От ислямизираната Румъния през 1526 г. Сюлейман се отправил към католическа Унгария и въпреки героизма на унгарците, унищожил армията им за две денонощия. Стигнал пред портите на Буда, днешната Будапеща. Опожарил столицата и отвел в робство в Истанбул 100 хиляди души, мъже, жени, деца. Отгатнете колко роби имало през следващата година на другите пазари, съперничащи на истанбулския – в Дамаск, Багдад, Кайро и Алжир. Три милиона! Но и това не било достатъчно за алчността на султана. За да създаде Ислямски европейски щати, той събрал втора армия, с 400 оръдия и през 1529 г. от Унгария потеглил към Австрия. Ултракатолическата Австрия тогава била считана за крепост на християнството. Сюлейман Великолепни не успял да я победи. След пет седмици на неуспешни атаки той решил да отстъпи. При остъплението си султанът набил на кол 30 хиляди селяни, защото не считал, че са ценни, за да бъдат продадени в робство. Цената на робите паднала поради това, че имало твърде много – три милиона и сто хиляди, които били пленени в Унгария. Когато се върнал в Истанбул, Сюлейман заповядал на прочутия пират Хаир Ад-Дин, известен като Барбароса, Червената Брада, да реформира имперската флота. Благодарение на реформата, Средиземно море станало ислямско владение. След като потушил дворцов бунт и удушил двама от синовете си и шестте им деца, т.е. внуците си, през 1565 г. Сюлейман се отправил към друга християнска крепост – Малта. Но през 1566 г.съвсем ненавреме умрял от инфаркт. Алелуя!

******

Съвсем ненавреме, защото тронът бил наследен от третия му син, известен не като Великолепния, а като Пияницата. При царуването на Селим Пияницата, през 1571 г. генерал Лала Мустафа нахлул в християнския Кипър. Там извършил неописуеми жестокости, които завинаги опетнили Лъча на цивилизацията. Имам предвид мъченичеството на венецианския сенатор и управител на острова Маркантонио Брагадино. Историкът Пол Фрегоси в забележителната си книга „Джихад” пише, че след като подписал документа за предаването на острова на победителите, Брагадино отишъл при Лала Мустафа, за да обсъдят мирните условия. Тъй като бил педант, той пристигнал в пълния си блясък. На прекрасен жребец, облечен в лилавата си сенаторска роба. Придружавали го 40 души с аркебузи в парадна униформа и един изключително красив паж с разкошна шапка, Антонио Квирини, син на адмирал Квирини. Но, не били проведени никакви разговори за мир, драги еднопосочни пацифисти. Според предварителния план еничарите веднага пленили красивия Антонио. Затворили го в сарая на Лала Мустафа, който обезчестявал момчета с по-голямо удоволствие дори от Мехмет II. Турците обкръжили войниците с аркебузите и ги насекли на парчета с ятаганите. Буквално на парчета, като варено месо. После свалили Брагадино от коня и отрязали носа и ушите му. Така осакатен, го накарали да коленичи пред чудовищния Лала Мустафа, който заповядал да го одерат жив. Екзекуцията чрез одиране се състояла след 13 дни пред жителите на Кипър, които били принудени да присъстват. Еничарите се подигравали на Брагадино, който бил без нос и уши. Накарали го да обиколи няколко пъти града, да влачи торби с боклук и да лиже всеки път земята, когато минавал пред Лала Мустафа. Тогава последвала екзекуцията. Брагадино умрял, докато жив го одирали. След това Лала Мустафа заповядал кожата му да бъде напълнена със слама и така направили нещо като манекен. Поставили манекена върху една крава и обиколили още веднъж града. Сетне завързали манекена за главната мачта на флагманският кораб на Брагадино. За вечната слава на Исляма.

