Съвременна теория за гъзарите и шмекерите

Кандидатите за гъзари обаче се множат като винарки, а свободните места са кът.

Вероятно, драги читателю, се питаш, защо съм избрал тази тема, когато в Берлин падат стени, а в София се правят опити да паднат глави. Питаш се сигурно, не съм ли на някоя кръгла маса или банкетче за 10 ноември. Не защото не са ме канили, както вероятно и повечето българи. Пък и повечето от клишетата за свобода и демокрация предизвикват повече киселини, отколкото вдигат адреналина. Преходът, свършил или незапочнал, навъртя 20 години, което е повод да се огледаме и да си предадем по-засукан вид. Цървулите, сламата и „миекането” трябва да останат в етнографския музей, защото нали вече сме европейци. Не че ще изчезнат гащниците, но трябва да мислим и за прослойка, която да не ни излага пред чужденците, ако ме разбирате какво искам да кажа. Удари часът за гъзария.

Столица на гъзарите у нас е и столица на държавата. В нея те са дислоцирани по местоживеене, но периодично се прибират и по родните места. През уикенда някои могат да бъдат видяни да шетат край селския казан за ракия, да варят лютеница или да перат черги на вадата. Ще ги познаете по дебелите ланци и педалските обички с цирконий или обикновено стъкло, имитиращи диамант. Работническо-селският корен на родния гъзар не му пречи да е с голямо его и по-близо до нарцисизма, отколкото до действителността. Което всъщност го отличава от европейските и световни образци...

Краткият курс по гъзарство започва винаги със съзерцанието в огледалото. Оглеждайте се внимателно, но не за да се самовъзхищавате само, а за да откриете някои несъвършенства, които тутакси да отстраните. Проверете задължително усмивката и зъбите си – да няма листенца магданоз или лютеница от закуската по тях. Трябва да са бели и добре подредени, по възможност от скъп зъболекар. Сложете длан върху устата е духнете обилно – вонята от снощното освинване е недопустима. Помагат известни марки тоалетни води, както и отвара от лайка или мента.
Ако забележите пъпка на сияйния си образ, не я подлагайте веднага на натиск с двата показалеца. Фон дьо тен ще свърши по-добра работа. Запомнете: двуразовото къпане през деня намалява пъпкообразуването! Запишете си го, ако имате проблем с паметта, не е срамно.

Дрехите. Изрежете всички етикетчета, които издават производители в Турция, Китай и Шри Ланка! Шмекерите, за които ще стане дума по-долу, са овладяли до съвършенство тази техника. Могат да те снабдят с джинси Calvin Klein с етикет Made in Italy Fashion за 90 лева. Малко е скъпичко, но и те деца хранят. Има и по 30-40 лева, но много им личи, че са от Илиенци. Друго си е да ръшнеш из МОЛ-а и „Витошка”; хем шопинг, хем PR – с един куршум два заека. Като споменах зайци и куршуми, се сетих за едно от златните правила на гъзара: задължителен ловен билет. И скъпарска екипировка. Авджилъкът е важна част от арсенала на днешните гъзари. Доскорошни семпли тарикати, вмъкнали се по незнаен начин в политически и бизнес кръгове, могат да бъдат забелязани да съфарстват из ловните полета, размахвайки пушки Merkel и Bernardelli като геги. Непривично им е ходенето и с обувки Hillman, но за всичко си трябва време. Ако беше лесно за обяснение, Дарвин нямаше да си има толкова неприятности с теорията за еволюцията.

Като отворихме дума за гъзария и лов, искам да ви припомня една случка отпреди две-три седмици. Медиите писаха, че кметът на Созопол, Панайот Рейзи бил спипан да бракониерства край село Веселие с неколцина авери. Гръмнали били бременна кошута. На първо четене нещата изглуждаха ужасни. От втори поглед нещата обаче се промениха драматично: оказа се, че кметът е бил за гъби. Но понеже и тази версия бе освиркана от публиката, време е да се каже истината, като в онова предаване, даже да боли. Надявам се Комисията за класифицирана информация да бъде снизходителна, поради големия обществен интерес към темата.

Става дума за секретна мисия на топ агент „под прикритие”! Точно така: Панайот Рейзи всъщност не е бил истинският Панайот Рейзи, а топ агент на ДАНС, излязъл с кошничка за гъби и пушка за 20 000 евро. Уж ловна разходка, а всъщност секретна мисия по издирване на изгубени тайни доклади. Същите като онези, които вече бяха намерени и пуснати в интернет, което хвърли в смут отруденото българско население, загрижено за националната сигурност. Което пък доведе до вторични трусове, отразили се на традицията българинът вечер да пие ракия и да бие жената и децата си. Вместо това, той взе да се затваря в мазето, но не да врътка канелката на бъчвата с вино, а за да вади от огнеупорния долап зад бурканите с конфитюр папката с поверителни документи. Това ерозира почина „всеки българин – свободен” и даде тласък на проекта „всеки българин – Щирлиц”, известен още и като „Проект 0”. Знам, че в СБАЛНП „Св. Наум” на това му викат „разстройства на личността и поведението в зряла възраст”, но нека не избързваме. Поне не със санитарите.

