Петър Чолаков за ФрогНюз: Сглобката става все по-тясна за ПП-ДБ. Ако се представят добре на изборите, може и сами да излязат от нея

Това каза пред ФрогНюз политологът и социолог Петър Чолаков.

Ето и цялото интервю:

Доцент Чолаков, как смятате – дали вотът на недоверие към правителството “Денков”, внесен от “Възраждане”, “Има такъв народ” и БСП ще бъде успешен или предварителната математика от 72 гласа “за” ще е приблизително окончателният резултат?

Вотът на недоверие едва ли ще успее. Това би била голяма политическа сензация. Според мен слобката ще оцелее, но тематика на вота на недорие ще бъде използвана, за да може опозицията да напада правителството преди местните избори.

Дали самото действие на внасяне на вот на недоверие ще донесе повече електорална подкрепа на вносителите?

Дали самият дебат ще доведе до повишаване на гласовете на БСП, ИТН и “Възраждане”, не е ясно. При всяко положение обаче виждаме, че основни групи в българското общество протестират - дали са енергетици и миньори, дали са зърнопроизводители, дали университетски преподаватели, които в момента недоволстват срещу заместник-министъра на образованието проф. Генка Петрова, говорейки за конфликт на интереси - всички тези неща няма как да работят в полза на сегашните управляващи. Дали това ще доведе автоматично до прилив на гласове в полза на опозицията, дали чрез изказванията си по време на дебатите за вота на недоверие БСП, ИТН и “Възраждане” ще накарат избирателите да ги припознаят като защитници на техните интереси, това е трудно да се каже.

Забелязваме - имаше такова изследване на БНТ, че ¼ от хората по протестите на миньорите, най-грубо казано ръководителите, са кандидати за общински съветници точно от БСП и ИТН. В тази ¼ има и хора, кандидати от ГЕРБ, което е много любопитно. Има опит за възсядане на тези протести от страна на опозиционните партии. Има я и тезата, че ГЕРБ и ДПС също по някакъв начин играят от двете страни - и за сглобката, и за настройването на хората срещу ПП-ДБ. 

Съществува тезата, че местните избори ще решат дали правителството в настоящия си формат ще оцелее, или ще има нови предсрочни избори - има ли основание в нея според Вас?

Зависи каква ще бъде електоралната картина и дали на изборите ще има някакви много драматични промени. Ако например в София и във Варна, които са ключовите градове, има кметове от ПП-ДБ - както показва електоралната социология в момента -  това ще бъде доста сериозен шамар в лицето на ГЕРБ. Тук фактор е също и какво ще е разпределението в общинските съвети. Сглобката става все по-тясна и по-тясна за ПП-ДБ. Ако се представят добре на изборите, това може и да им даде самочувствие сами да излязат от сглобката.

В обратния вариант - ако ПП-ДБ не се представят особено убедително и електоралната подкрепа за тях продължи да се свива, а електоралните изследвания показват, че има отлив от подкрепата на избиратели на ПП и ДБ с 5-6%, при задълбочаване на тази ерозия, за ГЕРБ и ДПС в един момент може да стане изгодно да ги хвърлят под автобуса и да има нови предсрочни парламентарни избори. Когато се случи ротацията, така или иначе ще има нов премиер, нов състав на Министерския съвет. Нищо не е окончателно обаче. Не можем да кажем с категоричност какво би се случило.

Каква е предварителната Ви прогноза от днешна гледна точка за вота на 29 октомври?

Много е трудно да се прогнозира. На базата на електоралната социология от днешна дата, изглежда, че в София Васил Терзиев води. Това е на първи тур, при всяко положение би следвало да има балотаж. Във Варна като че ли кандидатът на ПП-ДБ Благомир Коцев с откъсва. В Пловдив битката ще бъде доста тежка, там фаворит се очертава да бъде кандидатът на ГЕРБ Костадин Димитров. Не можем да кажем обаче, че едните или другите ще победят. По места е възможно да има доста сериозни изненади. Например това, че Терзиев към момента води толкова сериозно в София, н трябва да ни кара да мислим, че всичко е предрешено. 

Доц. д-р Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология от СУ "Свети Климент Охридски". Специализирал е в London School of Economics. 

Интервю на Илияна Маринкова