Момчил Дойчев за ФрогНюз: Докато е жив Путин, ще има война. Това вече трябва да се разбира прекрасно от западните лидери

Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет.

Ето и цялото интервю:

Доц. Дойчев, мисля, че даже е излишно да се пита било ли е предварително известно, че Путин ще спечели президентските избори в Русия с толкова голяма преднина, но установява ли се Руската федерация окончателно като диктатура?

Всички, които сме живели в условията на тоталитарен режим, прекрасно знаем как се организират изборите в такава политическа система и при такъв мракобесен политически режим. Това, което се случи на тези избори в Русия на Путин, нас не може да ни изненада.

Анализът на политическия режим в Русия в периода след започването на пълномащабната война против Украйна показва, че той все повече се доближава до това, което теоретично се определя като милитарно-тоталитарен режим - тоталитарен режим по време на война. В един такъв режим, разбира се, всякаква опозиция е немислима. Тя просто е или в затвора, или на гробищата - като Навални и много други, или в изгнание.

Това, че изборите предварително бяха определени като спечелени с резултат между 85 и 88%, а реално се получи от 87%, показва ясно, че е задействан механизмът, който ни е познат от тоталитарната система. Тогава Политбюро на ЦК на БКП спускаше какъв резултат трябва да се получи на Централната избирателна комисия. Обикновено този резултат беше над 99% гласували и над 99% гласували за кандидатите на БКП.

Нещо такова сега има и в Русия на Путин, където виждаме, че все пак процентът е 87%, но с тенденция да се увеличава, тъй като на предишните президентски избори той получи доста по-нисък процент, макар също да бе избран на първия кръг. Колкото повече режимът на Путин достига до заветните 90% или дори 99%, толкова повече приближава неговият край. Историята многократно е потвърждавала това, особено историята на Русия.

В окупираните украински територии - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, както и анексирания Крим, също имаше “избирателна” активност, видяхме принудително гласуване под дулото на автомати. След “референдумите” за присъединяване към Руската федерация на Луганск и Донецк, за втори път виждаме провеждане на подобно “гласуване” в украинските територии. Западът и тогава, и сега осъди “гласуването”. Трябва ли обаче да се предприеме нещо повече - може би нови санкции, повече помощ за Украйна?

Тези президентски избори с участието на Путин бяха абсолютно незаконни, включително съобразно самата руска конституция от 1993 г. Разбира се, тя бе префасонирана специално за това Путин да бъде президент, докато е жив.

Това, което се случи, е израз на една постепенна стагнация на режима, затвърждаване на репресията. Осъществяването на незаконни избори дори в окупираните територии, където украинците бяха принуждавани да гласуват дори с украинските си паспорти, е абсолютно извън всякаква нормална не само международноправна, но и човешка практика.

Примерите за това, че във временно окупираните територии, но и в Руската федерация, имаше моменти на съпротива, свързани с унищожаване на бюлетини, с подпалване на изборни бюра и съответно потушаване с брутална сила от въоръжени до зъби войници на всеки елементарен протест - тези факти на репресия показват безчовечността и циничния характер на руската автокрация.

Все повече изследователи казват, че диктатурата на Путин е надминала сталинизма по своите репресии. Лицемерието на сталинизма бе, че се представя като политика в името на цялото прогресивно човечество. Сега наблюдаваме съчетаването на комунистическото лицемерие с цинизма на националсоциализма. Осъществява се един червено-кафяв синтез - режимът не се свени да използва най-груби репресии срещу всеки, който му се противопоставя.

Лошото е това, че сравнително малкото граждани, които протестираха против тези незаконни избори на Путин, не бяха подкрепени от голямото мнозинство от руското население. Дори тези избори да не бяха манипулирани и фалшифицирани, вероятно Путин щеше да ги спечели, може би с около 2/3 от гласовете. Видяхме голяма избирателна активност, която се дължеше и на това, че съпругата на Навални призова да се отиде до урните в точно определен час, когато се струпват най-много избиратели в избирателните секции. Това обаче не изигра този ефект, който се очакваше. Въпреки че тези хора са гласували против Путин, техните гласове може би изобщо не са били зачетени. Правеха паралелни преброявания в някои европейски страни, където се видя, че гласували за Путин са много малко - във Вилнюс например бяха само 3%. Гласуващи срещу Путин са хората, които са прогонени от режима, това е прогонената опозиция. Интересно ми е колко гласове за Путин са донесли от Руското посолство в София руските граждани, включително с български паспорти, които гласуваха и казаха, че ще гласуват за Путин. Мисля си, че ако видим резултатите от това, те ще са тревожни за българската национална сигурност.