На 7 октомври през същата 1571 г. гневната Венецианска република в съюз с Испания, Генуа, Флоренция, Торино, Парма, Мантуа, Лука, Ферара, Урбино, Малта и Ватикана, разгромила флотата на Али Паша в битката при Лепанто. Тогава Отоманската империя била в зенита на могъществото си и при следващите султани продължила безпрепятствено да напада континента, който Сюлейман Великолепни искал да превърне в Ислямски европейски щати. Армиите на полумесеца стигнали чак до Полша и два пъти нахлули в тази страна – през 1621г. и 1672 г. Мечтата на Сюлейман била разрушена едва през 1683 г. Тогава великият везир Кара Мустафа събрал армия от 600 хиляди души, хиляда оръдия, 40 хиляди коне, 20 хиляди камили, 20 хиляди слона, 20 хиляди биволи, 20 хиляди мулета, 20 хиляди бикове и крави, 10 хиляди овце и кози. В обоза на армията имало 100 хиляди торби с царевица и 50 хиляди торби с кафе, както и 100 съпруги и държанки. С целия този рог на изобилието, великият везир се завърнал в Австрия и построил там гигантски лагер от 25 хиляди палатки. Везирската палатка, в която имало фонтани, била украсена с щраусови и паунови пера. Кара Мустафа пристигнал пред вратите на Виена и обсадил града за втори път.

Факт е, че през 1683 г. европейците били по-умни от днешните жители на континента. Те всички се втурнали да защитават Виена, която тогава била крепостта на християнството. С изключение на французите, които и по онова време обичали да блудстват с Исляма – Луи XIV, кралят-слънце, подписал Договор за съюз с Отоманската империя. Но французите обещали да пазят неутралитет. Да, всички европейци – англичани, испанци, германци, украинци, поляци, италианци (хората от Милано, Генуа, Венеция, Тоскана, Пиемонт, поданиците на папската държава). На 12 септември 1683 г. те удържали необикновена победа и принудили Кара Мустафа да избяга и да изостави камилите, слоновете, биволите, мулетата. Великият везир изоствил и обоза с царевицата, кафето, пауните и щраусите, съпругите и държанките си. Но преди да избяга, за да не попаднат в ръцете на врага, им прерязал гърлата – на всички, една по една.

Днешното ислямско нашествие в Европа не е нищо друго, освен повторение на вековния ислямски експанзионизъм, на вековния ислямски империализъм. Но днес нашествието е по-тайно и по-коварно. Защото е не само от събратята на Кара Мустафа, Лала Мустафа, Али Паша, Ахмет Паша, Сюлейман Великолепни, както и от съмишлениците на Бин Ладен, Ал Заркауи, разните малки арафатчета и касапите, които се взривяват заедно с небостъргачи и автобуси. Нашествието е от имигранти, които се заселват в страните ни, в родните ни градове. Без никакво уважение към нашите закони те ни налагат техните собствени закони. Техните обичаи, техният Бог. Знаете ли колко от тях живеят в европейския континент, който се простира от Атлантика до Урал? Около 60 милиона. Само в Европейския съюз живеят около 25 милиона мюсюлмани. Извън Европейския съюз живеят 35 милиона. Включително Швейцария, където те са повече от 10% от населението. В Русия са 10.5%, в Грузия 12%, в Малта са 13%, в България – 15%. 18% от тях живеят в Кипър, 19% в Сърбия, 30% в Македония, 60% в Босна и Херцеговина, 90% в Албания, 93.5% в Азербайджан. Засега са малобройни само в Португалия (0.5%), Украйна (0.45%), Латвия (0.38%), Словакия (0.19%), Литва (0.14%), Исландия (0.04%). Щастливи хора са исландците! Но навсякъде, дори и в Исландия, те се множат. Не само поради неумолимото нашествие, но и защото мюсюлманите са най-бързо увеличаващата се етническа и религиозна група в света. Това се засилва от полигамията и факта, че според Корана жената е само утроба за раждане на деца.

******

Да! Да се говори за това значи, че ме чака позорния стълб и тормоз. Значи доживотна присъда. В нашата покорена Европа, ислямската плодовитост също е забранена тема, която никой не се осмелява да коментира. Ако го направите, незабавно ще ви дадат под съд за расизъм и ксенофобия и богохулство. (Едно от обвиненията срещу мен на процеса в Париж беше следното мое изречение: „Те се размножават като плъхове”. Малко брутално звучи наистина, но е неоспорима истина). Факт, е че никакъв процес или либерален закон не може да отмени фактите, с които самите те се хвалят. През последните 50 години броят на мюсюлманите се е увеличил с 235 %, докато християнското население се е увеличило с 47%. През 1996 г. мюсюлманите са били един милиард и 483 милиона, през 2001 г. са наброявали един милиард 624 милиона. В 2002 г. са един милиард 657 милиона. И така нататък. Световното мюсюлманско население нараства с 33 милиона всяка година. Скоро ще бъдат два милиарда и никакъв съдия не може да игнорира данните, предоставени от ООН – броят на мюсюлманите расте от 4.6% до 6.4% годишно. За сравнение броят на християните по света нараства с 1.4% годишно. За да разберете за какво става дума, вижте бившия Съветски съюз. Там най-гъсто населените области са мюсюлманските, като се започне с Чечня. През 60-те мюсюлманите в Косово са били 60% от населението, през 90-те – 90%. Днес почти 100% от населението на Косово са мюсюлмани. Нито позорният стълб, нито общественото порицание могат да заличат факта, че през 70-те и 80-те плодовитите палестински нашественици завладяха Бейрут, и вече са повече от някогашното християнско маронитско мнозинство. Никой не може да отрече, че новородените деца в мюсюлмански семейства в Европейския съюз нарастват с 10% всяка година. В Брюксел те нарастват с 30% годишно, в Марсилия – почти със 70%! В италианските градове този процент нараства дори по-драматично – днешните половин милион внуци на Аллаха през 2015 г. ще бъдат поне два милиона.

