Типове учители из бг школото

Ju_18

Всяко българско училище се отличава с традиции, принципи, права и задължения, качество на учениците и разбира се най-вече със своите учители. Млади, стари, сърдити, майтапчии, претенциозни, непукисти... Всички те изграждат облика и атмосферата на едно даскало. Критерият, който със сигурност обаче поставя всички училища под общ знаменател са еднаквите типове учители - те виреят навсякъде и всеки ученик доста бързо се ориентира какво къде минава и какво не в техните часове. Предлагам ви кратък лексикон на най-клишираните учители - по какво се познават, как изглеждат и как трябва да се действа с тях:

Авторитеният тип

Навсякъде цари тишина...никой не смее дори да се изкашля. Както казват бабите - игла да падне, ще се чуе. Учителката потропва ритмично с токчетата на обувките си, обикаляйки стаята, докато вскички се потят над-поредното й умопомрачително-трудно контролно. Звукът от обувките се забива надълбоко в главата ти, единственото, което чуваш и единственото, за което мислиш, е как да се абстрахираш от него. Естествено никой не смее да я помоли да седне. Преписва ли се? Ха-ха! Толкова е невъзможно да си изкараш дори едно мъничко пищовче... Тя веднага те фокусира, гони те и ти поставя съответно двойка в дневника. Носи очила, погледът й е безличен, рядко се усмихва, гласът й е дебел или дрезгав. Облича се строго и скучно, най-често в едноцветни дрехи, с ризи и поли. Винаги на токове! Обикновено изреченията й са кратки, прости, но съдържателни. Никога не се шегува, нито пуска майтапи. Единственото, което може да направи, е да ти се надсмее (ако си направил нещо „нередно”), но по такъв начин и с такава тънка ирония, че често дори не разбираш за какво става дума. Извън часа трудно можеш да говориш с нея - често казва, че няма време и има работа, за да ти обърне  внимание. По коридорите не отвръща на поздравите на учениците, рядко даже ги поглежда. В час обожава да изпитва и да затапва онези, които нищо не знаят по даден проблем. Често гони от час заради звъннал мобилен телефон или заради дъвка в устата... Докато влиза в час, държи всички да са станали до чиновете си и да я приветстват с поздрав. На края на часа винаги пожелава „Приятен ден”, взима си огромната чанта и се изпарява за секунди. Печелившата формула при подобни учители е постоянно да се набиваш на очи - тоест, когато изпитва нон-стоп да вдигаш ръка, дори и да не знаеш точния отговор. По някое време вече спира да те вдига и сякаш започва да те игнорира. Вече знае, че ти можеш да й отговориш и не й пука колко добре си си научил урока! Това „взимане на участие” прави много добро впечатление, особено при оформяне на срочната оценка! Дължи се естествено на изключителната й памет.

Притеснителният тип

Абсолютната противоположност на Авторитетния тип. В часовете винаги е пълен хаос, това, което разказва, трудно се чува дори и от първия чин, а на контролни всички преписват като невидели от тетрадки, учебници, пищови, с хендсфрии и т.н. Самата тя се притеснява да повиши тон, но дори като го прави, пак не се чува по-далеч от втория ред маси. Затова по някое време спира да й пука кой я слуша и преподава, за да е чиста пред себе си, да знае, че си е свършила работата, пък който чул, чул. По някой път предизвиква дори съжаление, неможейки да се справи със ситуацията. Често пъти излиза от час разплакана! После влиза обратно, сякаш нищо не се е случило. Нещата, които разказва, по принцип са интересни, но няма кой да ги чуе и оцени. Мил човек е и винаги готов да помогне. За съжаление обаче не е овладяла докрай изкуството да бъде учител. Често това са млади учители, без достатъчно опит, пък камо ли умения за задържане на вниманието. Обличат се цветно, като по някой път изглеждат дори смешно, защото са избрали например лилав панталон с червен пуловер.. Обичат гривни, гердани и всякакви висулки, рядко слагат токчета. Това, че почти никой не ги слуша, си го връщат накрая на срока, когато вскички „калпазани” биват наказвани с по-ниска оценка. Правилната формула при тях е да седиш възможно най-напред, да ги слушаш и внимателно и стриктно да си водиш записки. Пък и дори да нямаш хубави текущи оценки от контролни, пак ще бъдеш поощрен и то по най-хубавия начин.

