Боян Бенев: Кризата е голям шанс за България

На 23 Боян е удостоен с наградата за най-успял млад предприемач на Великобритания (2007), а на 26 има и две издадени книги на български език и иска да работи в България, защото вярва, че това е страната на неограничените възможности.

Интервю на Преслава Преславова

- Знам, че си спечелил приза за най-добър млад предприемач във Великобритания през 2007г.? Как стана така, че един българин получи престижна британска награда?

- Списанието, което обяви този приз Start Your Business Magazine е едно сравнително нишово списание за предприемачи и е популярно главно сред тях. И така се случи, че един ден ми се обадиха от това списание и казаха, че правят класация на 10-те млади предприемачи на Острова и искат да ме включат. И аз им написах един мейл: „Да, това е супер, само ме сложете на първо място!”, на шега, разбира се. И няколко седмици след това излезе списанието, аз започнах да прелиствам класацията, която бе представена от 10-то към първо място и по едно време, почти към края, точно преди да се разочаровам съвсем, че не съм сред финалистите, се оказа че съм на първото място. Бях доста учуден, защото бях класиран на базата на всички проекти, с които съм се занимавал до този момент. Сред другите победители имаше хора, които са направили много по-значими проекти като например едни от тях бяха създателите на уебсайта за пътувания www.lastminute.com и такъв тип неща.

- Разкажи за проектите, заради които бе избран за най-добър сред младите предприемачи на Острова?

- Занимавал съм се основно с маркетингови стратегии и пи-ар, след това работих и с недвижими имоти – частично и с България. Сред приоритети ни бяха големи пакетни инвестиции като наемане на сгради, хотели и т.н. Но когато дойде кризата, този бизнес се сгромоляса, защото всички чужди бизнесмени се усетиха какво ще се случи у нас и потърсиха други дестинации. Тогава, обърнахме фокусът на имотите към Англия, защото там има доста големи възможности. Но, освен всички тези по-големи проекти, съм работил и по десетки малки, лични проекти като създаване на продукт, развитие на съществуващи продукти по различни начини. Това е интересното, което продължава и днес да ме вълнува. Защото когато се занимаваш с маркетинг и пи-ар дълго време, работиш за големи компании (с каквито работя от 16-17 годишна възраст) от ранга на “Кока Кола” и т.н., колкото и да е креативно и интересно, става еднотипно, защото участваш в подобни процеси и по подобни начини. Но, пък придобиваш полезен опит, който може да се приложи в собствени неща.

- Какво те накара да се върнеш в България, въпреки успешната ти кариера във Великобритания? С какво се занимаваш у нас?

- 99% от нещата, които съм правил са ставали с късмет. Но с България нещата станаха малко по-различно – миналото лято реших да посетя българското Черноморие за няколко седмици, след това поостанах малко в София и много ми хареса. Малкото стана доста, след това започна подготовката по издаването на двете ми книги – „Малка книга за бизнеса” и „Малка книга за реалността” и просто нямаше смисъл да се връщам обратно, останах и есента. Втората ми книга излезе през декември. Огледах се и видях, че тук има ужасно много възможности за бизнес. И така, реших да поостана малко по-дълго без да определям точно кога да се върна обратно. И така се замислих за енергията, която има тук, а ще ми липсва там – тази, която движи нещата да се развиват. Хората тук, в България са много по-отворени за нови идеи, нови начини да се случват нещата в бизнеса и в други сфери. Сега работя с няколко различни екипа от българи, които срещнах откакто съм тук и заедно развиваме различни идеи, различни продукти.

- Опиши една идея, по която работите?

- Едно от нещата, които направихме в Лондон през 2008 година и го пренесохме тук, е един културен гайд, нещо като “Програмата”, но компресиран в една страница, формат А 4. Матрицата е разделена на 40 клетки и всяка една клетка представя дадено заведение, ресторант или клуб. Открих две български студентки и реших да споделя идеята и концепцията на този гайд с тях и да им дам възможност те да го направят тук, в България. И в последните няколко месеца тези девойки развиват нашия гайд в студентски град доста успешно. Само, ако попитате за “The Sheet” (така се казва нашия гайд), всички знаят за него и къде може да се намери. Принципът, на който е направен “The Sheet” е следния – бекграундът на всяка клетка е с различен цвят в зависимост от типа на заведението – дали е за ядене, за пиене или е за клубна музика. И само един поглед е достатъчен да получиш добра визуална представа от този цветен микс.


