Г. Б., политик и бизнесмен: Защо да дразниш и да се смразяваш със силните хора?

интервю на АК*

‒ Господин Б., от изборите през юли вече мина повече от месец. Нека все пак погледнем назад, за да ни кажете как се проведоха те във Вашия край?

‒ Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува.

‒ Имаше и продължава да има, доколкото ми е известно проблеми с областният ви управител, носят се слухове, че той не симпатизира на управляващите?

‒ Управителят ли? Той е с нашите, разбира се. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас - ще ги утвърдим, ако не - на дяволите. Пак ти казвам - колкото за управителя, нямай грижа, той е наш. И хамалите са наши, и циганите...

‒ Спомняте си вероятно, че правителството беше разпратило специална телеграма до всички областни управители, в която настояваше да се спазват законите и демократичността на изборите. Не вярвам при вас да не е пристигнала.

‒ Проглушиха ушите на хората с тази телеграма. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме с управителя в кафенето. Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по кафенетата. Седим с него в кафенето, гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!" А ний с управителя кис-кис-кис! Той като се закикоти и хоп - една мастика. Хоп! Друга мастика.... На-а-рязахме се богато!... Мастиката му не е добра на Георги, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!... Уф! Боля ме глава.

‒ Все пак не съм съгласна с Вас, нали живеем в демократично общество, трябва да има свобода и правда...

‒ Па да речеш, че аз съм от ония ветрогони, които бълнуват за някаква си правда и разни там, разбираш ли, дивотии — хайде де, а пък аз не съм от тях. Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш, кай, подлец. Болшаф! Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, байно, ама де оня късмет!

‒ Изумявате ме! Вие гледате на политиката като на бизнес. В крайна сметка обаче винаги можете да станете жертва на собствените си нечистоплътни игри, защото след повечето машинации остават документи...

‒ Още едно нещо трябваше да стане: трябва да се съберат и унищожат всичките документи на Парламентарната анкетна комисия... Впрочем и туй не е достатъчно... Печатните документи съставляват само една малка част от действително съществуващите документи (за унищожените от нашите приятели говоря) и от тия документи има преписи и бележки у няколко лица... Аах!... За три дена аз бих им изтръгнал из дробовете тези демонски бележки, но... кой знай!

‒ Повече от ясно е, че Вас политиката ви блазни, само защото чрез нея може да направите много пари. Защото усещам, че по‒скоро предпочитате да се занимавате с нещо друго?

‒ Ех, да ти пипна аз митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела... Задръстено е с евреи навсякъде, все търговци хора: има да доиш, и да остане — не са като нашата, софийската голотия... Митница! Калифорния, да я вземе мътната!

‒ За да заемете такъв пост обаче, трябва да сте добре с управляващите.

‒ Защо да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрала тази философия! Ти видяла ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? (от възмущение чак червата му къркорят)

- Обядвали ли сте, господин Б.?

- Защо питаш? Да не ме поканиш я на обед, я?... Аз приемам.

(интервюто прекъсва)
‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒
* АК не е Ана Кочева от Frognews.bg, въпреки че формално тя е задала въпросите. АК е гениалният ни публицист Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г., защото всъщност той, макар и индиректно, е отговорил на тях.

Позволихме си тази малка литературно‒журналистическа мистификация, защото си даваме сметка, че в продължение на повече от 100 години нещата в българската политика не са променили кой знае колко. Г.Б. (небезизвестният Ганю Балкански), колкото и да е измислен политик и бизнесмен, всъщност и днес съществува край нас, прави избори, подкупва, шарлатанства, използва. . . Сигурно по‒префинено и елегантно, но пак с подобни средства и резултати. Малцина ли са, например, онези, които и сега биха искали да грабнат (някои впрочем са си го направили) по една митница, за да „доят”. Алековите слова, които заимствахме безизключително и съвсем дословно от „Бай Ганьо прави избори” и от „Разни хора, разни идеали”, звучат потресаващо актуално и всеки, който не е разлиствал текстовете му наскоро, би могъл спокойно да се заблуди и да реши, че Г.Б. е действителен герой от днешния ден. Дори няма особено и да се изненада или даже възмути, поради дълбоко вкорененото българско усещане, че политиката е мръсна работа.
Сега обаче горещо настояваме новите управляващи да ни опровергаят, така че, когато направим поредната мистификация, „събеседник” да ни бъде не бай Ганю, а антиподът му Иваница Граматиков. А той не е друг, а прототип на самия Алеко.