10 г. никой не търси парите, които са взели похитителите на Киро Киров

От 11 подсъдими бяха осъдени 4-ма. „В момента, в който ги пуснат на свобода, те ще си имат пари”, коментира синът на Киро Киров.

„Платихме с животите си, защото те се промениха. Финансовите щети въобще не бяха тези 517 000 евро. Те повлияха на бизнеса, което съвпадна с кризата. Щетите са десетки пъти повече от тези пари”, отбеляза Иван Киров. Той е платил и около 120 000 евро данъци за парите, които е дал като откуп. „За всички пари в държавата, освен ако не са разход на фирмата, трябва да се плати данък. За да пристигнат в моя джоб, от който излизат, за да ги дам на похитителите, трябва да има платен данък”, подчерта синът на бизнесмена.

10 години след отвличането Киро Киров все още носи белезите от него в съзнанието си. „Няма да отмине, случва се да сънувам, да си го спомням”, призна той.

„Помня как протече отвличането, което беше шокиращо, не можах да осъзная какво става. Нападнаха ме отзад двама, може би трима души, маскирани. Завързаха ми ръцете веднага, повлякоха ме към колата и ме хвърлиха в багажника. Тогава или малко по-късно казаха: „Спокойно, това е отвличане за пари – 5 милиона евро”. Тогава за България беше началото на кризата и аз им отговорих: „Какви 5 милиона, фирмата вече не струва 5 мииона при тази криза”, разказа Киро Киров.

Бизнесменът няма обяснение защо именно той е набелязан. „Вероятно това е идея на някой от тях или на някой, с който те контактуват”, смята Киров.

Преговорите с похитителите чрез есемеси е водил неговият син Иван. „Най-тежките моменти бяха вечерно време, когато седиш и чакаш телефонът да изпищи, за да получиш есемес”, спомня си той. Преговорите продължават 15 дни.

„Всеки ден събирах колкото мога повече и повече, давах едва ли не отчет колко съм събрал. Те постоянно казваха: „Малко е”. Заплашваха: „Искаш ли да ти го върнем на парчета?”, допълни Иван Киров.

По думите му МВР до голяма степен е било в течение какво се случва с комуникацията. „При мен имаше двама души, които помагаха, както и барети и охрана, които ме пазеха. Но есемесите съм ги писал сам”, отбеляза Иван Киров.

Баща му заяви, че в началото похитителите са били много груби. „Когато ме вкараха в багажника, аз се опитах да избия с крак малкото задно стъкло и с мен се качи човек в багажника, който ме натискаше на земята. Тогава изядох боя, следите от който се виждат по снимките”, разказа той.

Той описва като гроб мястото, в което са го държали похитителите. „Първите 10 дни не съм хапнал нито една троха от яденето. Казваха ми: „Яж, ще се разболееш”, това беше някаква загриженост. От друга страна обаче, когато ме оставиха в това помещение, аз бях с белезници на ръцете и някой беше подметнал в колата, че ще ги свалят по-късно. Когато им припомних: „Казахте, че ще свалите белезниците”, изядох нова порция бой за тоа, но махнаха белезниците от двете ръце. Едната я освободиха, а другата остана завързана за стената”, допълни Киро Киров.

А получиха ли потърпевшите справедливост?

„Никога не бих искал да получат същото, което аз съм получил, но има удовлетворение, че ще изтърпят несгоди заради това, което са извършили”, каза Киро Киров. „Нямам желание да им казвам каквото и да било, нито да ги видя”, допълни той.

Според сина му справедливост не може да се получи. „И до живот да ги вкарат в затвора, аз казвам, че ще им е малко. Идеята е те да не отвличат и да ги е страх от наказанието, а не да получим възмездие, след като вече ни се е случило. Как ще му върнат 17-те дни, в които е живял в ковчег, в който не може да се изправи, страхувай се за живота си”, заяви Иван Киров.