И понеже стана дума за Щирлиц, веднага трябва да съобщя, че Мюлер също участва в случката. Оказва се, че този коварен тип не е мъртъв, както се смяташе досега, а жив и въплатен в образа на горския, който се опита да омаскари кмета Панайот Рейзи, който пък се оказа всъщност топ агент от ДАНС. Точно този топ агент, преди да бъде осветен и дискредитиран от Мюлер-горския, преживя истинска драма. Чувайки подозрителен шум в храсталака, той се обръща и... о ужас! Пред очите му се разкрива смразяваща кръвта гледка: кошута гризли го връхлита с отворена паст, готова да го схруска. Момъкът агент обаче е с хладен ум и горещо сърце, вдига пушката и поваля кошутата-убиец с изстрел между очите. Момент, достоен за Брус Уилис... Но да не се отплесвам. Кошутата, драги читатели, съпругата на елена не се оказва онова мило създание, за което си мислите. Нищо подобно! Оказва се, че в кошутеното тяло се е пъхнал самият Злостър – коварният Иван Драшков, възстановеният от съда шеф от ДАНС, опитващ се да торпилира с торпедото на компромата демократичния процес по изтичане на секретна информация. Объркахте се и вие, обърках се и аз, безценни мои читатели. Но няма да спра до тук и ще задам сакралния въпрос: Защо от ДАНС изтичат само скандали и папки, а не мозъци? Може би в отговора е ключът от бараката.

Чудите се къде са гъзарите и шмекерите в този сюжет. Ще ви кажа. Гъзарите са навсякъде, включително и в ДАНС, като топ агенти. Е, някои вече не са там, но гъзарството е за цял живот. Барнали са се с едни костюмчета, вратовръзки „Дзеня” и патъци Derek Lam от крокодилска кожа, обикалят медиите като цветарки. Майките им, отрудени женици в екологични планински селца, няма да ги познаят. Ако пък ги види Франсис Форд Копола, ще ги наеме за мафиотски типажи, без да се замисли. Защото откъде да знае, че са на прикритие и са от добрите, нали? По нищо не личи.
Горната случка в гората не можеше да не се случи. Няма как. Гъзарите и шмекерите по върховете на държавата станаха толкова много, че заразиха и средния ешалон, че и по-семплите слоеве. Кажете ми един политик през последните години, който да не е станал гъзар и шмекер поне 4-та степен - нещо като черен пояс в каратето. Дойдоха рошави и с мустакати съпруги, а вече са елит. Брилянтираха си прическите, епилираха си телата, седнаха в бентлита и порше-кайени, ресватбираха се за секретарки и манекенки, захапаха пури Коhiba Behike и дадоха газ в посока светлото бъдеще. Това прави добро впечатление, предизвиква завист и всеки иска да е като тях. Така, по естествен път, се появи и съвременната теория за гъзари и шмекери, която е и много прогресивна.

Яд ме е само, че гъзарията като обществен процес понякога се представя малко лековато. Например в „Първа официална лекция по гъзаризъм в България”, от 9 май 2006 г. в slackpack.net пише: „1. Хубаво е ако живеете в Перник, ако не, ще трябва да се преместите там, или най-малкото някъде в района, селата, Кралев Дол, Студена, Батановци, и др. в околностите. Там ще намерите много майстори, от които ще можете да усвоите изкуството на гъзарията. София също става, защото гъзарите са плъзнали вече из улиците на София и никой нищо не може да им каже. КАТ също са гъзари и докато пътувате от Перник към София и обратно, гледайте и се учете как го правят майсторите от КАТ.

2. Известно време ще прекарате в наблюдение на поведението на вашите учители, за да си изградите стил в гъзарията, който най-много ще ви отива . За да почнете да приличате външно на гъзар трябва да се снабдите с някои основни атрибути:
а) Верига за врат, препоръчително сребърна, най малко 100 г., ако не можете да си го позволите, ще ви свърши работа и някое тенеке, важното е да е дебела и да изглежда като истинска, повечето хора не биха предположили, че сте чак толкова тъп за да сложите менте, особенно гъзарите, затова ги надхитрете. Задължително се носи отгоре, над тениската.”

Сами разбирате, че това малко обижда гъзарите като един естествен продукт на българския преход. Те може и да са изпълзяли от тук и там, но вече претендират за класа. Горният урок третира „началното натрупване на гъзария”. Днес вече говорим за съвременни тенденции в развитието на гъзарията и шмекерията, които не са по-маловажни от теорията на Фукуяма за „повишения социален безпорядък през 60-те”, например. С това скромно писание се опитвам да ви подскажа, че съвременната теория на гъзарията е в състояние да съкруши дори Маргарет Мийд, която твърди, че „сексуалната избирателност е специфично западна културна норма”. Може и да е била някога, но вече не е. За нашите гъзари сексуалната избирателност дори не е никаква норма. Когато трябва те са напети курвари, наложи ли се, стават автентични курви, а ако ситуацията го изисква - преминават „на другия бряг” без проблем. Предишното управление даде съществен принос в това отношение...

В този филм шмекерите са носители на „Оскар” за поддържаща роля, което не сваля тяхната цена. Те умеят да се превъплащават на гъзари, виждали сме ги и като министри, депутати, справят се и в опозиция. Не търсят историческо признание и слава - стигат им моментните облаги. Имало ги е винаги по нашите земи, но от няколко години преживяват истински ренесанс.

Гъзари и шмекери – това да част от лицата на българския преход. Добре лъснати и тунинговани хитреци. Останалите... Останалите са хората от канала. Всичко тече, но нищо не се променя. Хераклит да се цуне отзад...

Огнян Стефанов