„Данас“: Вучич чака пълна окупация на Донецк, за да състави правителство

Но основната съществена цел през второто десетилетие на правителството ще бъде - изключителното задържане на Вучич на власт, смятат в политическите среди, както съобщава „Данас“.

След дълго чакане за обявяване на резултатите от парламентарните избори, проведени през април тази година, беше официално потвърдено, че Сръбската прогресивна партия печели най-много мандати, но ще трябва да търси коалиционен партньор за формиране на парламент мнозинство и ново правителство. Засега това беше достатъчно, за да може президентът на Сърбия Александър Вучич да свика консултации за съставяне на правителство.

Навлизайки във второто десетилетие от управлението на Сръбската прогресивна партия в Сърбия, новото правителство ще се изправи пред глобалното предизвикателство на руската инвазия в Украйна, проблем, който постави Сърбия в особено неудобно положение досега, като единствена в региона и Европа, която не се е определила ясно спрямо санкциите срещу Русия. Това ще се отрази на програмата и състава на новото правителство, както и на времето, в което то ще бъде съставено, твърдят източници на „Данас“ от политически кръгове, запознати със събитията в СНС.

„Срокът за формиране на борда, неговата програма и графикът на министрите ще зависят от развитието на ситуацията на бойното поле в Украйна. Тук Вучич използва доста пресметлив подход, което може би е добър в момента. Той ще изчака да види как напредва руската окупация на Донецката република и как ще се променят настроенията в Европа, не би ли се намалил натиска за санкции“, посочват източници на „Данас“ , цитирани от БГНЕС.

В подкрепа на това, според запознати, сами за себе си говорят предишните изявления на президента на Сърбия относно външнополитическите отношения, преди всичко реакцията му на резолюцията на Европейския парламент за Сърбия, която призовава за признаване на независимостта на Косово и въвеждане на санкции срещу Русия като най-важни условия за по-нататъшното продължаване на европейската интеграция.

„В изявленията си, особено след резолюцията на ЕП и посещението на германския канцлер Олаф Шолц, Вучич на първо място казва, че признаването на Косово е изключено. Той не направи категорично изявление за санкциите, но се опита да пренасочи въпроса към Косово. Той ще се опита да намери компромис за санкциите и да въведе някой от пакетите. Сигурно е, че ще наблюдава напредъка на руските сили, които окупираха Луганска област и оставиха част от Донецк. Вучич най-много би искал да започне да съставя правителство след окупация на Донецк“, твърдят източниците.

Смята се, че президентът Вучич очаква, че след това развитие на ситуацията в Украйна натискът на Запада върху Сърбия ще намалее, че с настъпването на зимата и загрижеността за енергийните източници общественото мнение в ЕС също ще се промени, преди всичко в Германия и Франция, където започва онази „сплашваща“ подкрепа за Украйна.

„Всички ще се тревожат за екзистенциални проблеми като отопление и електричество, които ще бъдат и във фокуса на новото правителство в Сърбия. Както виждаме, дори Германия не е единна в позицията си за по-нататъшна финансова помощ за Украйна“, посочват запознати.

Европейският път може да бъде още по-подчертан, декларативно, в новата правителствена програма, както посочи политологът Бобан Стоянович, който е убеден, че няма да има сериозни промени в новата правителствена програма, особено не във връзка с това, което президентът на Републиката вече прави и казва.

„Вучич не би позволил нищо да се промени фундаментално в програмата на правителството. Възможно е в тази програма да има индикации и малко по-изявен „европейски път“, но нищо епохално. Относно икономиката - разбира се, ще бъдат обявени нови големи проекти, ще бъде обявена огромна криза (която Вучич обявява от месеци, с което бавно подготвя обществеността и снема отговорността от себе си и я прехвърля изцяло на международните обстоятелства) и изглежда че ще излезе с посланието, че държавата защитава гражданите от криза“, подчертава Стоянович.

По същество няма място за големи промени, посочва Стоянович, припомняйки анализите на общественото мнение, което в момента е по-проруско от всякога.

„Няма демократична легитимност за големи промени и може да се очаква реакция от обществото, най-вече по отношение на санкциите срещу Русия и особено за Косово. Когато четири пети от гражданите са против санкциите, полето за маневриране е много малко“, подчерта той.