Двамата светци живеят около 315 г., по времето на император Ликиний, когато гоненията срещу християните все още са жестоки.

Св. Ермил е дякон в Сингидунум – днешен Белград. Той отказва да се поклони на езическите идоли и заради това е подложен на жестоки мъчения – бит е със стоманени пръчки и раздиран с куки. По време на престоя си в затвора Ермил се моли с псалми и, според преданието, чува глас от небето, който му обещава „венец на славата“ след три дни.

Св. Стратоник е негов близък приятел и тъмничен надзирател. Той тайно изповядва християнската вяра. Когато вижда страданията на Ермил, не успява да сдържи сълзите си и така издава, че е християнин. И той е подложен на мъчения.

Накрая двамата са завързани в мрежи и хвърлени в река Дунав. Три дни по-късно телата им са открити от християни на брега – непокътнати – и погребани заедно. В православната традиция тяхното мъченичество се приема като символ на вярност, приятелство и духовна твърдост.

Народни вярвания и обичаи

В българската народна традиция 13 януари е свързан с наблюдение на времето и поведението на домашните животни. Най-разпространеното поверие е свързано с котката.

Ако котката се свива на кълбо и крие носа си, според вярванията предстои силен студ. Ако се катери нависоко или стои до печката, това също се тълкува като знак за идващ лют мраз.

В някои райони на страната този ден се смята за символичен край на коледните празници. Коледарските дружини се събират за последен път, а водачът им организира обща трапеза, с която се затваря празничният цикъл.

На 13 януари имен ден отбелязват хората с имената Ермил и Ермила, както и техните производни – Емил, Емилия, Емо, Емилиян, Емилияна и други.