10% от българите не знаят откъде да се информират след земетресение

Това сочи национално проучване на НЦИОМ, в което - само ден след земетресението от 22 май, е зададен въпросът „В случай на земетресение как ще постъпите, за да сте в безопасност?".

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение, според интервюираните, са: телевизиите (посочени 46%), радиостанциите (26%) и Интернет (14%).

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите. Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове. Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните. За 7% от интервюираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Най-слаба информираност сред населението се регистрира, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение. 26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции. Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%. На местната власт разчитат най-възрастните, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.

Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението".

Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението.

Най-масовата реакция при земетресение (на 58% от населението) е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. Това твърдят, че ще направят по-често от останалите - мъжете, нискообразованите хора и живеещите в малките градове и села.

40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете-областни центрове.

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електроза