Анализаторът Пл. Димитров: Кремъл ли е последното убещиже на българските националисти?

И това при положение, че и трите изпаднали от играта националистически партии имат собствени телевизии, а ВМРО водеше и много активна и сравнително добре финансирана предизборна кампания.

Моето обяснение е следното. Националистически настроените избиратели по принцип имат антилиберални и антизападни нагласи. Всичко, което тези хора не харесват, идва от Запада – националния нихилизъм; подкопаването на устоите на националната държава; набора от идеи и социални практики, наричан в България „джендър идеология“; натикването на историята в клетката на науката; радушния прием на мигрантите от Азия и Африка; Истанбулската конвенция; Зелената сделка; Грета Тунберг и Джордж Сорос.

А кой е основният антизападен идеологически полюс в света? Русия, разбира се. Китай е далече, а и предпочита да се опълчва на Запада с икономическа мощ, а не с идеологически тиради.

Докато конфронтацията между Русия и Запада не бе толкова драматична, българските националисти можеха да подкрепят партии като ВМРО, която е фокусирана върху Македония, или пък НФСБ, която е доста враждебно настроена към Москва. Войната на Русия срещу Украйна обаче обърна погледите на националистите към главната разделителна линия и ги принуди да вземат страна спрямо нея. Огромното мнозинство от тях естествено не подкрепят Запада, а Кремъл, който се превръща в крепост на социалния консерватизъм от глобален мащаб. Затова логично националистите гласуват за най-страстния проводник на кремълските идеи и интереси у нас – „Възраждане“. По-общият антизападен дискурс става по-привлекателен и по-важен отколкото частните случаи – Македония или борбата срещу гласовете от Турция, например.

Така в крайна сметка Кремъл се оказа последното (засега) убежище на българските националисти.

Пламен Петров Димитров