България е в Топ 4 по ръст на цените на горивата в ЕС. Какво се случва в Германия и Франция

Експертът обясни, че основните причини за тази позиция на България са „ниската база“, от която тръгват цените, и фактът, че дизелът е най-използваното гориво в Европейския съюз. Това води до по-силен ценови натиск спрямо бензина. Допълнително влияние оказват и увеличеното търсене, както и промени във външната търговия и износа. Според платформата Fuelo дизелът у нас е скочил 43% от началото на кризата в Персийския залив – най-много в блока.

Според Цветомир Николов най-голям проблем има при керосина.

„ЕС има проблеми с количествата на керосин, защото е огромен консуматор и местният капацитет не задоволява търсенето“, обясни Николов и посочи, че традиционно основните доставки са идвали от рафинерии в Близкия изток, но след ограниченията около Ормузкия проток се налага търсене на нови доставчици по света, което значително оскъпява процеса.

„Там цените са се вдигнали двойно“, добави той.

По думите му недостигът на керосин вече се отразява и на авиацията, като част от авиокомпаниите са започнали да ограничават или отказват полети.

Николов коментира още, че ценообразуването при суровия петрол обикновено е на база дългосрочни и относително стабилни договори. Според него основният проблем не е в цената на суровината сама по себе си, а в глобалните пазарни колебания, които трудно могат да бъдат овладени както от България, така и от Европейския съюз.

Каква е ситуацията при големите?

В Германия вече втори месец цените на горивата остават високи, въпреки въведените регулации, показва проучване на Нова телевизия. Стойностите по бензиностанциите продължават да са над психологическата граница от 2 евро, което поставя страната сред трите с най-скъпо гориво в Европейския съюз. По-високи цени на бензина има единствено в Дания и Нидерландия.

В страната е въведено правило цените да могат да се повишават само веднъж дневно – в 12:00 часа на обяд, но намаления са позволени по всяко време. Средните стойности са около 2,09 евро за бензин А95 и 2,15 евро за дизел.

Въпреки мярката, анализите показват, че петролните компании са увеличили маржовете си, особено при бензина. По-големи печалби се наблюдават при малките вериги и независимите бензиностанции, като най-високи са надценките в Южна Германия, включително Бавария и Баден-Вюртемберг.

От петък влиза в сила нова мярка – намаление на енергийния данък със 17 евроцента на литър за бензин и дизел. Очакванията са ефектът да не се усети веднага, а постепенно. Според изчисленията на Федералната служба за автомобилен транспорт за периода на действие мярката шофьорите ще спестят средно около 33 евро за дизелов автомобил и малко над 21 евро за бензинов.

В същото време във Франция дизелът поевтинява за втора поредна седмица – с около 15 евроцента на литър, въпреки че цените остават високи в сравнение с периода преди конфликта в Близкия изток. По-ранният спад е бил около 8 евроцента.

Заради колебанията в цените се наблюдава и повишено търсене, което води до напрежение и страх от временен недостиг на горива. Част от шофьорите дори се насочват към съседни държави, за да зареждат по-евтино.

Франция не е въвела толкова мащабни мерки, тъй като правителството има ограничени бюджетни възможности, но вече действа ограничение върху печалбите на бензиностанциите. Целта е при спад на световните цени на петрола това по-бързо да се отразява и върху крайните цени за потребителите.