Оценките за ефекта от мярката са разнопосочни.
След двудневно заседание Европейската централна банка увеличи депозитната си лихва с 0,25 процентни пункта – до 2,25% от 2%. Мотивът е, че поскъпването на петрола и газа може да се пренесе в цялата икономика и да тласне инфлацията още по-далеч от целевото ниво от 2%. През май тя достигна 3,2%.
На фона на продължаващия конфликт в Близкия изток вече четвърти месец институцията се опасява, че ценовият натиск се задълбочава и може да се задържи дълго, дори при евентуален дипломатически пробив. Макар да не дава ясни насоки за бъдещата си политика, председателят Кристин Лагард оставя отворена възможността за нови повишения на лихвите.
Тя подчертава, че перспективите остават несигурни – с риск инфлацията да се ускори и едновременно с това да се забави икономическият растеж, като ключово значение ще има продължителността на енергийния шок и евентуалните вторични ефекти върху икономиката.
Лагард отхвърля критиките, че ЕЦБ изпреварва реалното икономическо развитие и предприема „застрахователно“ повишение на лихвите с цел да затвърди антиинфлационния си курс. По думите ѝ, ако не се вземат подобни мерки, инфлацията в средносрочен план ще остане над целта.
Въпреки това решението поставя Франкфурт пред останалите големи централни банки. Банката на Канада запазва лихвите без промяна, а Федералният резерв и Английската централна банка също се очаква да не предприемат промени в близко бъдеще.
С този ход ЕЦБ се позиционира като най-строгата по отношение на паричната политика сред водещите централни банки в света. Дали това ще бъде възприето като лидерство или като повторение на грешки от миналото – подобно на повишенията през 2011 г., последвани от рязък обрат – зависи основно от развитието на ситуацията в Близкия изток.
Решението получава подкрепа от част от икономистите. Президентът на института Ifo Клеменс Фюст го определя като правилна стъпка при висока инфлация и продължаваща несигурност около конфликта.
Икономистът от ZEW Фридрих Хайнеман също приветства мярката, като посочва, че при избора между подкрепа за растежа и ценова стабилност ЕЦБ правилно поставя акцент върху стабилността.
Други експерти обаче предупреждават, че затягането на политиката в момент на външен енергиен шок и отслабваща икономика може да повтори грешки от миналото и да доведе до ненужна рецесия, както се случи след повишенията през 2011 г.
Председателят Лагард отхвърля и тези опасения, като заявява, че по-големият риск е именно да не се предприемат действия. Тя подчертава, че икономиката все още показва растеж, позовавайки се на актуални прогнози за увеличение на БВП с 0,8% тази година, 1,2% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г.