Гайдът "The Sheet", който излиза и в България

- Как успяваш да намериш интересни ниши, да развиеш твоите проекти в тях, въпреки кризата и песимизма на повечето българи в момента?

- Не е въпрос на оптимизъм, а по-скоро е въпрос на перспектива. Тоест, ако погледнеш едно нещо от един ъгъл - то изглежда по един начин, а от друга гледна точка - изглежда по-различен начин. Кризата ни дава възможност да видим нещата от различна гледна точка. “The Sheet” е един добър пример, тъй като кризата се отрази ужасно на много списания, заради по-малкото реклами. Едно такова издание, обаче е иновация в начините, по които се приема рекламата – защото в него рекламата се превръща в забавление, в съдържание. И чрез този проект, достъпът до рекламата е по-евтин за рекламодателите, визуално гайдът е интересен и компактен, така че разходите са много ниски и хората изцяло получават информация и реклама по приятен за тях начин. Това е една идея, която е перфектна за кризата и показва, че има възможности за нови неща, премества фокуса към нуждата да си по-ефективен и по-иновативен, но не по-евтин или кух начин, а по-стойностен начин. В кризата получаваш възможност да раздвижиш нещата и те да станат по-хубави и по-качествени. Защото, когато всичко върви напред, конкуренцията е базирана на много по-куха, визуална пред комуникация с клиента. Тогава имиджът е за сметка на качеството, защото имиджът продава продукта. Докато, сега е налице това пречистено отношение към стойността на един продукт. И става ясно, че много продукти в България нямат особена стойност. И точно сега е интересно да се работи с компании, да се създават нови фокуси и концепции.

- Ти как стигаш до тези компании?

- Те стигат до мен. Просто съм агресивен в това, което правя. Но не се захващам с каквото ми падне. Моят принцип е, че работата, която върша трябва да е приятна; екипът, с който работя трябва да е приятен. И хората ме намират, след като се прочели нещо за мен или някой им е разказал за мой проект. Това е нещо, което сега се опитвам да развивам като модел. Той прилича на издателския процес по една книга – издателството се свързва с теб, дава ти някакъв аванс предварително и после, когато книгата излезе ти плаща скромен процент от продажбите. Според мен за България това е един много интересен формат, който може да се развие тук не само за книги, а за всякакви продукти. На практика аз измислям концепцията, “давам” я на компаниите и те я реализират сами.



 -Ти си толкова млад, а вече имаш две издадени книги у нас – “Малка книга за бизнеса” и “Малка книга за реалността” – кога успя да ги напишеш?

- Ако трябва да говоря за творческите ми проекти, мога да кажа, че те се случват абсолютно спонтанно. Идеята да напиша “Малка книга за бизнеса” ми хрумна в един дъждовен ден, докато се разхождах из Лондон преди две години. Бях с лаптопа си, седнах в едно кафене и я написах. Отне ми само няколко часа. След това, естествено я редактирах многократно. А втората книга написах, докато пътувах в един влак за Бургас. Нямах външна мотивация за тези книги до момента, в който бяха готови. За първата бях наясно, че има купища написани бизнес книги. Но за мен, тази книга е доста лично нещо, с което исках да предам няколко ключови идеи на читателите, готови да развиват свои проекти. Втората книга е много различна, тя е по-абстрактна, по-откачена. Написах я откровено, защото исках да накарам другите да споделят нещо откровено. “Малка книга за реалността” дава право на мнение и дава възможност за дискусия по написаното в нея. Първоначално и двете книги бяха само текст, но стана така, че едно-две Лондонски училища проявиха интерес към бизнес книгата. И тогава ми хрумна идеята, че мога да я издам. После се запознах с българския си издател, който беше харесал много текста на бизнес книгата и ми написа мейл, в който казваше плюсовете и минусите на моя текст и че има идея да се развие този проект в книга. И аз приех неговото предложение.