Поне два милиона, защото в основните училища на северните области, като Венето и Ломбардия, преди 15 години тези деца са били само 30 хиляди. Сега са не по-малко от 100 хиляди. Същото е в Пиемонт, Лигурия, Тоскана. В Милано и Мантуа 10% от учениците са от ислямски произход. Миналата година в Брешия, в едно училище от 700 деца, 400 са от Албания, Алжир и Мароко. В Иврея, Пиемонт, в една частна гимназия, за подобна етническа група директорът трябвало да назначи учители от Магреба. С всичките следващи проблеми. Новодошлите не знаят италиански език. Обучението по основен италиански отнема около 4-5 месеца. Ако се запишат в училището по-късно, по време на уроците те не разбират нито дума. За да им каже „отворете учебника”, учителят трябва да го покаже с ръце. Това не е от полза за италианските ученици, които трябва да чакат съучениците им да научат езика. Вредата за италианските ученици се задълбочава, когато започнат да изучават хуманитарни предмети, защото европейската култура е неразривно свързана с християнството. Как да накараме малките мюсюлмани да разберат Данте и Алесандро Мандзони3? Как да им обясним нашите произведения на изкуството, картините на Исус и Дева Мария, на светците? Или голите жени като Венера на Ботичели? Как да им разкажем нашата история, например на Кръстоносните походи, от нашата, християнска гледна точка? Не е случайно, че много мюсюлмански деца възразяват срещу този начин на обучение. Според тях Божи гроб принадлежи на учениците на Пророка, Христос е пророк на Исляма и никой не го е разпъвал на кръст. Освен това съществува проблемът със смесените класни стаи. Мюсюлманските родители не искат момчета и момичета да учат заедно, не искат дъщерите им да присъстват в часовете по физическо възпитание, или да се събличат, за да плуват в басейна. И в същото време родителите на италиански, френки, английски, испански ученици мрачно протестират: „Мюсюлманите ли трябва да се интегрират с нас, или ние с тях?!”

Очевидно ние трябва да се интегрираме с мюсюлманите. Хуари Бумедиен, човекът който свали от власт Бен Бела в Алжир три години след като страната получи независимост, през 1974 г. произнесе реч пред Общото събрание на ООН. Без никакви заобикалки той заяви: „Един ден милиони мъже ще напуснато Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си”. Бумедиен не каза нищо ново. От зората на времето политиката на утробата, износът на човешки създания и обилното им размножаване, е най-лесния начин за завладяването на нови територии, за господство над чужда държава, за подмяна и покоряване на коренното население. От VIII век насам ислямският експанзионизъм винаги следва тази стратегия. Често чрез изнасилвания и взимане на държанки. Спомнете си какво извършиха ислямските окупатори в Андалусия, Албания, Сърбия, Молдавия, България, Румъния, Унгария, Русия, Сицилия, Сардиния, Пулия, Прованс. Спомнете си за делата им в някои части на Азия, дори и в Индия, дори и в Китай. Както и в Африка, като започнем с Египет и Магреба. Но с упадъка на Отоманската империя, политиката на утробата също западна. Речта на Бумедиен в ООН е разбуждащ зов за действие, който трябваше да предизвика тревога дори и сред забравилите. В същата 1974 г. Организацията ислямска конференция приключи срещата си в Лахор, Пакистан, с решение за увеличаване на тогавашния малък поток от имигранти към Европа. В резолюцията се казва, че континентът трябва да бъде покорен чрез „демографско превъзходство”. Днес този план е закон. Да, точно закон. Във всяка джамия в Европа, на петъчната молитва, имамът се обръща към мюсюлманските жени: „Трябва да родите поне пет деца, всяко семейство...” Пет деца на семейство никак не е малко. Ако имигрантът има две жени, децата стават десет, ако има три жени – петнадесет. Не ми казвайте, че в Европа полигамията е забранена със закон. Тогава с презрение ще ви напомня, че италиански, френски, немски многоженци отиват незабавно в затвора. Но никой не докосва с пръст алжирските, мароканските, пакистанските, суданските, сенегалските многоженци.

