По повод годишнината в базата се провеждат демонстрационни полети с всички типове самолети – от МиГ-29 до най-новите F-16. Пилотите изпълняват реални бойни процедури – прехвати, въздушен бой, заходи за кацане и аварийни сценарии. За тях това е не просто празник, а среща на поколенията и признание за десетилетия служба.

Но този юбилей идва и в момент на нов обществен дебат – трябва ли базата изобщо да носи името „Граф Игнатиево“?

От години евроатлантическата общност настоява Трета авиационна база да бъде преименувана на името на капитан Димитър Списаревски – един от най-героичните български военни летци. Сегашното име се разглежда като исторически неоправдано и наложено по идеологически причини.

Според тази позиция няма официален акт, който да утвърждава името „Граф Игнатиево“ за базата, а самият граф Николай Игнатиев е противоречива фигура, чието място в българската военна символика остава спорно.

Предложението е базата да бъде именувана на капитан Димитър Списаревски – летецът, извършил въздушен таран срещу американски бомбардировач по време на Втората световна война и загинал в защита на София. За поддръжниците на идеята това име е далеч по-подходящо и свързано с българската военна чест, саможертва и историческа памет.

Дебатът се вписва и в по-широкия контекст на преосмисляне на историческото наследство, особено в условията на променена геополитическа среда и войната в Украйна, която засилва чувствителността към теми, свързани с Русия и съветското влияние.

Същевременно модернизацията на Военновъздушните сили, включително въвеждането на F-16 Block 70, дава възможност за ново начало – не само технологично, но и символично.

Така 75-годишнината на авиобазата не е само повод за празник, но и за размисъл. Между традицията и промяната стои въпросът за идентичността – какво име носи базата и какво значение влагаме в него.

Юбилеят показва силата на приемствеността. Дебатът – нуждата от осъзнат избор за бъдещето.