Точно покрай изборите виждаме активност в районите на Курск и Белгород, където доброволческите части към украинската армия, които са съставени от доброволци с руски произход, влизат в сблъсъци с руската армия на руска територия. Може ли това да отвори очите на руското общество - ако не, че войната на Путин е безумна, то поне, че войната се пренася на тяхната територия? Също така - руските власти на практика не говорят за това, което се случва в Курск и в Белгород, прикриват ли го умишлено?

Като всеки тоталитарен режим, особено по време на война, всичко това се прикрива. Стратегията на украинската армия беше да покаже, че войната ще стигне и до Русия. Точно заради това днес от руска страна се заговори, че трябва да се създаде 200-километрова зона, която да не позволява на украински ракети да достигат до руска територия. Русия се е уплашила от тези събития. Още повече, че Черноморският флот на Руската федерация понесе огромни загуби, а почти половината от петролните рафинерии на Русия в периметъра до 1000 км. от Украйна са поразени от украински ракети. Това доведе до спиране на тока, до затруднения. Руската страна очевидно си дава сметка, че Украйна вече е способна да засяга критична инфраструктура на Руската федерация. Всичко това изиграва роля, за да предприеме Русия мерките, които бяха съобщени днес.

Що се отнася до руските доброволци в украинската армия - техните възможности не трябва да се надценяват, но те са показателни за степента на съпротива срещу режима на Путин. Тази съпротива не е толкова голяма, но би могла да се усили неимоверно много при успех на украинската армия в някои от участъците на фронта, които бяха обратно окупирани от руската армия през последните два-три месеца. Имам предвид района на Донбас, на Авдеевка.

Струва ми се, че това затягане на военните действия през последните месеци доведе до решението военните министри от страните в НАТО да се срещнат утре в Германия. Тази среща трябва да доведе до стратегическо решение за оказване на незабавна военна помощ на Украйна. Факт е, че руската армия превъзхожда в повечето направления украинската, например в количеството снаряди, които изстрелва против Украйна. Съотношение според някои автори 10 към 1, което е абсолютно превъзходство.

Западните съюзници на Украйна би следвало да подпомогнат тази бореща се за свободата и независимостта си страна. Украйна се бори включително и за нашата свобода и независимост. Затова и усилената помощ за Украйна няма никаква разумна алтернатива. Украйна трябва да бъде подпомагана със всички възможни съвременни оръжия. Тя може и трябва да бъде подпомагана например и със самолети - много, макар и по-стари модификации на F-16 биха могли да бъдат дадени на Украйна дори веднага, в този момент. Да не говорим за танкове, бронетранспортьори и друга военна техника.

Режимът на Путин е милитаризирал до крайност населението си, което не иска никакъв мир, а иска победа. Преди изборите Путин говореше за победа на Русия, за разгром не само на Украйна, а на Запада, за унищожаване на зависимостта на всички страни от “близката чужбина” и от бившия съветски блок, за реставрация на СССР. Това е целта на путинския режим - възстановяване на СССР в един руско-фашистки вариант.

Това не може да бъде допуснато от западната цивилизация, от всички нас. На срещата в Германия трябва да бъдат взети стратегически важни решения, с които Украйна да бъде подпомогната максимално.

Победа на Путин в Украйна не означава край на войната. Путин няма да спре до тук, докато е жив Путин, ще има война. Както бе изписано на един антипутински лозунг още от 2007 г.: "Путин – това е война“. Това вече трябва да се разбира прекрасно от западните лидери.

След Украйна, ще бъде Молдова. Виждаме, че Полша се готви за война. Виждаме, че балтийските републики се готвят за война. Виждаме, че дори Финландия и Швеция се готвят за руска агресия. Ние трябва да предотвратим апетитите на този самозабравил се тоталитарен хищник да завоюва все повече и повече територии.

Путин исторически е обречен. И затова непрекъснато плаши с "нечувани нови оръжия", с ядрената си триада, с несъществуващи оръжия, които гледаме на мултифилмчета. Путин беше казал "за какво да съществува света, ако Русия няма да я има" - затова плаши света с ядрена война. Всичко това е параноята на един самозабравил се диктатор, който не може да си позволи поражение. И най-малкото поражение за него би могло да означава и край на режима на Путин и на Путин. А това може да означава и край на войната.

Илияна Маринкова