През 1993 г. във Франция беше приет закон, забраняващ имиграцията на полигамисти. Съгласно закона, от страната трябваше да бъдат експулсирани всички имигранти, които живеят с повече от една съпруга. Но гурутата на политическата коректност и агитаторите на ислямската страдания започнаха да ридаят за човешките права и етническият плурализъм. Те отправиха към авторите на закона същите обвинения, които сега хвърлят срещу мен: нетърпимост, расизъм, ксенофобия. Затова днес Франция е пълна с многоженци. Същото е и в останалата част на Европа. В Италия, където съгласно член 556 от Наказателния кодекс виновниците в това престъпление се наказват с до пет години затвор, досега не е имало нито един процес или експулсиране на имигранти заради полигамия. Недалеч от къщата ми в Тоскана живее имигрант от Магреба с две или три съпруги и дузина деца. Броят на децата не е известен, защото на няколко месеца се ражда по едно дете. Броят на жените му също не е известен, тъй като освен чадор, те носят и никаб – маската, покриваща лицето до носа. Така че е трудно да ги различа една от друга. Веднъж запитах местния полицейски инспектор защо на този човек се позволява да нарушава член 556 от Наказателния кодекс. Отговорът: „Поради обществения ред”. Евфемизъм, който иначе казано значи: „Защото не трябва да го превръщаме във враг и не трябва да дразним съмишлениците му”. С други думи: ”Защото се страхуваме”.

******

Точно така! Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се страх. Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, причинени от страха в съвременната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която преживях. Защото ние живеем и умираме в страх. Видях водачи, които се представят за герои, а всъщност вдигат бяло знаме, защото се страхуват. Видях либерали, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на Исляма, защото се страхуват. Видях приятели, истински и набедени, които тихо застанаха на моя страна, но после ме забравиха, защото се страхуват. Те се покориха на страха и сега са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци. 4

Миналото лято във Флоренция Роберто Таси, свещеник в енорийската църква Санта Мария де Ричи (същата малка църква, където през 1274 г. Данте за първи път видял любимата си Беатриче), постави два плаката със силно послание. Единият пред олтара на църквата с думите: „Да живее нашият Кръст, нашата единствена надежда! Тези брадати фанатици искат да унищожат всички нас!” Вторият плакат беше в двора на църквата със снимка на горящите кули-близнаци в Ню Йорк. Текстът на плаката беше съвършен силогизъм: „Ислямът е теокрация. Теокрацията отрича демокрацията. Следователно ислямът е против демокрацията”. Отец Таси е добродушен и необикновен свещеник. Той носи расо само за литургията, после се облича като селянин в полето. На неделните проповеди отец Таси проповядва ето това: „Скъпи мои, атеизмът направи на църквата една голяма услуга, защото премахна временната й власт и ни принуди да говорим пряко с Бога и никой друг”. Или: „Забравете за ангелите и архангелите, пърхащи в небесата. Ангелите не съществуват. Съществува само Исус Христос, син на нашия Отец и Учител по свобода”. Или: „Да го кажем високо и ясно. Демокрацията отвори очите на хората в не по-малка степен, отколкото Евангелието”. Отец Таси говори казва истини, които са на сърцето му. Една от тях е истината за исляма. По този въпрос той е истински специалист. В скромната му къща има купища книги за исляма и затова мнението му е непоклатимо: „Ислямът бил мека и милостива религия? О, стига! Човек или е мюсюлманин, или не е. Ако е, трябва да се подчинява на Корана. А със сигурност Коранът не е мека и милостива книга”. И така отец Таси сложи тези два плаката пред олтара на църквата „Санта Мария” и в църковния двор. С тях той искаше да обясни на прост език, че теокрацията държи хората в невежество, лишава ги от съвест и убива свободния ум. И всеки поддръжник на светското общество трябва да му бъде благодарен за това. Защото никак не е лесно да срещнеш свещеник, за когото светските принципи са по-важни от вероучението. Но хората с шарените знамена го принудиха да махне плакатите. Начело с войнствен пацифист, като онези, които през 2002 г. искаха да осквернят историческите паметници на Флоренция. В този случай – французин. Естествено, никой не защити отец Таси. Медиите също взеха отношение по случая. В Рим един всекидневник отрази новината така: „Кръстоносен поход срещу исляма”. Във флорентински вестник се появи следното заглавие: „Да спрем антиислямския свещеник!” Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец.

