Мирослав Найденов: Управляващите са отговорни за липсата на контрол в администрацията

- Г-н Найденов, идеята за ново държавно предприятие, което да управлява риска от бедствия, не е нова, но все пак няма да ли да станат прекомерно много чиновническите структури, които са натоварени с подобни занимания, които ние издържаме с данъците си?

- Чиновниците едва ли ще станат повече с това предприятие, тъй като ще бъдат от досегашната Агенция за борба с градушките. Идеята за създаването на тази структура е да се намали тежестта върху републиканския бюджет и тя е стара. Още през 2009 г., когато станах министър, заварих агенцията в много тежко финансово състояние – изключително ниски заплати, старо оборудване, инциденти, дори една ракета падна върху обект на голяма търговска верига в Пловдив.

- Агенцията за борба с градушките каква земеделска площ покрива?

- ¼ от обработваемите земеделски площи, в момента те са около 40 млн.дка, т.е. агенцията покрива малко над 10 млн.дка. Тези данни показват, че в настоящият си вид тази структура не е ефикасна. Отделно от това работи с техника от средата на миналия век, а в белите държави работят с много модерна техника и не ползват ракети за разпръскване на градушките, а самолети, които са доста по-маневрени и т.н. Финансирането, ако се обезпечи приблизително с по 1 лв. на дка обработваема площ, то тази сума ще стигне и за защита и за застраховане на терените. Така че темата е актуална до днес.

- Контролът на язовирите, или по-точно липсата на такъв, ще се поеме ли и от това предприятие, тъй като се именува „…за управление на риска от бедствия”?

- По-скоро не. Язовирите, които са под шапката на земеделското министерство, на практика са на разпореждане на „Напоителни системи” в МРРБ. Множеството общински и ведомствени водоеми няма как да се контролират от земеделското министерство. Новото предприятие ще отговаря за едно бедствие – градушките.

- Колко са чиновническите структури, които отговарят общо за всички бедствия?

- Никак не са малко структурите, отговарящи за контрол на бедствията, но са ситуирани в различни ведомства и това е огромен проблем, тъй като е трудна координацията на действията между всички тях. Правят се едни огромни оперативки, на които се събират хора от различни институции, говорят, обсъждат и…накрая наводнението идва.

- На какво се дължи тази разпокъсаност и работа на парче, от която страдат хората по места, не е ли крайно време да се сложи край на това безхаберие?

- Обединението и координирането на всички тези служби зависи от волята на управляващото мнозинство. Работата по превенцията срещу бедствията е много слаба, у нас наистина битува философията „След дъжд, качулка”.  Потърпевши винаги са земеделците и невинните хорица по места, чиито стопанства, животни, вече и живота им са застрашени. Реформата на всичко това зависи от волята на ГЕРБ, но не виждам в управленската им програма да има подобни намерения. Едва ли ще насочат и ресурси и усилия в тази посока.

- Преди година зам.-главният прокурор Ася Петрова по конкретен случай с язовир „Бели Искър” заяви, че трябва да се търси отговорност от министъра на МРРБ и от Държавната агенция за метрология и технически надзор при аварии. Защо години наред никой не е наказан за безотговорността по повод на наводненията, щетите и жертвите?

- Доколкото ми е известно дела се образуват, разследвания има, дали реално някой ще понесе отговорност, зависи от съдебната ни система. Но това е една друга огромна и проблемна тема.

Интервю на Аделина Делийска