- А мислил ли си да издадеш книгите си и във Великобритания или някъде другаде извън България?

- Целта да ги издам в България бе да стигна до мнението на хората, на усетя какво мислят за тях, дали ги харесват или не. И аз получих това, което исках. Сега, целта ми е да привлечем вниманието на някой международен издател, който да купи правата за чужбина и да ги издаде там. Много ми се иска да покажем, че един продукт може да се създаде в България, може да се оформи изцяло, да се направи на световно ниво и тогава да се представи на света. Това е целта ми за 2010 г.

- Имаш много успешни проекти в работата си. Те карат ли те да се чувстваш успял човек?

- Никога не мисля за нещата по този начин. Винаги правя нещата, които са ми приятни. Ако мислиш за парите или за успеха, обезценяваш приятните неща между хората, идеите, които си постигнал. Няма нищо лошо в успеха, в бизнеса, но знам, че те не са това, което ми дава истинско щастие. Даже си мисля, че в бъдеще може би няма да се занимавам с бизнес.

- Какво е това, което те мотивира тук, в България, в тези трудни времена, да продължиш напред?

- България, както и Европа, както и светът като цяло се нуждаят от една сериозна промяна. Оказа се, че повечето от моделите, които сме следвали като успешни или верни вече не работят. А за да се постигне една промяна, трябва първо всеки от нас сам да промени начина си на мислене, ежедневието си. В страни като Англия и САЩ тази промяна е почти невъзможна, защото нещата са много по-улегнали, комуникацията е много по-определена, някои думи не могат да се казват, медиите възприемат нещата по един начин и ги комуникират по друг начин. В тези страни има много повече бариери отколкото в България – тук нещата още не са улегнали – те са метнати във въздуха и сега се определя техния път. И ако може още сега да споделим някои нови идеи, нови начини за правене на бизнес - възможността да се направи тази съществена промяна е много по-голяма отколкото в Англия или САЩ. Винаги може да започне от тук, от България и да се продължи навън. Това е нещото, което ме води, което ме мотивира – тази чисто българска енергия.

- Според теб какво им липсва на младите българи, тук и сега?

- Липсва им самочувствие и то самочувствие на базата на това, което имаме. Българите като потенциал сме много по-интелигентни в сравнение да кажем с британците. Просто, българите трябва да осъзнаят, че притежават интелектуален потенциали, трябва да имат самочувствие, защото това е хубаво нещо.

- Какво би посъветвал българите, които са останали в България днес?

- Има доста проблеми у нас, но проблеми има навсякъде по света. Когато ходя из софийските улици виждам само възможности. Но когато говоря с българи, които са си били тук през целия преход, се открояват доста от проблемите. И сякаш не могат да отстъпят малко в ляво или в дясно и да погледнат нещата от друга перспектива. Моят съвет към тях е малко да се абстрахират и да се опитат да погледнат нещата от друг ъгъл, защото това е първата стъпка към откриването на тези възможности. Защото, ако всички гледат дадено нещо по един и същи начин, а ти го погледнеш по друг – ти си човекът, който създава тази нова възможност. Не ми се иска да звуча прекалено абстрактно, но искам да кажа, че кафенетата, заведенията, нещата около нас са определен брой, но възможностите около тях, идеите не са ограничени. Просто потенциалът е нерегламентиран за разлика от съществуващото и винаги има и друга гледна точка към него. Повечето хора като че ли предпочитат да чуят чуждото мнение за нещата – на приятели или на медиите, вместо сами да потърсят фактите.

- Имаш ли прогноза за това кога България ще излезе от кризата?

- Според мен, България ще излезе много по-силно от тази криза от много други страни като Англия, Германия и т.н. Нашата перспектива е много по-позитивна от тяхната, защото ние българите имаме причина да излезем от кризата. Една Англия трябва да си създаде причина, за да излезе от кризата. Проблемът е, че процесът по излизане от кризата отнема едно естествено време, което трябва да мине. Като възстановяването на човешкия организъм след болест, например. И според мен ни дели близо година от това време, когато ще можем да си поемем по-леко дъх.