Глава 2

В късната пролет на 2002 г. разбрах, че мечтата им да разрушат Айфеловата кула е голяма глупост, а не стратегия. По-точно, когато „Яростта и гордостта” беше публикувана във Франция и един писател беше даден под съд, защото казал, че Коранът е най-глупавата и опасна книга на света. Във Франция Бриджит Бардо беше призната за виновна няколко пъти за това, което неуморно пише и повтаря – през 1997г., 1998 г., в 2000 г. и 2001 г. За това, че мюсюлманите откраднаха родината й, и дори в най-малките селца джамиите заместват френските църкви, а вместо Божията молитва се разнася мяученето на мюезина. Че дори в демократичните страни, търпимостта има граници и касапницата за получаване на halal5 е варварство.(Между другото, същата е касапницата за еврейската храна shechitan или kosher – практиката на евреите да режат гърлата на животни, без да ги зашеметят предварително и да ги оставят да умрат бавно, като кръвта им изтича капка по капка. След като изтече цялата кръв, месото е „чисто”. Хубаво, бяло, чисто...)

Научих за това, преди да ме осъдят във Франция, както Бриджит Бардо и писателя. Знаете ли кой беше Светия престол, който този път натрупа дърва за кладата ми? Един парижки седмичник, на който френския ми издател по най-глупав начин предостави предварителни откъси от книгата: Le Point. И знаете ли как Le Point натрупа дървата на кладата? Като публикува до моят текст прокурорските забележки на френските събратя на Фра Акурсио – журналисти, психоаналитици, философи, псевдофилософи, политолози и всичколози. (Нерядко с арабски имена и доста често с еврейски имена). И кой запали огъня? Крайно лявото списание, което публикува на първа страница заглавие на статия-наказание, както следва: Anatomie d’un Livre Abject, „Анатомия на една отвратителна книга”. Въпреки че книгата се продаваше като топъл хляб в книжарниците, много синове на Аллаха поискаха тя да бъде свалена от витрините и лавиците. И много уплашени собственици на книжарници бяха принудени тайно да я продават. Процесът беше предизвикан от оплакване на MRAP (Mouvement contre le Racisme et pour l’Amitie entre les Peuples), но и от оплакване на евреите от LICRA (Ligue Internationale contre le Racisme et l’Antisemitisme). Мюсюлманите от MRAP настояваха да бъде иззет целия тираж на книгата и да бъде, както предполагам, изгорен. Евреите от LICRA искаха, подобно на кутиите с цигари, на всяко копие от книгата да бъде написано „Внимание! Тази книга е опасна за умственото ви здраве”. Двете групи настояваха да бъда осъдена на една година затвор, както и на тежка глоба, за да си напълнят джобовете. Благодарение на процедурни подробности обаче, не бях осъдена. Това е известно. Двете обжалвания на присъдата бяха отхвърлени, защото книгата вече беше станала бестселър и подновяването на процеса би било загуба на време. Но това не омаловажава факта, че евреите от левичарската LICRA се бяха съюзили срещу мен с мюсюлманите от MRAP. Безсмислена злост, която тогава не можах да разбера. Но сега знам причината.

