Денят се чества за първи път през 1880 г. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. датата започва да се отбелязва по нов стил на 3 март. През 1951 г. е отменен като официален празник, възстановен е през 1987 г., а след политическите промени отново е утвърден като национален празник.

Историческият контекст и споровете

3 март бележи подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя след Руско-турската война от 1877–1878 г. Договорът предвижда създаването на автономна българска държава, но няколко месеца по-късно решенията са ревизирани на Берлинския конгрес.

Именно тук започват и част от съвременните спорове. Едни историци подчертават, че Санстефанският договор е предварителен и че окончателният международен статут на България е уреден в Берлин. Други поставят акцент върху факта, че Освобождението е резултат както от международна война, така и от усилията на българското националноосвободително движение и саможертвата на българските опълченци.

В обществото периодично се поставя въпросът дали 3 март е най-подходящата дата за национален празник. Част от аргументите са, че денят е свързан с международен договор между империи, а не с вътрешен български държавен акт. Като алтернатива най-често се посочва 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, който според привържениците му обединява повече около културната и духовната идентичност.

Засега обаче 3 март остава националният празник, а дебатът продължава да бъде част от по-широкия разговор за историческата памет и идентичността.

Чествания на връх Шипка

Официалното национално честване тази година е на връх Шипка, с домакин Община Казанлък. Програмата включва благодарствен молебен в храм-паметника „Св. Рождество Христово“ в град Шипка, заупокойна молитва и поднасяне на венци пред Паметника на свободата.

В церемонията участват представителни части на Българската армия. Предвиден е и концерт с участието на ансамбъл „Българе“, фолклорен ансамбъл „Детелини“ и трио „Тримата тенори“. Паметникът на свободата ще бъде с вход свободен след края на официалната церемония.

Заради очаквания голям брой посетители е въведена временна организация на движението през прохода Шипка.

Програма в София

В столицата се провеждат церемонии по издигане на националния флаг, смяна на почетния гвардейски караул и вечерна заря-проверка на площад „Народно събрание“. В строя са изнесени знамена-светини на българската армия.

В централната част на града са въведени временни ограничения на движението и мерки за сигурност. Достъпът до зоните на събитията се осъществява през контролно-пропускателни пунктове.

Така 3 март се отбелязва едновременно като държавен празник и като дата, която продължава да бъде предмет на исторически и политически интерпретации.

Повод за размисъл

Макар да е национален празник, 3 март за мнозина е и ден за сериозен размисъл. Той напомня за сложния път към възстановяването на българската държавност и за цената, платена в човешки животи.

Същевременно все по-често се отправя критика, че в публичния разказ за Освобождението руската роля се натрапва като единствена и решаваща. Фокусът върху Санстефанския договор и Руско-турската война често изтласква на заден план българските усилия – Априлското въстание, дейността на революционните комитети, участието на българските опълченци и дългия процес на изграждане на държавни институции след 1878 г.

Историци напомнят и че самият Санстефански договор е предварителен документ между две империи и не създава окончателна, суверенна българска държава. Международното признаване и реалните граници са определени по-късно, а пълната независимост е обявена едва през 1908 г. В този смисъл възниква въпросът дали националният празник не възпроизвежда зависим разказ, в който свободата идва отвън, а не като резултат от собствена политическа воля.

Критиците на 3 март посочват, че акцентът върху „освобождението“ засенчва други ключови дати – Съединението и Независимостта, които са изцяло български държавни актове. Според тях националният празник би трябвало да подчертава зрелостта на българската нация, а не договор, сключен без българско участие.

Независимо от тези спорове, 3 март остава част от историческата памет. Но именно като национален празник той все по-често се възприема не само като ден за тържества, а и като повод за критичен поглед към начина, по който разказваме собствената си история и избираме символите на държавността си днес.

Честит празник.