Приятелският тип

Сигурно веднага ще кажете, че това е най-любимият тип на учениците. Да, може би понякога е така, но не винаги... Често този учител е мъж, обикновено на не повече от 30-ина години, облича се спортно - с дънки, кецове и риза, вечно е ухилен и постоянно прави опити за шеги. Друг е въпросът, че невинаги му се получават. Тогава става смешен в очите на учениците си. Лексиката му е по-простовата и това се дължи на постоянния стремеж да прилича на нас. Можете да си представите реакцията, когато от устата му излязат думи като „бра-а-ат”, „аре бе”, „размърдайте си задниците”, „кво ста-а-а” и още подобни. Често предлага да отидем с него да „пийнем по бира”, но естествено това никога не се случва. Заглежда се по момичетата и като че ли тях поощрява повече. Винаги, когато го засечеш по коридорите, ти се хили и те гони, за да подава ръка. При момчетата се набюдават и потупвания по гърба. Доста е забавен като цяло, но понякога прекалява и се инфантилизира, което кара учениците да не го приемат достатъчно сериозно. Често му се случва да губи разни контролни и съответно да пише шестици на „пострадалите”. Затова някои от учениците нарочно понякога не си предават писмените работи и после се правят на ударени. А нашият човек просто не се усеща... Правилна формула при него няма, важното е просто да го харесваш и да му го показваш, колкото и смешен да изглежда понякога.

Старомодният тип

Обикновено това е жена (но се среща и в мъжки вариант), която е минимум над 60 и има стаж като учител над 30, понякога и 40 години. Както можете да се досетите, се облича с дрехи като на баба ви, та даже и на пра-баба ви. Най-любими са й зимните костюми с кожи и вълна, огромните брошки, роклите с подплънки, полите до кокълчето на глезена и смешните огромни боти от Втората световна война. В часовете и е тихо, защото този ветеран опредлено знае как да накара пуберите да замълчат. Видяла е абсолютно всичко от ученическия живот, познава всички методи за преписване, има изключителен слух и постоянно приказва как всеки момент ще се пенсионира, но вече ти преподава пета поредна година... Професията й обаче си е казала думата - често, докато пише на дъската, се обръща и започва да вика с пълен глас, как изобщо не внимавате, как не я слушате и не искате да научите нищичко и как трябва да „купувате от нея безплатно”, а не го правите. След като се накрещи едно хубаво, се обръща отново към дъската и продължава да пише, а вие гледате като треснати и се чудите какво точно сте направили... На 10- тия път просто започвате да свиквате и тогава вече изблиците не ви правят впечатление. Тези, които седят на първите чинове, споделят, че доста плюе, докато говори... Често се оплаква от кашлица, болки в кръста, гърлото и главата, отпадналост и умора. Това обаче не й пречи да изпише минимум 5-6 дъски и да даде домашно, което и да искате, не можете да напишете. Е, така или иначе никога не го проверява... Контролните й варират от много трудни до доста лесни, защото се е постарала да напише 38 групи, та да има достатъчно за всички. Обожава и изненадващите писмени изпитвания. Много обича да разказва за миналото си, за детските си години, когато е имала дълга плитка и е била първенец на класа! Темата за внуците също й е любима, толкова, че понякога се увлича и разказва истории, на които се смее сама. Безспорно е професионалист и разбира страшно много от материята си, но е доста претенциозна и при нея просто трябва да се учи яко. Друг вариант няма. Държи на присъствието в час и на писането в тетрадката. Има си любимци - обикновено тези, който ще кандидатстват с нейния предмет и честичко ги освобождава от контролни, къде честно, къде не, няма значение. Правилната формула, както се досещате е, зубкане, зубкане и пак зубкане!

Прекалено амбициозният тип

Тук полът не играе роля. Могат да бъдат и мъж, и жена. Това са също учители, които скоро са завършили и имат непосилни за учениците си амбиции, доста болни дори. Преподават много, изискват много, правят ненормално сложни контролни и рядко пишат шестици. Държат на най-дребните подробности, числа, имена, дати, факти и т.н. Постоянно дават допълнителни материали, изискват задължителни домашни на лист и те карат да се чувстваш безумно тъп на техен фон. Като че ли искат да се покажат на света колко много знаят и как няма по-велики от тях. Заради това влизат в чести пререкания с учениците, с техните класни ръководители и понякога дори с заместник-директорите. В опита си да смекчат критериите за оценяване и преподаване, сякаш режат живо месо от себе си. Често сменят училища и не се задържат дълго в едно. Може би търсят правилното място, където ще бъдат оценени.

Приказливият тип

Обичайно мъж на средна възраст, който влиза, започва да говори и спира чак като бие звънеца. Едвам издържа, когато някой ученик прави презентация и често се случва да „вземе думата” и... така до края на часа. През това време ученикът се пули и се дразни, защото и той е щял да поднесе същата информация, стига учителят да го беше оставил да се изкаже. После пък се извинява, че много се е отплеснал, но пък е разказал важна информация. Има си лафчета, фрази и думи, които използва аболютно всеки час и именно затова учениците го имитират доста сполучливо. Докато се прави контролно, обикновено пак говори, дори размишлява на глас: „Еееех, колко е тихо, не съм свикнал така да мълча.” За него важи с пълна сила слогана от едноимената реклама „Говори, говори, говори”, а правилната формула е да се опиташ да го надприказваш. Той обича да се спори с него и дава зелена светлина на онези, които имат позиция по даден проблем и искат да я покажат. Трудното обаче е да му се вземе думата. Успееш ли, значи си майстор!

Е, разпознахте ли и своите учители...? Бас ловя, че сте!