Знам, защото, дори и ако дедите ви са загинали в Дахау и Матхаузен, е трудно да си смел в страна, в която живеят около 10 милиона мюсюлмани и има повече от 3 хиляди джамии. Където ислямският расизъм и омраза към неверните кучета преобладава, но никога не е бил даден под съд, никога не е бил осъден. Страна, където много мюсюлмани казват: „Трябва да се възползваме от демократичната свобода, която Франция ни предоставя. Трябва да експлоатираме демокрацията, да я използваме, за да окупираме нова територия”. Където мнозина от тях твърдят: „В Европа идеите на нацистите не бяха разбрани, или поне не от всички. Нацистките идеи се считат за смъртоносно безумие, но Хитлер беше велик човек”. Страна, където всички мюсюлмани искат от френската конституция да бъде премахнат члена, който от 1905 г. разделя църквата от държавата. И заедно с този член законите, забраняващи многоженството, прогонването на съпругата, религиозната пропаганда в училищата. Страна, където преди десет години френско момиче от турски произход беше пребито с камъни от родителите си, братята и чичовците, защото се беше влюбила в католик и искаше да се омъжи за него. (”По-добре мъртва, отколкото обезчестена” – това беше коментарът на семейството й). Където през ноември 2001 г., само два месеца след 11 септември, френско момиче от марокански произход, от Галерия, Корсика, беше заклано от баща си с двадесет и четири удара с нож, защото искала да се омъжи за католик- корсиканец. (”По-добре доживотна присъда, отколкото живот в безчестие” – беше коментарът на бащата, след като го арестуваха). Страна, където още през 1994 г. модист от Maison Chanel трябваше официално да се извинява на ислямската общност и да унищожи десетки прекрасни летни рокли, защото по тях били избродирани и отпечатани като украшение стихове от Корана на арабски език. Страна, в която наскоро на един фермер беше заповядано да премахне кръста, който беше сложил в собствената си царевична нива, тъй като „този религиозен символ предизвиква напрежение сред мюсюлманите”. Където арогантните мюсюлмани искат в училищата да бъдат забранени „богохулните” книги на Волтер и Юго. Както и биологията, наука, считана от тях за „нескромна, защото се занимава с човешкото тяло и секса”. Също гимнастиката и плуването, защото и двата спорта не могат да се упражняват с бурка и чадор.

Никак не е лесно да си герой в страна, в която в някои градове мюсюлманите не са официалните 10 процента от населението, а 20, 30 процента, дори повече. Ако не вярвате, идете в Лион, Лил, Рубо, Бордо, Руан, Лимож, Ница, Тулуза. Идете в Марсилия, която вече не е френски град. Марсилия е арабски град, град на Магреба. Идете в централния квартал Bellevue Pyat, който днес е бордей от мръсотия и престъпност, казба6. В петък там не може се мине по улиците, защото в голямата джамия няма достатъчно място и мнозина се молят на открито. (Но полицията не се намесва, защото е „твърде опасно”). Идете на известната улица Bon Pasteur – там всички жени са забулени, всички мъже носят джелабия, дълга брада и тюрбан, и по цял ден безделничат пред телевизора с арабски програми. Идете в училището Edgar Quinet, където 95% от учениците са мюсюлмани. В това училище миналата година 15-годишно момиче на име Нима беше жестоко пребито и хвърлено в кофа за боклук, защото била облечена в джинси. В кофата за боклук имало опасност да бъде изгорена. Казвам „имало опасност”, защото я спасил директорът на училището Жан Пелегрини, който обаче за благодарност бил намушкан два пъти. (Знаете ли кой направи това? Братът на Нима). Да, сега разбирам неблагодарните евреи от LICRA. Разбирам ги. Колаборационизмът почти винаги е роден от страх. Те ми напомнят за немските банкери-евреи, които с надежда да се спасят, през 30-те години дадоха на Хитлер пари назаем, и въпреки това свършиха в пещите на концлагерите.

А сега да се занимаем с Уестминстърското абатство.

 

Текстът е от mak-bg.eu

 

Ориана Фалачи е едно от най-известните и остри пера на Апенините. Тя почина през 

2006-а, но остави след себе си и чрез книгите си истината - страшната истина за исляма, който завладява Европа. 

Ориана започва журналистическата си кариера едва шестнадесетгодишна. През 1963 г. се премества в Ню Йорк и пише за в. „Ню Йорк таймс”, сп. „Лайф” и лондонския в. „Таймс”. Работи като репортер в Южен Виетнам по време на войната там.
Фалачи налага собствен стил в журналистиката със своите скандални и силно персонифицирани интервюта. Световна слава й носят разговорите с Ясер Арафат, Голда Меир, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Федерико Фелини, Индира Ганди, Мохамед Али...  

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. В България мирише на смърт 1| 2926 |23.11.2017 . Урок по демокрация от немските Свободни демократи за българските им колеги 5| 9282 |21.11.2017 . Главчев бе свален от Борисов, Тото Риина от рака - мафията остава 11| 12028 |17.11.2017 . Христо Иванов: Пеевски поглъща Борисов, както питон заек 9| 8482 |16.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах